Книгата на живота

— Обади ми се по-късно да кажеш как си. — Разтревоженият поглед на Матю се спря върху мен.

— Ако трябва, задуши Даяна с вниманието си, но аз нямам нужда от бавачка. Освен това имам работа за вършене.

Мириам затвори.

Секунда по-късно Крис нанесе силен ъперкът в челюстта на Матю. После ляв къс. Матю пресрещна удара с вдигната длан.

— Вече получих един заради Даяна. — Той сключи пръсти около юмрука на Крис. — В края на краищата, жена ми събужда защитните инстинкти у хората. Но не злоупотребявай с късмета си.

Крис не помръдна. Фернандо въздъхна.

— Откажи се, Робъртс. Няма да спечелиш двубой с вампир. — Той постави ръка на рамото на Крис, готов да го дръпне назад, ако се наложи.

— Ако позволиш на онова копеле да приближи на осемдесет километра от Даяна, няма да видиш следващия изгрев, независимо дали си вампир или не. Ясен ли съм? — процеди Крис, без да откъсва поглед от съпруга ми.

— Кристално ясен — отвърна Матю. Крис дръпна ръката си и Матю отпусна юмрук.

— Никой няма да мигне вече тази нощ. Не и след това — изохка Сара. — Трябва да поговорим. Имаме нужда от много кафе. И да не си помислила за безкофеиново, Даяна. Но първо ще изляза да изпуша една цигара, пък Фернандо да казва каквото ще. — Тя тръгна енергично към изхода. — Ще се видим в кухнята — добави през рамо.

— Не излизай от сайта. Когато включи отново камерата, Бенджамин може да направи или да каже нещо, което да издаде местоположението му. — Матю подаде на Фернандо лаптопа с все още включения към него телефон. Екранът продължаваше да е черен и онзи ужасен часовник все така отброяваше изминалото време. Матю кимна към вратата и Фернандо излезе след Сара.

— Да видим дали съм разбрал правилно. Злият копелдак на Матю се е захванал с някакво домашно генетично изследване, включващо наследствено състояние, отвлечена вещица и някакви полусурови идеи за евгеника. — Крис скръсти ръце на гърдите си. Липсваха някои детайли, но в общи линии беше успял да прецени ситуацията за нула време. — Във вчерашната приказка си пропуснала някои съществени части от сюжета, Даяна.

— Тя не знаеше за научните интереси на Бенджамин. Никой от нас не знаеше. — Матю се изправи.

— Но няма как да не си знаел, че злият ти копелдак е луд като кенефен плъх. Все пак е твой син. — Крис присви очи. — Според него и двамата имате онова кръвожадно нещо. Което означава, че и двамата представлявате опасност за Даяна.

— Да, знаех, че е нестабилен. И името му е Бенджамин. — Матю предпочете да не отговаря на втората половина от забележките на Крис.

— Нестабилен? Та онзи тип е психопат. Опитва се да създаде господарска раса от вампировещици. И защо гадното... Бенджамин не е затворен на сигурно място? Така нямаше да влезе с отвличания и изнасилвания в списъка на побъркани учени наред със Симс, Вершуер, Менгеле и Стенли.

— Да идем в кухнята — предложих и ги подкарах към стълбите.

— След теб — промърмори Матю и постави длан на кръста ми. Изпълнена с облекчение от спокойствието му, започнах да слизам.

Чу се тупване и приглушена ругатня.

Крис беше прикован към вратата. Ръката на Матю стискаше трахеята му.

— Съдейки по простащините, излезли от устата ти през последните двайсет и четири часа, единственото ми заключение е, че мислиш за Даяна като за едно от момчетата. — Матю ме изгледа предупредително, когато понечих да се намеся. — Само че грешиш. Тя е моя жена. И ще бъда благодарен, ако ограничиш вулгарните си изпълнения в нейно присъствие. Ясен ли съм?

— Кристално. — Крис го изгледа с ненавист.

— Радвам се да го чуя. — Матю мигом се озова до мен и ръката му отново докосна извивката на гръбнака ми, където се бе появил огнедишащият дракон. — Внимавай със стълбите mon coeur — прошепна той.

Когато стигнахме долния етаж, аз се озърнах назад към Крис. Той изучаваше Матю, сякаш виждаше някаква нова форма на живот — което в случая си беше точно така. Сърцето ми се сви. Матю може и да беше спечелил първите няколко битки, но войната между най-добрия ми приятел и съпруга ми далеч не бе приключила.

Когато Сара дойде при нас в кухнята, косата й лъхаше на тютюн и на хмела, който пълзеше по верандата. Махнах с ръка пред носа си — цигареният дим беше едно от малкото неща, от които още ми се гадеше в толкова напреднала бременност — и направих кафе. Когато то стана, разлях димящото съдържание на кафеника в чаши за Сара, Крис и Фернандо. Двамата с Матю предпочетохме чиста вода. Крис пръв наруши тишината.

— И тъй, Матю, ти и доктор Шепард изучавате от десетилетия наред генетиката на вампирите, за да разберете кръвожадността.

— Матю е познавал Дарвин. Той изучава произхода и еволюцията на създанията повече от няколко десетилетия. — Нямах намерение да казвам на Крис колко повече, но не исках да остава в неведение за възрастта на Матю, както беше станало с мен.

— Точно така. Синът ми работеше с нас. — Матю ме погледна, за да ме накара да млъкна.

— Да. Това го видях — каза Крис и един мускул на бузата му потръпна. — Макар че аз самият едва ли бих се фукал с подобно нещо.

— Не говоря за Бенджамин. А за другия ми син, Маркъс Уитмор.