Книгата на живота

Тишината след думите му се проточи.

— Ти си абсолютен негодник, Болдуин дьо Клермон. — Гласът ми трепереше.

— Джак беше необходима жертва в една опасна и смъртоносна война. Започната, между другото, от теб. — Болдуин въздъхна. — Ела си у дома, сестро. Това е заповед. Ближи си раните и го чакай. Всички сме се научили да го правим, когато Матю замине нанякъде, за да успокои гузната си съвест.

Затвори, преди да успея да отговоря.

— Мразя го — процедих през зъби.

— Аз също — добави Изабо, докато си прибираше телефона.

— Болдуин завижда на Матю, това е — отбеляза Фийби. Този път здравият й разум бе дразнещ и усетих как енергията кипва в тялото ми.

— Не се чувствам добре. — Безпокойството ми се засили. — Станало ли е нещо? Преследва ли ни някой?

Галоуглас насила завъртя главата ми.

— Изглеждаш ми трескава. Колко остава до Лондон.

— Лондон ли? — възкликна Ленард. — Нали каза „Хийтроу“. — Той рязко завъртя волана и се насочи към изхода от магистралата.

Стомахът ми продължи по предишния маршрут. Оригнах се, мъчейки се да не повърна. Невъзможно.

— Даяна? — Изабо отметна косата ми назад и избърса устата ми с копринения си шал. — Какво има?

— Явно съм яла нещо, което не ми понася — промълвих, потискайки нов напън. — През последните няколко дни се чувствам странно.

— В какъв смисъл странно? — разтревожи се Галоуглас. — Боли ли те глава, Даяна? Проблеми с дишането? Рамото измъчва ли те?

Кимнах. Стомашният сок се качваше в гърлото ми.

— Ти ли каза, че е неспокойна, Фийби?

— Разбира се, че е неспокойна — намеси се Изабо. Тя изсипа съдържанието на чантата си на седалката и я задържа под брадичката ми. Не бях си и помисляла, че ще ми се случи да повръщам в чанта на „Шанел“, но в този момент всичко беше възможно. — Та тя се готвеше да се сражава с Бенджамин?!

— Безпокойството е симптом на някакво състояние, което не мога да произнеса. Даяна имаше брошури за него в Ню Хейвън. Дръж се, лельо! — трескаво каза Галоуглас.

Зачудих се смътно защо е толкова разтревожен, след което повърнах отново, право в чантата на Изабо.

— Хамиш? Трябва ни доктор. Доктор вампир. Нещо не е наред с Даяна.

Слънце в Скорпион

Когато слънцето е в знака Скорпион,

очаквайте смърт, страх и отрова.

През този опасен период се пазете

от змии и всякакви други отровни създания.

Скорпион владее зачеването и раждането

и родените под този знак деца

са благословени с много дарове.

Анонимен английски сборник с цитати,

ок. 1390 година, Гонсалвис MS 4890, ф. 9

29.

— Къде е Матю? Трябваше да е тук — промърмори Фернандо, обърнат гърбом към Даяна, която седеше в малката слънчева стая, където прекарваше повечето си време, откакто я бяха поставили под строг режим на почивка на легло.

Даяна още размишляваше мрачно над случилото се в Бодлианската библиотека. Не беше си простила, че позволи на Бенджамин да заплаши Фийби, както и че остави възможността да го убие да се изплъзне между пръстите й. Фернандо се боеше, че това може да не е последният път, когато нервите й няма да издържат пред лицето на врага.

— Даяна е добре. — Галоуглас се беше облегнал със скръстени ръце на стената в коридора срещу вратата. — Докторът така каза сутринта. Пък и Матю не може да се върне, докато не уреди новото си семейство.

От седмици наред келтът беше единствената им връзка с Матю. Фернандо изруга. Скочи, доближи устни плътно до ухото на Галоуглас и стегна ръка около гръкляна му.

— Не си казал на Матю — сниши глас той, за да не ги чуе никой в къщата. — А той има право да знае какво се случи тук. Магията, намирането на онзи лист от Книгата на живота, появата на Бенджамин, състоянието на Даяна. Всичко.

— Ако искаше да знае какво става с жена му, щеше да дойде, а не да усмирява глутница вироглави деца — задавено отвърна Галоуглас, стиснал китката на Фернандо.

— И смяташ така, защото ти би останал, нали? — Фернандо го пусна. — По-заблуден си от луната през зимата. Няма значение къде е Матю. Даяна е негова. Никога няма да бъде твоя.

— Известно ми е. — Сините очи на Галоуглас не трепнаха.

— Матю може да те убие заради глупавите ти копнежи. — В думите на Фернандо нямаше нито капка театралност.

— Има и по-лошо от това да ме убият — спокойно отвърна Галоуглас. — Докторът каза: никакъв стрес, иначе бебетата може да умрат. Даяна също. Дори Матю няма да им навреди, докато дишам. Това ми е работата. И си я върша добре.

— Следващия път, когато видя Филип дьо Клермон, който несъмнено си припича краката на огъня на дявола, ще му потърся сметка защо е поискал подобно нещо от теб. — Фернандо знаеше колко обичаше Филип да решава вместо другите. В този случай обаче е трябвало да вземе различно решение.

— Въпреки това щях да го направя. — Галоуглас се дръпна. — Не виждам какъв избор имам.