Книгата на живота

Мъртвите клони на древния дъб, който бе пожертвала богинята, едва се виждаха. Земята под краката ми сякаш се раздвижи. Погледнах надолу и видях, че стоя в самия център на кръстопътя. Изгарящото усещане в сърцето се спусна по ръцете и пръстите ми.

— Няма да обвързваш бъдещето си с някакво си капризно божество. Не и заради мен — процеди Матю. Гласът му трепереше от ярост.

— Не говори лошо за богинята тук — предупредих го. — Не съм влизала в твоята църква, за да се подигравам с твоя бог.

— Щом няма да нарушиш обещанието си към богинята, тогава използвай магията си, за да я призовеш. — Той дойде при мен на мястото, където пътеките се пресичаха.

— Махни се от кръстопътя, Матю. — Вятърът се виеше около краката ми в магическа буря. Кора изписка в нощното небе и остави след себе си огнена диря като комета. Закръжи над нас и закряска предупредително.

— Няма да се махна, докато не я призовеш. — Краката на Матю не помръднаха от мястото си. — Няма да плащаш за моя живот със собствения си.

— Изборът беше мой. — Косата ми пращеше около лицето ми, по шията ми се гърчеха огнени пипала. — И избрах теб.

— Няма да ти позволя.

— Вече е сторено. — Сърцето ми блъскаше лудешки и неговото отвръщаше. — Ако богинята иска да изпълня някаква нейна цел, ще го направя, и то с радост. Защото ти си мой, а аз още не съм приключила с теб.

Последните ми думи бяха почти същите като онези, които ми беше казала богинята. Звъняха от сила, която укроти вятъра и заглуши крясъците на Кора. Огънят във вените ми утихна, изгарящото усещане се превърна в тлееща жарава, когато връзката между Матю и мен се затегна и стана блестяща и силна.

— Не можеш да ме накараш да съжалявам за молбата си към богинята или за цената, която съм платила — казах. — Нито пък ще наруша обещанието си към нея. Замислял ли си се какво би станало, ако го направя?

Матю продължи да мълчи и да слуша.

— Без теб никога нямаше да срещна Филип и да получа кръвната му клетва. Нямаше да нося децата ти. Нямаше да видя баща си или да узная, че съм тъкачка. Не разбираш ли? — Ръцете ми се вдигнаха към лицето му. — Спасявайки твоя живот, аз спасих и своя.

— Какво иска тя от теб? — Гласът на Матю бе дрезгав от вълната от емоции.

— Не зная. В едно обаче съм сигурна. Богинята ме иска жива, за да изпълня желанието й.

Ръката на Матю докосна мястото между хълбоците ми, където спяха нашите деца.

Усетих лек трепет. После отново. Погледнах го разтревожено.

Ръката му леко натисна корема ми и този път движението беше по-силно.

— Нещо не е наред ли? — попитах.

— Ни най-малко. Бебетата. Размърдаха се. — На лицето на Матю бе изписано благоговение и облекчение.

Зачакахме заедно следващото движение вътре в мен. Когато то дойде, двамата се разсмяхме, грабнати от неочакваната радост. Отметнах глава назад. Звездите изглеждаха по-ярки и сякаш поддържаха тъмнината на новолунието в равновесие със светлината.

Кръстопътят бе смълчан и острата ми нужда да бъда навън под тъмната луна беше отминала. Не смъртта ме бе довела тук, а животът. Хванати за ръце, двамата с Матю тръгнахме обратно към къщата. Когато запалих лампата в кухнята, там ме очакваше изненада.

— Малко е рано за подарък по случай рождения ми ден — казах, когато видях странно увития пакет. Когато Матю пристъпи да го разгледа по-внимателно, аз го спрях. — Не го докосвай.

Той ме погледна объркано.

— Има достатъчно магически защити, за да отблъсне цяла армия — обясних му.

Пакетът бе тънък и правоъгълен, увит в странна сбирка от опаковъчна хартия — розова с щъркели, с геометрични лаври в основните цветове, образуващи цифрата четири, крещяща коледна опаковъчна хартия и сребърно фолио с релефни сватбени звънчета. Букет от ярки купички покриваше повърхността му.

— Откъде се е появило това? — учуди се Матю.

— От къщата, предполагам. — Побутнах пакета с пръст. — Разпознавам някои от опаковките от минали рождени дни.

— Сигурна ли си, че е за теб? — усъмни се Матю.

Кимнах. Пакетът определено беше за мен. Взех го предпазливо. Купичките, които бяха използвани по-рано и нямаха лепило, се разпиляха по кухненския под.

— Да извикам ли Сара? — попита Матю.

— Не. Аз ще се оправя. — Ръцете ми изтръпнаха и всяка дъгоцветна ивица се виждаше, докато махах опаковката.

Вътре имаше книга — от онези с черно-бели корици и листа, съшити с дебела връв. Някой беше залепил лилава маргаритка върху бялото място за името.

— „Книга на сенките на Ребека Бишъп“ — прочетох на глас думите, изписани с плътно черно мастило върху маргаритката. — Това е липсващата книга със заклинания на майка ми, която е използвала за висшата си магия.

Отворих предпазливо корицата. След проблемите ни с Ашмол 782 бях готова за всичко, от загадъчни илюстрации до кодиран текст. Вместо това видях закръгления детски почерк на майка ми.

Първото заклинание беше озаглавено „Как да призовеш и разпиташ духа на наскоро починал“.