Книгата на живота

— Ако наистина обичаш някого, ще обичаш онова, което той презира най-много в себе си. — Фернандо сниши глас. — Следващия път, когато Матю забрави това, напомни му го. А ако ти го забравиш, аз ще ти го напомня. Веднъж. След това ще кажа на Даяна, че си се отдал на омраза към самия себе си. А майка ти далеч не е така великодушна и опрощаваща като мен.

Фернандо откри Матю в тясната задна градина, под малка беседка. Дъждът, който се заканваше да се изсипе цяла вечер, най-сетне бе завалял. Матю проявяваше странен интерес към телефона си. Палецът му все докосваше екрана, следван от втренчен поглед, след което движението се повтаряше.

— Същият си като Даяна. Все зяпа телефона си, без да изпрати съобщение. — Смехът на Фернандо рязко спря. — Ти си бил значи. През цялото време си поддържал връзка с нея.

— Само снимки. Без думи. Не мога да си позволя думи. Нито пък мога да позволя Паството да ги прочете. — Палецът му се размърда отново.

Фернандо беше чул Даяна да казва на Сара, че „още няма нито дума от Матю“. Вещицата не беше лъгала в буквалния смисъл, което беше запазило тайната й от семейството. А щом Даяна е изпращала само снимки, нямаше как Матю да знае колко лошо се бяха развили нещата в Оксфорд.

Дишането на Матю беше накъсано. Успокои го с видимо усилие. Палецът му се раздвижи.

— Продължавай да го правиш още малко и ще го счупя. Нямам предвид телефона.

Звукът, който излезе от устата на Матю, бе по-скоро ръмжене, отколкото смях, сякаш човешката част от него се беше предала и бе оставила вълка да спечели.

— Какво според теб би направил Юг с мобилен телефон? — Матю задържа своя в двете си ръце, сякаш устройството бе последната му безценна връзка със света извън изтерзания му ум.

— Не кой знае какво. Като начало, щеше да забравя да го зарежда. Обичах брат ти с цялото си сърце, Матю, но той беше абсолютно безпомощен във всекидневието.

Този път кикотът на Матю не приличаше толкова много на звук, издаден от диво животно.

— Да разбирам ли, че патриархатът се е оказал по-труден, отколкото си очаквал? — Фернандо не завиждаше на Матю, че му се е наложило да утвърди лидерската си позиция в глутницата си.

— Всъщност не. Децата на Маркъс продължават да ме мразят, при това с пълно право. — Пръстите му се свиха около телефона и погледът му остана прикован в екрана, сякаш беше пристрастен. — Току-що се видях с последния от тях. Рансъм ме накара да изброя всеки вампир, за чиято смърт съм отговорен в Ню Орлиънс. Дори онези, които нямаха нищо общо с прочистването на кръвожадността от града.

— Трябва да е отнело известно време — промърмори Фернандо.

— Пет часа. Рансъм остана страшно изненадан, че помня всички по име — каза Матю.

Фернандо не бе изненадан.

— Сега всички деца на Маркъс се съгласиха да ме подкрепят и да влязат в издънката, но не бих искал да подлагам на изпитание всеотдайността им — продължи Матю. — Семейството ми се основава на страх. Страх от Бенджамин, от Паството, от другите вампири, дори от самия мен. А не на любов или уважение.

— Страхът лесно пуска корени. За любовта и уважението е нужно повече време — изтъкна Фернандо.

Мълчанието се проточи, стана тежко като олово.

— Не искаш ли да ме попиташ за жена си?

— Не. — Матю се загледа в една брадва, забита в дебел пън. Около него се търкаляха нарязани трупчета. Той стана и взе едно. — Не и докато не се почувствам достатъчно добре, за да ида при нея и да я видя с очите си. Няма да го понеса, Фернандо. Да не съм в състояние да я прегърна, да гледам как децата ни растат в нея, да зная, че е в безопасност, беше сякаш...

Фернандо изчака брадвата да се забие трупчето и го подкани да продължи.

— Беше сякаш какво, Матеус?

Матю освободи брадвата и замахна.

Ако не беше вампир, Фернандо нямаше да чуе отговора му.

— Сякаш ми изтръгват сърцето. — Брадвата разцепи дървото с трясък. — Всяка минута от всеки ден.

Фернандо даде на Матю две денонощия да се оправи от изпитанието с Рансъм. Изповядването на бивши грехове никога не беше лесно, а Матю бе особено податлив на мрачни настроения.

Фернандо използва това време да се запознае с децата и внуците на Маркъс. Увери се, че разбират семейните правила и знаят кой наказва онези, които ги нарушават — Фернандо бе обявил сам себе си за копой и палач на фамилията. След това клонът на фамилия Бишъп-Клермон в Ню Орлиънс стана доста кротък и той реши, че Матю вече може да се прибере у дома. Загрижеността му за Даяна растеше непрекъснато. Изабо твърдеше, че здравословното й състояние не се е променило, но Сара въпреки това се тревожеше. Нещо не е наред, каза тя на Фернандо, както и че Матю е единственият, който може да оправи нещата.

Както обикновено, откри Матю в градината, с почернели очи и настръхнал. Все още бе в плен на кръвожадността. За съжаление, наоколо не бяха останали дърва за цепене.

— Вземи. — Фернандо хвърли торба в краката му.