Изгубеният град

местоположение. Имаше размазани очертания, сякаш се намираше под водата. Подаде

снимките на Дзавала.

- Погледни и ми кажи дали виждаш нещо необичайно, Джо.

Като спец по подводни средства с дистанционно и човешко управление, Дзавала веднага

забеляза необичайния обект. Пръсна снимките по масата.

- Това е някакво подводно средство - потвърди той.

- Я да видя - рече Мюлер. - Проклет да съм! Толкова бях съсредоточен върху всичко над

водата, че не съм забелязал какво има под нея. Явно съм решил, че е някаква риба.

- Риба си е - съгласи се Дзавала, - само че с акумулатор и двигател. Предполагам, че е АПС.

- Автономно подводно средство?

Създадени първоначално за търговски и научни цели, АПС бяха последният писък на

подводните технологии. За разлика от СДУ, те можеха да работят сами по предварително

зададени инструкции.

- Това АПС може да има сонарни и акустични прибори и вероятно може да засече всичко и

всеки на и

под вода около острова. Може да изпраща и сигнали до монитори на сушата.

- Военноморският флот използва АПС вместо делфини за откриване на мини. Чувал съм, че

някои АПС могат да бъдат програмирани за атака - каза Мюлер.

Остин погледна отново снимките и каза:

- Май трябва бързо да вземем решение.

- Вижте, не ви казвам какво да бъде то. И знам, че се тревожите за приятелите си. Но тук

няма с какво да помогнете. Капитан Гутиерес ще продължи издирването и ще ви уведоми, ако

и когато намери нещо.

- Искате да проверим острова ли?

- Военноморският флот на Съединените щати не може да нахлуе там, но двама добре

обучени и решителни мъже могат.

Остин се обърна към Дзавала.

- Какво мислиш, Джо?

- Рисковано е. Докато преследваме призраци с кръвясали очи, Пол и Гамей могат да са на

милион други места.

Остин знаеше, че партньорът му има право, но инстинктите го тласкаха към острова.

- Помолихме хидроплана да ни изчака - каза той на Мюлер. - Ще се върнем на Азорите и ще

хванем самолет. При малко късмет утре може да разгледаме тайнствения остров.

- Надявах се да го кажете - усмихна се Мюлер.

След по-малко от половин час хидропланът се вдигна и набра височина. Направи кръгче над

изследователския кораб и крайцера, след което се насочи към Азорските острови, отвеждайки

Остин и Дзавала към неизвестността.

Дарне живееше в луксозно ремонтирана стара ферма със стени от червени тухли и хоросан и с

прекрасен изглед към старинния град Екс ан Прованс. Щом слезе на гарата, Скай му се обади и

когато таксито спря пред вилата, Дарне я чакаше на вратата. Размениха си обичайните

прегръдки и небрежни целувки по двете бузи, след което той я покани на просторна тераса

край басейн, ограден от слънчогледи. Настани я до масичка от мрамор и ковано желязо и наля

два коктейла от ликьор от касис и бяло вино.

- Нямаш представа колко се радвам да те видя, скъпа!

Чукнаха чаши и отпиха.

- Хубаво е тук, Шарл! - Скай затвори очи, за да се наслади на слънчевите лъчи, които галеха

лицето й, и вдиша дълбоко въздуха с аромат на лавандула и повей от далечното Средиземно

море.

- Беше доста лаконична, когато се обади. Вярвам, че посещението ви при Фошар е минало

добре.

Тя отвори очи.

- Доколкото можеше да се очаква.

- На мистър Остин хареса ли му да кара „Ролс Ройс”?

Скай се поколеба.

- И да, и не.

Дарне повдигна вежди.

- Преди да ти разкажа какво се случи, по-добре налей по още една чаша.

Дарне я послуша и следващите четирийсет и пет

минути преминаха в разказ за събитията в замъка фошар - от момента, в който Емил ги

посрещна на вратата, до лудешкия полет с откраднатия самолет. С всяка изминала минута

лицето на антикваря ставаше вСе по-мрачно.

- Този Емил и майка му са същински чудовища!

- Много съжаляваме за колата ти, но както сам разбираш, при тези обстоятелства нищо не

можехме да направим.

На лицето му се разля широка усмивка.

- Важното е, че вие сте живи и здрави! А за загубата на „Ролс Ройса” не страдам. В

действителност го взех на доста ниска цена - беше си истински „обир”, както би казал твоят

приятел от Америка.

- И аз така подозирах.

Дарне замълча за миг.

- Заинтересува ме описанието ти на портрета на Жул Фошар - сигурна ли си, че е бил със

същия шлем?

- Напълно! А ти напредна ли с идентифицирането му?

- Доста. - Той пресуши чашата си. - Ако вече се отмори, да идем при Уибл.

- Кой е Уибл?

- Един елзасец, който живее в града. Шлемът е при него.

Дарне се надигна от стола и подаде ръка на Скай. Само след минути бяха в „Ягуара” на

антикваря и се носеха по тесния, виещ се път. Дарне спокойно взимаше завоите с висока

скорост, сякаш караше по магистрала.

- Разкажи ми повече за твоя приятел - настоя Скай, когато навлязоха в покрайнините на

стария град.

Дарне отби в една тясна уличка между „Ателие дьо Сезан” и катедралата „Сен Совьор”.

- Уибл е майстор занаятчия. Един от най-добрите които познавам. Прави копия на древни

оръжия и г ‘ продава. Работата му е толкова добра, че някои от най-авторитетните музеи и

взискателни колекционери на света не подозират, че част от антиките им всъщност са

произведени в малка съвременна работилница

- Фалшификати?

Дарне потръпна.

- Бива ли прекрасната ти уста да изрича такива грозни думи! Предпочитам да ги наричаме