Книгата на живота

— Дали има предвид онова, което си мисля? — с безпокойство попита Сара.

— Бенджамин изнасилва многократно онази жена — каза Фернандо с едва сдържана ярост. За първи път виждах вампира зад безгрижната му фасада.

— Защо? — попита Крис.

Преди някой да успее да отговори, Бенджамин продължи:

— Веднага щом покаже признаци на забременяване, музиката спира. Това е наградата й, че си е свършила работата и ми е доставила удоволствие. Само че понякога природата има други идеи.

Веднага проумях значението на думите му. Подобно на йерусалимската от миналото, тази вещица трябваше да е тъкачка. Закрих уста с длан, когато жлъчта се надигна в гърлото ми.

Блясъкът в очите на Бенджамин се засили. Той нагласи камерата и увеличи образа на кървавите петна по краката на жената и по пода.

— За съжаление, вещицата пометна. — Гласът му беше безстрастен като на учен, докладващ резултатите от изследванията си. — Беше в четвъртия месец, най-дългият период, през който успя да задържи плода. Засега. Синът ми я оплоди миналия декември, но тогава тя пометна на осмата седмица.

Ние с Матю също бяхме заченали първото си дете през декември. Бях пометнала рано, горе-долу по същото време като вещицата на Бенджамин. Разтреперих се заради тази нова връзка между мен и жената на пода. Матю ме прегърна през кръста, за да ме успокои.

— Бях толкова сигурен, че способността ми да зачена дете е свързана с кръвожадността, която ми даде — дар, който споделих с много от собствените си деца. След като вещицата пометна първия път, аз и синовете ми се опитахме да оплодим демони и човеци, но без успех. Стигнах до заключението, че трябва да има някакъв специален репродуктивен афинитет между вампири с кръвожадност и вещици. Но сегашните неуспехи означават, че ще трябва да преразгледам хипотезата си.

Бенджамин придърпа един висок стол към камерата и седна, без да обръща внимание на растящия ужас на жената зад него. Бах продължаваше да звучи на заден план.

— Има и нещо друго, което трябва да взема предвид в разсъжденията си — твоя брак. Новата ти жена успя ли да замести Елинор в чувствата ти? Лудата Жулиет? Горката Селия? Онази пленителна вещица, която срещнах в Прага? — Бенджамин щракна с пръсти, сякаш се мъчеше да си спомни нещо. — Как беше името й? Даяна?

Фернандо изсъска. Кожата на Крис настръхна. Той погледна Фернандо и се отдръпна.

— Разбрах, че новата ти жена също е вещица. Защо никога не споделяш идеите си с мен? Трябва да знаеш, че бих те разбрал. — Бенджамин се наведе напред, сякаш имаше да каже нещо поверително. — В края на краищата, и двамата сме задвижвани от едни и същи мотиви — стремеж към власт, неутолима жажда за кръв, желание за отмъщение.

Музиката достигна кресчендо и жената започна да се люлее напред-назад в опит да се успокои.

— Няма как да не се запитам откога си знаел за силата в кръвта ни. Вещиците със сигурност знаят. Каква ли друга тайна може да съдържа Книгата на живота? — Бенджамин замълча, сякаш очакваше отговор. — Няма да ми кажеш, а? Е, добре тогава. Нямам друг избор, освен да продължа със собствения си експеримент. Не се безпокой. Рано или късно ще разбера как да забременя тази вещица. Или ще я убия, докато се опитвам. После ще потърся нова вещица. Може би твоята ще свърши работа.

Бенджамин се усмихна. Отдръпнах се от Матю, тъй като не исках да усети страха ми. Но изражението му ми каза, че знае какво изпитвам.

— Чао засега. — Бенджамин махна жизнерадостно. — Понякога позволявам да ме гледат как работя, но днес не съм в настроение за публика. Ще се погрижа да те уведомя, ако се случи нещо интересно. Междувременно няма да е зле да помислиш дали да не споделиш онова, което знаеш. Така можеш да ми спестиш усилията да питам жена ти.

С тези думи Бенджамин изключи образа и звука. Екранът почерня, единствено часовникът отброяваше времето в ъгъла.

— Какво ще правим? — попита Мириам.

— Ще спасим онази жена — каза Матю. Яростта му беше очевидна. — Като за начало.

— Бенджамин иска да се втурнеш презглава и да се разкриеш — предупреди го Фернандо. — Атаката ти трябва да бъде добре планирана и изпълнена безупречно.

— Фернандо е прав — подкрепи го Мириам. — Не бива да атакуваш Бенджамин, преди да си сигурен, че можеш да го унищожиш. Иначе излагаш Даяна на риск.

— Онази вещица няма да издържи още много! — възкликна Матю.

— Ако прибързаш и не успееш да поставиш Бенджамин на колене, той просто ще вземе друга и кошмарът ще продължи за поредното невинно създание — каза Фернандо и постави ръка върху ръката на Матю.

— Прав си. — Матю откъсна поглед от екрана. — Можеш ли да предупредиш Амира, Мириам? Тя трябва да знае, че Бенджамин вече държи една вещица и най-вероятно ще отвлече още някоя.

— Амира не е тъкачка. Не би могла да зачене от Бенджамин — отбелязах аз.

— Не мисля, че Бенджамин знае за тъкачите. Засега. — Матю потърка челюстта си.

— Какво е тъкач? — попитаха едновременно Мириам и Крис. Отворих уста да отговоря, но Матю леко поклати глава и се спрях.

— Ще ти кажа по-късно, Мириам. Ще направиш ли каквото те помолих?

— Разбира се, Матю — съгласи се тя.