Изгубеният град

краткотрайни. Правителствата, включително вашето, изместиха големите търговци на оръжие.

Откакто наследих ръководството

5 Копие (фр.) - Бел. прев.

на „Ланс”, спряхме заводите и в момента сме на практика холдингова компания -

подизпълнител за стоки и услуги. Предвид страха от агресията на някои държави и тероризма,

бизнесът ни е стабилен.

- Удивителна история - каза Остин, - благодаря ви,че я споделихте с нас.

- Да се върнем към настоящето - кимна тя. - Мистър Остин, какви са възможностите за

изваждане на самолета, който сте открили в езерото?

- Ще бъде трудно, но не и невъзможно за компетентен екип. Мога да ви препоръчам някои

имена, ако желаете.

- Ще ви бъда задължена. Бихме искали да си върнем всички неща, които по право ни

принадлежат. Възнамерявате ли да се връщате в Париж днес?

- Така сме планирали.

-Добре, ще ви изпратя.

Мадам Фошар ги поведе по друг коридор, по стените на който висяха стотици портрети. Тя се

спря пред този на мъж с дълго кожено палто.

- Ето това е моят прачичо Жул Фошар - каза тя.

Мъжът на картината имаше орлов нос и мустаци.

Стоеше пред самолет, подобен на този, който Остин беше видял в музея. Носеше същия шлем,

който Скай беше дала на приятеля си Дарне.

Скай тихо възкликна. Беше едва чуто, но мадам Фошар се вгледа втренчено в нея и попита:

- Има ли проблем, мадмоазел?

- Не - прокашля се тя. - Възхитих се на шлема. И той ли е в колекцията ви?

Расин продължаваше да я гледа изпитателно.

- Не. Не е.

Остин се опита да смени посоката на разговора.

- Не си приличате много.

Расин се усмихна.

- Семейство Фошар са с остри черти. Ние приличаме на дядо ми, който не е бил Фошар по

кръв. Оженил се за жена от семейството и приел фамилията. Било е уговорен брак, целящ да

укрепи съюза между двете фамилии. По това време Фошар нямали мъжки наследник, затова

са се сдобили с такъв.

- Интересно семейство - отбеляза Скай.

- И половината не знаете. - Расин Фошар погледна отново към Скай, замисли се и се

усмихна. - Хрумна ми чудесна идея. Защо не останете за вечеря? Така или иначе съм поканила

неколцина гости. Организирали сме малък маскен бал, също като в добрите стари времена.

- Чака ни дълъг път до Париж, а и не си носим костюми - опита се да отклони поканата

Остин.

- Можете да пренощувате тук. За костюмите не се безпокойте - винаги имаме няколко

резервни. Ще ви изберем нещо подходящо. Ще тръгнете утре рано сутринта. Не приемам „не”

за отговор.

- Много сте мила, мадам Фошар, но не бихме искали да се натрапваме - каза Скай.

- Изобщо не се натрапвате! Сега, ако ме извините, ще поговоря със сина си за

организацията довечера. Можете спокойно да се разходите по първия етаж на замъка. На

горните етажи живеем.

Без да каже и дума повече, мадам Фошар бързо се отдалечи по коридора, оставяйки ги в

компанията на предците си.

- За какво беше това? - попита Остин, когато тя се скри зад ъгъла.

Скай плесна с ръце и ги потри.

- Планът ми проработи! Нарочно заговорих за оръжията, за да привлека вниманието й. А

като захапа кукичката, я издърпах. Кърт, нали сам каза, че семейство Фошар е ключът към

загадката на ледника и нападението в магазина на Дарне? Не можем да си тръгнем с празни

ръце. Какъв е проблемът?

- Че може би си в опасност! Това е проблемът. Ти зяпна пред портрета на Жул. Мадам

Фошар знае, че си виждала шлема.

- Това не влизаше в плана. Наистина се слисах, като го видях да носи шлема, който изнесох

от ледника. Виж, аз съм готова да рискувам. Освен това мас-кен бал звучи забавно. Тя няма да

посмее да направи нищо, докато наоколо има гости. Изглежда толкова мила, изобщо не е

ламята, която очаквах.

Остин не беше убеден. Мадам Фошар наистина изглеждаше очарователна жена, но той

подозираше, че всичко това е театър. Беше забелязал облака, който премина през лицето й,

когато Скай видя портрета. Не археоложката, а мадам Фошар пусна кукичката и ги издърпа с

въдицата. В главата му мигаха предупредителни лампички, но той се насили да се усмихне. Не

искаше да тревожи Скай.

- Да се огледаме - предложи той.

Отне им близо час да обходят първия етаж. Сградата се простираше на няколко акра, но

видяха предимно коридорите. Всички врати бяха заключени. Докато вървяха из този лабиринт,

Остин се опитваше да запомни разположението. Накрая стигнаха до вестибюла пред входната

врата. Безпокойството му нарастваше.

- Странно - каза той. - Дом като този изисква голяма поддръжка, а аз не видях никого с

изключение на двамата Фошар и прислужника, който ни донесе водата.

- Да, наистина - съгласи се Скай. Тя натисна дръж ката на входната врата и се усмихна. -

Виж, страхлив ко. Можем да си тръгнем, когато поискаме.

Излязоха на терасата и тръгнаха към портата. Под вижният мостът си беше още на мястото, но

желязна та решетка на портата беше спусната. Остин се под пря на железните прътове и

погледна навън.

- Няма да е скоро - каза той с мрачна усмивка.

„Ролс Ройс”-ът беше изчезнал от алеята.

„Алвин” се вдигна като чайка върху вълна, а после полетя надолу. Свободното падане

приключи със силен удар на метал в метал, от който всичко се разтресе и тримата души в него