Изгубеният град

- Аз... - Скай не можеше да каже и дума, езикът й надебеля, а мисълта й се разпадна.

- Защо не поседнете? - рече мъжът и я натисна в колата.

Гласът му сякаш идеше много отдалеч. Беше твърде отмаляла, за да окаже съпротива. Мъжът

взе чантата от ръката й. Жената седна до нея и затвори вратата. Мъжът заобиколи, седна на

шофьорското място и колата потегли. Скай погледна през прозореца, но всичко беше

размазано.

Пред очите й се спусна черна пелена.

Олицетворение на научна прилежност, Траут се взираше в графиката на екрана на

спектрометъра и внимателно отбелязваше наблюденията си в тетрадка. За трети път

анализираше една и съща проба от Изгубения град, а бележките му всъщност нямаха нищо

общо с това, което се виждаше на екрана. Водел от информацията, получена от МакЛийн, той

рисуваше скица на острова.

Отвътре лабораторията не беше кой знае какво. Помещаваше се в три сглобяеми бараки,

служили за квартири в британската база за подводници, която някога била разположена на

острова. Две от полуцилин-дричните бараки от гофрирана стомана бяха споени една за друга.

Третата беше разположена напречно под формата на буквата „Т”. Една от бараките беше

заета от контейнери, а останалото пространство се използваше за научна работа.

Отвън матовозелените стени бяха покрити с ръждиви петна и изглеждаха запуснати, но

отвътре бараките бяха топли и добре осветени. Просторната лаборатория беше снабдена с

най-модерни научи прибори, които по нищо не отстъпваха на оборудването на НАМПД.

Основната разлика беше охраната - до всяка врата стоеше въоръжен мъж с автомат през

рамо.

МакЛийн разказа, че бил докаран със самолет, благодарение на което бе видял острова от

птичи поглед. Очертанията му напомняли на чаша за чай. Бил заобиколен от високи отвесни

скали, единствената пролука

между които било дългото тясно пристанище. Между него и ниските скали, които бързо

преминавали във висока стена, имало плаж във формата на полумесец, дълъг малко над

половин километър. Скалите до плажа били побелели от чайки.

Подводницата стояла близо до устието на залива. Оттам до квартирите на екипа водел път,

виещ се по скалите около пристанището. След запустялата църква и старите гробища се сливал

с друг път, който водел навътре в сушата, преминавал през тесен проход и се спускал във

вътрешността на острова, отдавна угаснал вулкан.

За разлика от скалистите брегове, които защитавали острова от морето, вътрешността му била

покрита със зелени хълмове и малки горички от ниски борове и дъбове. Пътят свършвал в

бившата военноморска база, в която сега се помещаваше лабораторният комплекс под

командването на Стрега.

МакЛийн прекоси лабораторията и се приближи до Траут.

- Прощавай, че те прекъсвам. Как върви анализът?

Траут почукна с химикала по бележника.

- Стигнал съм до костелив орех, Мак.

МакЛийн се наведе над него, все едно обсъждат

проблема.

- Идвам от среща със Стрега - каза той тихо. - Очевидно изпитанията на формулата са били

успешни.

- Поздравления! Значи вече сме излишни. Защо сме живи още?

- Стрега може да е кретен и убиец, но е педантичен в организацията. Първо ще се погрижи

да приключи работата на острова, така че да може да се позабавлява на спокойствие.

Предполагам, че утре ще ни заведе

на чудесен пикник и ще ни накара да изкопаем собст вените си гробове.

- В такъв случай ни остава само тази вечер. - Тра_ ут му подаде бележника. - Съвпада ли с

твоите наблюдения за топографията на острова?

МакЛийн разгледа картата.

- Добър си. Абсолютно точна е. Сега какво следва?

- Както би казал Кърт Остин, МП.

- Моля?!

- „Мисли просто”! Минаваме през прохода, който е единственият възможен път и стигаме

до пристанището. Каза, че там има кей.

- Не съм сигурен. Дойдохме по мръкнало.

- Най-вероятно има. Допускаме, че където има кей, има и лодка. Взимаме я назаем. Щом

излезем в открито море, ще разберем къде сме.

- А резервен план, ако нещо се обърка?

- Няма резервен план. Ако нещо се обърка, сме мъртви. Но предвид утрешната алтернатива

си струва да опитаме.

МакЛийн се взря в очите му. Зад академичните черти на Траут се криеше сила и решителност.

Устата му се разтегна в мрачна усмивка.

- Простотата ми допада. Изпълнението малко ме притеснява.

Траут го погледна.

- Нямаме избор!

- Съжалявам, че песимизмът ми си личи. Тези хора ме пречупиха. Ще направя всичко, което

зависи от мен.

Пол се облегна замислено и погледна към Гамей и Санди, които седяха в другия край на

помещението и изследваха микроорганизми от пукнатините. После очите му се плъзнаха към

другите учени, потънали в

задачите си, блажено неподозиращи за надвисналата заплаха. МакЛийн проследи погледа му.

- Ами тези нещастници?

- Възможно ли е Стрега да е вербувал някой от тях да ни следи?

- Разговарял съм с всеки един поотделно. И те се страхуват за живота си, също като нас.

Траут стисна зъби, обмисляйки реалистично сложностите на бягството и слабите места на

плана.

- Ще бъде рисковано дори само за четирима ни. Голяма група ще привлече повече

внимание. Единствената ни надежда е да успеем да излезем от лабораторния комплекс накуп.