Изгубеният град

- Страх ме е, че изгорихме всички мостове след себе си. По-рано видяхме патрулна лодка

във водата. Знаете ли къде я връзват?

- Знам къде би могла да бъде. - Траут наостри уши и се смръщи. - Трябва да се махаме

оттук.

Остин също чу звука, напомнящ на далечен вой на вятър.

- Какво е това? Звучи сякаш глутница вълци преследват елен.

- Де да беше така. Въоръжени ли сте?

- Имаме пистолети.

Воят се усили. Траут хвърли поглед към пътя.

- Стреляйте по всичко, което се движи, особено

ако има червени очи - каза той без повече обяснения

Остин и Дзавала нямаха нужда от убеждаване ясно си спомняха разярените същества с

кръвясали очи от видеоматериала на Бек.

Пол хвана Гамей за ръка и извика на всички да тръгват. Остин и Дзавала останаха най-отзад.

Вървяха мълчаливо петнайсетина минути и постоянно забързваха крачка, подтиквани от

усилващия се вой, докато видяха светещите прозорци на бараките на патрулната лодка.

Преследвачите им бяха толкова близо, че вече различаваха отделните им виещи гласове.

Шумът явно стигна и до бараките, защото отвътре изскочиха двама пазачи, тъкмо когато

бегълците заобикаляха дървената постройка на път към кея.

Пазачите ги видяха на светлината, струяща от отворената врата, и им изкрещяха да спрат или

ще стрелят. Единият извика нещо към вътрешността на бараката и след миг оттам излетяха

още двама. Единият беше полуоблечен, а другият, едър брадат мъж, явно току-що се бе

събудил, защото беше само по бельо.

- Гледай ти, май си спечелихме премия от Стрега! - ухили се той.

Другарите му избухнаха в смях, но веселбата не продължи дълго. Ужасяващият вой като че ли

идваше от всички посоки. Четиримата се скупчиха един до друг, взрени в очите, които светеха

като въглени в мрака.

Чернобрадият започна да стреля напосоки. Болезнени викове показаха, че някои от куршумите

са улучили целта. Атаката обаче предизвика още по-силна агресия. Съществата нападнаха от

всички посоки, нахвърляйки се срещу всеки в униформа. Учените и хората от НАМПД се

възползваха от кървавия хаос и

се измъкнаха, водени от Траут към кея и патрулната лодка.

Остин се качи на борда и запали двигателя, после се върна, за да помогне на останалите

заедно с МакЛийн, който беше последен. Тъкмо когато дойде неговият ред, се разнесоха нови

изстрели и той се свлече на кея.

Стреляше брадатият пазач, чийто развлечен вид и липса на униформа го бяха спасили от

съществата. Остин също стреля веднъж в отговор, но не уцели. Пазачът не беше очаквал такава

реакция, но бързо се окопити, коленичи и вдигна автомата.

В ухото на Остин прогърмя изстрел. Гамей беше стреляла над рамото му. Макар и перфектен

стрелец, в бързината и тя пропусна. Куршумът уцели брадатия мъж в лявото рамо. Той

изкрещя от ярост и болка, но успя да преметне оръжието си. Въпреки че беше оглушал и

замаян от близкия изстрел, Остин застана пред приятелите си, за да ги защити, и вдигна

оръжието си.

Зад пазача се чу силен вой и той се обърна, но преди да успее да стреля, беше връхлетян от

ръмжащите същества. Остин прибра пистолета и двамата с Дзавала вдигнаха МакЛийн, за да

го качат в лодката. В този момент едно от съществата се отдели от останалите и тръгна,

олюлявайки се, към кея. Гамей вдигна пистолета, но Траут, който тъкмо се готвеше да

развърже въжетата, хвана ръката й. Беше познал съществото: същото, което го пощади по-

рано.

- Ранен е.

Гърдите на съществото бяха потъмнели от кръв. То се взря в Пол, после краката му се

подкосиха и то, вече мъртво, залитна и падна в лодката. В същото време Остин извика на Пол

да поеме кормилото, за да може самият той да се погрижи за МакЛийн. Веднага

щом Гамей прибра въжетата, Траут даде газ и насочи носа към тъмното море.

Лодката с пълна скорост се отдалечаваше от острова на ужасите. Пол предаде управлението на

Гамей и се приближи до МакЛийн, който лежеше по гръб. Другите му бяха направили място.

Остин беше подпъхнал спасителна жилетка под главата му вместо възглавница. После

коленичи до смъртно ранения учен и приближил ухо до устата му.

- Иска да говори с теб - каза той, като видя Траут.

Пол коленичи от другата му страна.

- Измъкнахме се, Мак. Ще те заведем на доктор и за нула време ще си на крака.

МакЛийн се засмя хриптящо, а от ъгълчето на устата му потече кръв.

- Не се опитвай да заблудиш шотландец, братле.

Преди Траут да оговори, МакЛийн вдигна немощната си ръка.

- Не! Остави ме аз да говоря.

Очите му побеляха, но той успя да се стегне.

- Формулата...

- Какво за нея?

МакЛийн премести поглед към Остин и издъхна.

„Гертруда” излезе да се сбогува.

Автономното подводно средство улови звука от отдалечаващата се лодка и пресече пътя й на

около миля от острова. Пръв го забеляза Дзавала. Той оглеждаше околността с прожектора,

оглеждайки се за скали, когато пред погледа му се изпречи характерната перка. Отначало си

помисли, че е косатка, но когато се приближи, видя, че е метална, и се сети какво е това.

АПС ги следва двеста метра, после се отклони и продължи обичайната си обиколка. Никой на

борда на лодката не съзнаваше, че са се разминали на косъм. В командния център Макс беше