Изгубеният град

името на кърмата.

Видя се как лодката заобикаля кораба. Отзад на олющения корпус се четяха думите „Келтска

дъга”, а отдолу: „Малта”. Лодката с четиримата мъже се върна покрай кораба и отново

доближи стълбата. Когато се изравниха, един от мъжете се хвана за нея и лодката спря на

място.

Всички сложиха противогази и двама от тюлените се закатериха по стълбата. Този, който

остана долу, отблъсна лодката на няколко метра от кораба и насочи автомата, готов за

стрелба, ако някой ги нападне. Двамата обаче се качиха догоре безпрепятствено.

- Гладко влизане без съпротива - отбеляза Бек. -Подкреплението идва.

След като вързаха лодката за стълбата, Бек и Русо също поеха нагоре. Камерата подскачаше, а

микрофонът улавяше тежко дишане и пъхтене. Гласът на Бек измърмори:

- Стар съм вече за тия работи. Ама пък е по-интересно, отколкото да седиш на бюро.

Камерата обходи палубата. Тюлените бяха залегнали, а оръжията им бяха в готовност. Върху

палубата

се стелеха облаци дим. Следвайки предваритеп

ЛИ Н И я план, Русо взе един от партньорите си и двамата минаха от другата страна на

палубата. Бек и другият тюле” тръгнаха по дясната част. Срещнаха се на кърмата

- Отляво е чисто - каза Русо, примижавайки срещу дима. - Огънят като че ли започва да

намалява.

- Да - потвърди Бек, - пушекът се разрежда. Свалете противогазите.

Мъжете се подчиниха и прибраха маските в чантите на коланите си.

- Добре, да проверим мостика и да видим кой праща сигналите за помощ.

Видя се как четиримата претичват в екипи по двама, прикривайки се взаимно. Слязоха по

стълбите, оглеждайки се на всяка площадка, и стигнаха до мостика без инциденти.

През отворената врата на кабината се чуваше глас, който не спираше да повтаря: „Мейдей!

Мейдей!”

Бързина, изненада и незабелязаност: това са най-важните оръжия на тюлените. Промъкването

на кораб посред бял ден очевидно елиминираше последните два елемента, затова не губиха

време пред кабината. Тримата мъже влязоха вътре, последвани от камерата. Чу се гласът на

Бек: „Браво, момчета! Мамка му! Тук няма никого!”.

Камерата се завъртя на триста и шейсет градуса, оглеждайки цялата кабина, после се

приближи към радиостанцията. Ръката на Бек вдигна касетофона, поставен непосредствено до

микрофона. Съобщението „Мейдей” продължаваше да се повтаря. Той го изключи.

Чу се как един от мъжете изругава:

- По дяволите! Каква е тази смрад?

Отговори му гласът на Бек, който беше спокоен, но настоятелен. Той нареди на хората си да

отворят

едпазителите, да бъдат нащрек и максимално бързо а се насочат към лодката.

\\ тогава се разтвориха дверите на Ада.

Някой или нещо се хвърли през вратата, надавайки крясъци като разгневена банши. Разнесе се

силен изстрел отблизо. Чуха се викове и автоматични откоси, замятаха се тела. Пред обектива

се мятаха мръсни бели коси и лица, излезли сякаш от зловещ кошмар.

- Оттук,капитане!

Русо беше застанал с гръб към камерата, закривайки голяма част от картината. Още изстрели и

страховити писъци. След това поредица от размазани образи.

Бек беше излязъл от кабината и може би слезе, а може би падна надолу по стълбите. Дишаше

тежко и с хриптене. Някъде отзад се чуваше Русо, който крещеше:

- Давайте, капитане, бягайте! Заковах една черве-ноока кучка, но са ни се лепнали за

задника.

- Хората ми...

- Късно е! Давайте. Ау, мамка му!

Още един изстрел. Човешки писък.

Бек стигна до палубата. Тичаше, пуфтейки като локомотив по стръмен наклон, обувките му

силно тропаха. Стигна до носа, на няколко крачки от стълбата.

Някъде встрани се разнесе нечовешки крясък. Пак бели коси, мятащи се тела и изстрели.

Искрящи червени очи. Гъргорене, хаос от небе и море. Екранът притъмня.

Остин пръв наруши тежкото мълчание.

- Материалът по-скоро повдига въпроси, отколкото да дава отговори.

- Бек почти е стигнал до лодката - каза Мюлер, - но някой или нещо го е причакало, малко

преди да слезе по стълбата. Когато открихме тялото, гърлото му беше прерязано.

- Може ли да върнете няколко секунди назад? - По ¦ моли Дзавала. - Да, точно тук.

Червените очи изпълваха почти целия екран. Обра зът беше разфокусиран, но свирепото им

изражение личеше достатъчно ясно. В залата се възцари тишина нарушавана само от

жуженето на вентилатора.

- Какво мислите за тези кадри, мичман? - попита накрая Остин.

Мюлер поклати глава, все едно го бяха помолили да обясни загадките на вселената.

- Единственото, за което съм сигурен, е, че капитан Бек и хората му са се забъркали в

голяма каша. Който или каквото и да им е устроило засадата, не е очаквало да се сблъска с

отряд от морски тюлени.

- Предполагам, че са възнамерявали да нападнат „Атлантида”, но схватката с Бек и хората

му ги е отказала - допълни Остин.

- И аз така мисля - съгласи се Мюлер.

Капитан Гутиерес се надигна от стола.

- Трябва да се връщам на мостика. Кажете ми, ако мога да помогна с нещо.

Остин му благодари, после се обърна към Мюлер.

- Вие сигурно също трябва да се връщате на кораба си.

- Не още. Очакваме помощен кораб, който ще поеме дежурството, след няколко часа. Имам

време дотогава. Сега, като останахме сами, бих искал да поговорим малко по-подробно, ако

не възразявате.