Книгата на живота

„Не е Жербер.“

Ръката на Бенджамин беше преметната през раменете на Фийби, а на яката на бялата й блуза имаше червени петънца. Виждах Фийби ужасена за първи път, откакто я познавах.

— Хер Фукс. — Изрекох думите малко по-силно от обичайното с надеждата, че Изабо или Галоуглас ще чуят името му през врявата на децата. Заповядах на краката си да тръгнат спокойно към него.

— Ама че изненада да ви видя тук, при това толкова... плодовита. — Погледът на Бенджамин бавно се плъзна по гърдите ми към корема, където се бяха свили близнаците. Едното бебе риташе яростно, сякаш искаше да излезе на свобода. Кора също се загърчи и заръмжа в мен.

„Никакъв огън или пламък.“ Клетвата, която бях дала при получаването на първата си читателска карта, прозвуча в съзнанието ми.

— Очаквах Матю. А вместо него получавам партньорката му. Както и тази на брат ми. — Носът на Бенджамин се спусна към артерията под ухото на Фийби. Зъбите му докоснаха плътта. Тя прехапа устна, за да не изкрещи. — Какво добро момче само е Маркъс, винаги е до татко си. Чудя се дали ще застане до теб, малката, след като те направя моя.

— Пусни я, Бенджамин. — Щом думите излязоха от устата ми, логическата част от мозъка ми регистрира безсмислеността им. Нямаше начин Бенджамин да пусне Фийби.

— Не се безпокой. Няма да бъдеш изоставена. — Пръстите му погалиха шията на Фийби там, където бясно туптеше пулсът й. — Имам големи планове и за теб, госпожо Ройдън. Ставаш за разплод. Виждам го.

„Къде е Изабо?“

Стрелата гореше при гръбнака ми и ме приканваше да използвам силата й. Но как можех да се прицеля в Бенджамин, без да рискувам да нараня Фийби? Той я държеше пред себе си като щит.

— Тази си мечтае да стане вампир. — Бенджамин се наведе и зъбите му докоснаха шията й. — Бих могъл да осъществя мечтите ти. И с малко късмет да те върна на Маркъс с толкова силна кръв, че да го поставиш на колене.

„Мисли — и остани жива“ — отекна гласът на Филип в съзнанието ми. Това беше задачата, която ми бе възложил той. Мислите ми обаче се щураха хаотично. Откъси от заклинания и полузабравени предупреждения на баба Алсъп се гонеха със заплахите на Бенджамин. Трябваше да се съсредоточа.

Очите на Фийби ме умоляваха да направя нещо.

— Използвай жалката си сила, вещице. Може и да не зная — засега — какво представлява Книгата на живота, но научих, че вещиците не могат да се сравняват с вампирите.

Поколебах се. Бенджамин се усмихна. Стоях на кръстопът между живота, който винаги съм си мислела, че искам — книжовен, интелектуален, без сложната каша на магията — и живота, който имах сега. Ако направех магия тук, в Бодлианската библиотека, нямаше да има връщане назад.

— Нещо не е наред ли? — провлечено попита той.

Гърбът ми продължаваше да гори, болката се простираше по рамото ми. Вдигнах ръце и ги разперих, сякаш държа лък, после насочих левия си показалец към Бенджамин, за да се прицеля.

Ръката ми вече не беше безцветна. По цялата длан минаваше дебела и ярка пурпурна ивица. Изстенах мислено. Разбира се, че магията ми щеше да реши да се промени точно сега. Мисли. „Какво е магическото значение на пурпура?“

Изпитах усещане за груба тетива, драскаща бузата ми. Свих устни и духнах към нея. „Никакво разсейване. Мисли. Остани жива.“

Когато концентрацията се върна към ръцете ми, в тях имаше лък — истински, осезаем лък от дърво, украсен със сребро и злато. Усетих странно изтръпване от допира му, което ми беше познато. Самодивско дърво. Имаше и стрела между пръстите ми — със сребърна дръжка и златния връх на Филип. Щеше ли да намери целта си, както бе обещала богинята? Бенджамин извъртя Фийби така, че да бъде точно пред него.

— Хубаво се прицели, вещице. Ще убиеш топлокръвната на Маркъс, но аз пак ще получа всичко, за което съм дошъл.

В съзнанието ми изникна образът на огнената смърт на Жулиет. Затворих очи.

Поколебах се, неспособна да стрелям. Лъкът и стрелата се стопиха между пръстите ми. Бях направила точно това, което богинята ми бе казала да не правя.

Чух как страниците на книгите по бюрата наблизо зашумоляха от внезапния полъх. Косъмчетата на тила ми настръхнаха. Вещерски вятър.

В библиотеката явно имаше друга вещица. Отворих очи да видя коя е.

Беше вампир.

Изабо стоеше пред Бенджамин, държеше го с едната ръка за гърлото, а с другата побутна Фийби към мен.

— Изабо — кисело я изгледа той.

— Друг ли очакваше? Може би Матю? — Кръв потече от малката прободна рана, в която бе пъхнат пръстът на Изабо. Натискът беше достатъчен да накара Бенджамин да стои като закован. Гаденето мина на вълна през мен. — В момента той е зает. Фийби, скъпа, трябва да отведеш Даяна долу при Галоуглас и Фернандо. Веднага. — Без да откъсва поглед от плячката си, Изабо посочи към мен със свободната си ръка.

— Да вървим — промърмори Фийби и ме задърпа за ръката.

Изабо дръпна пръста си от врата  на Бенджамин, при което се чу ясно пукане. Ръката му запуши дупката.

— Не сме приключили, Изабо. Кажи на Матю, че ще се обадя. Скоро.