Все още гладен след закуската, Едгар тръгна за основните часове с все по-нарастващ ужас. Днешната дискусия беше посветена на индулгенциите и беседата „Exurge Domine“ на папа Лъв X, заклеймяваща грешките на Мартин Лутер. Темата беше от най-спорните и съответно - готова за обсъждане. Едгар се опасяваше, че наставникът Бедие щеше да избере него, тъй като миналата седмица му се беше разминало. Студентите, общо двадесет на брой, заеха местата си на двата реда ниски пейки, като се притискаха един в друг, за да се стоплят. Утрото настъпваше и бледата светлина се просмукваше през високите тесни прозорци на прашната аудитория. Тлъстият и помпозен Бедие крачеше напред-назад с пръчката си като котарак, готов да скочи върху плъх. Страховете на Едгар се сбъднаха - първите думи, отронили се от дебелите устни, бяха:
- Мосю Кантуел, станете.
Той се изправи и преглътна с мъка.
- Какви са трите начина, по който можем да се покаем?
Едгар изпита облекчение, тъй като знаеше отговора.
- Изповед, църковно опрощение и изкупление, учителю.
- А как може да се постигне изкуплението?
- Чрез добри дела, учителю, като поклонение пред мощи, пътуване до свети места, молитви и купуване на индулгенции.
- Обяснете значението на
Очите на Едгар се разшириха. Нямаше представа.
Беше безсмислено да налучква, тъй като това само щеше да влоши положението.
- Не зная, учителю.
Тлъстият учител му заповяда да излезе напред и да коленичи. Едгар пристъпи като воден към бесилото смъртник и коленичи пред клирика, който го удари четири пъти по гърба с цялата си сила.
- Сега застанете до мен, мосю, тъй като подозирам, че тази пчела ще трябва да ви жили отново. Кой знае отговора?
Блед младеж стана от мястото си на първия ред. Жан Ковен беше висок и кльощав като скелет, осемнадесетгодишно момче с хлътнали бузи, орлов нос и рехави зачатъци на брада. Той бе най-добрият студент в „Монтежу“, отличник по всички предмети без изключение, а интелектът му често караше учителите да изглеждат нищожества. Когато навършил четиринадесет, баща му го изпратил от Ноайон в Париж, за да учи в колежа „Марше“ и да се подготви за университета и за кариерата на богослов. След като се отличил в граматиката, логиката, риториката, астрономията и математиката, той бил прехвърлен в „Монтежу“ за религиозно обучение. Едгар рядко бе имал вземане-даване с него. Момчето изглеждаше студено и надменно като учителите.
Бедие го забеляза.
- Да, Ковен.
- Ако учителят няма нищо против - надуто рече младежът, - предпочетох да приема латинската форма на името си, Калвин.
Бедие завъртя очи към тавана.
- Добре тогава, Калвин.
- Това е акт на застъпничество, учителю. Тъй като Църквата няма юрисдикция над мъртвите в чистилището, съществува мнение, че те могат да получат опрощение единствено чрез застъпничество.
Бедие се зачуди за начина, по който се изразява младежът - „съществува мнение“ е различно от „смятам“, - но го подмина, тъй като вниманието му бе насочено предимно към английското момче. Каза на Жан да си седне на мястото.
- Кажете ми, Кантуел, какво казва папа Лъв Десети в „Exurge Domine“ относно душите в чистилището?
Едгар не можеше да се сети. Непрекъснато задрямваше, докато четеше трактата, и сега не му оставаше друго, освен отчаяно да се приготви за нов побой.
- Не зная, учителю.
Този път Бедие го заудря на голо, по врата и бузата, докато не му потече кръв.
- Какво са те учили в Оксфорд, момче? Или англичаните нямате страх от Бога? Днес оставаш без вечеря, а вместо нея ще препрочетеш и научиш наизуст „Exurge Domine“. Кой ще ми отговори?
Жан отново стана и започна да отговаря, докато Едгар трепереше и усещаше вкуса на кръвта, стичаща се от бузата върху устните му.
- Папа Лъв пише, че спасението на душите в чистилището е несигурно, и освен това твърди, че нищо в Писанието не доказва, че не могат да се възползват от индулгенциите.
В тона на Жан имаше нещо - нотка на скептицизъм, която обезпокои клирика.
- Нима вие самият не вярвате в това, Ковен... искам да кажа, Калвин?
Жан вирна брадичка и отвърна предизвикателно:
- Смятам, че папата е единственият, който печели, когато дава опрощение на душите в чистилището заради застъпничеството в тяхно име. Защото вярвам, както вярват и други, че не съществува божествен авторитет в твърдението, че душата излиза от чистилището в мига, в който парите за индулгенцията звъннат в ковчежето!
- Ела тук! - извика вбесеният Бедие. - Няма да търпя лутеранска ерес в моята класна стая!
- Смятате да ме биете ли? - предизвикателно попита Жан. Никой от състудентите му не помнеше някога да е опитвал камшика и момчетата се спогледаха развълнувано.
- Смятам, мосю!
- Е, тогава ще ви улесня. - Жан излезе напред, свали наметалото и ризата си и коленичи до Едгар. - Можете да започвате, учителю Бедие.
Докато пръчката се спускаше върху гърба му, Едгар видя Жан да гледа към него и можеше да се закълне, че момчето му намига.