Книгата на живота

— Мама определено е вярвала в започването с гръм и трясък — изтъкнах и показах на Матю заглавието. В бележките под заклинанието бяха записани датите, на които тя и Емили бяха правили опити с магията, както и резултатите. Първите им три опита са били неуспешни. На четвъртия постигнали успех.

По онова време и двете са били на тринайсет.

— Господи — промълви Матю. — Били са деца. Каква работа са имали с мъртвите?

— Искали са да разберат дали Боби Удръф харесва Мери Басет — обясних, взирайки се в сгъчкания текст.

— Защо просто не са попитали Боби? — зачуди се Матю.

Прелистих страниците. Обвързващи заклинания, пропъждащи заклинания, защитни заклинания, магии за призоваване на стихиите — всичко бе тук, наред с любовна магия и други заклинания за принуда. Пръстите ми спряха. Матю подсмръкна.

Нещо тънко и почти прозрачно беше залепено на страницата вместо на гърба на книгата. Думите по него бяха изписани с по-зряла версия на същия закръглен почерк:

Даяна,

Честит рожден ден!

Запазих това за теб. Това бе първият ни знак, че ще станеш велика вещица.

Може би някой ден ще ти потрябва.

С много обич, мама.

— Това е моят каул.* — Погледнах към Матю. — Мислиш ли, че има някакво значение, че си го получих обратно същия ден, в който бебетата се размърдаха?

* Част от околоплодния мехур по главата на новородено дете. — Б. пр.

— Не — поклати глава Матю. — Много по-вероятно е къщата да ти го е върнала днес, защото най-сетне спря да бягаш от онова, което майка ти и баща ти са знаели от самото начало.

— И какво е то? — намръщих се.

— Че ще притежаваш необичайна комбинация от напълно различните магически способности на родителите си — отвърна той.

Десетият възел гореше на китката ми. Обърнах дланта си и погледнах гърчещата се форма.

— Затова мога да връзвам десетия възел — възкликнах, разбирайки за първи път откъде идва тази сила. — Мога да го правя, защото баща ми е бил тъкач, и мога да го унищожа, защото майка ми е имала дарба за висшата, тъмна магия.

— Единство на противоположностите — рече Матю. — Родителите ти също са представлявали химическа сватба. И то такава, която е дала чудесно дете.

Внимателно затворих книгата със заклинания. Щяха да са ми нужни месеци, ако не и години да се поуча от грешките на майка ми и да създавам свои заклинания, които биха постигнали същите цели. Притиснала с една ръка книгата към гърдите си, а с другата корема си, аз се облегнах назад и се заслушах в бавното туптене на сърцето на Матю.

— „Не ми отказвай, защото съм тъмна и сенчеста“ — прошепнах, спомнила си пасаж от алхимичния текст, който бях изучавала в библиотеката на Матю. — Този стих от Aurora Consurgens ми напомняше за теб, а сега ме кара да си мисля за родителите ми, а също за собствената си магия и колко е трудно да й се съпротивлявам.

Палецът на Матю погали китката ми, събуждайки десетия възел за ярък, пъстроцветен живот.

— Това ми напомня за друга част от Aurora Consurgens

— промърмори той. — „Както аз съм краят, така любимата ми е началото. Съдържам в себе си цялото творение и всичкото познание е скрито в мен.“

— Какво означава това според теб? — Обърнах глава, за да виждам изражението му.

Той се усмихна и ме прегърна през кръста, като положи едната си ръка върху бебетата. Те се размърдаха, сякаш познали докосването на баща си.

— Че съм голям щастливец — отвърна Матю.

12.

Събудих се от прохладните ръце на Матю, които се плъзнаха под горнището на пижамата ми. Устните му галеха успокояващо влажната ми шия.

— Честит рожден ден — промърмори той.

— Моят личен климатик — измърках и се сгуших в него. Съпруг вампир е същинско съкровище в тропически условия. — Какъв чудесен подарък.

— Има и още — рече той, дарявайки ме с бавна, дяволита усмивка.

— Фернандо и Сара? — Вече почти не ми пукаше кой може да чуе любенето ни, но все пак не съвсем.

— Отвън са. В хамака в градината. С вестника.

— Значи ще се наложи да побързаме. — Местните вестници бяха пестеливи на новини и преливащи от реклами. Четяха се за десетина минути — петнайсет, ако се интересуваш от разпродажбите по случай новата учебна година или искаш да разбереш в коя от трите търговски вериги белината е на промоция.

— Сутринта излязох и купих „Ню Йорк Таймс“ — съобщи ми той.

— Винаги си подготвен, а? — Посегнах надолу и го докоснах. Матю изруга. На френски. — Точно като Веран си. Същински бойскаут.

— Невинаги — възрази той и затвори очи. — И определено не сега.

— И си ужасно самоуверен. — Устните ми се плъзнаха покрай неговите в палава усмивка. — „Ню Йорк Таймс“. Ами ако бях уморена? Кисела? Или ако ме бяха ударили хормоните? Тогава вестник на Олбъни щеше да е повече от достатъчен.

— Разчитах, че подаръците ми ще те предразположат.