Книгата на живота

— Маркъс Уитмор. — Крис изсумтя развеселено. — Май покриваме всички бази, доколкото виждам. Ти се занимаваш с еволюционна биология и неврология, Мириам Шепард е експерт по генетика на популациите, а Маркъс Уитмор е известен с изследванията си на функционалната морфология и с усилията да развенчае фенотипната гъвкавост. Страхотен изследователски екип си събрал, Клермон.

— Голям късметлия съм — благо рече Матю.

— Чакай малко. — Крис го изгледа изумено. — Еволюционна биология. Еволюционна физиология. Генетика на популациите. Разбирането как се предава кръвожадността не е единствената цел на изследванията ви. Опитвате се да очертаете еволюционния произход. Работите върху Дървото на живота, при това не само с човешките разклонения.

— Така ли се казва дървото в огнището? — попита Сара.

— Не мисля. — Матю потупа ръката й.

— Еволюция. Проклет да съм. — Крис се отблъсна от кухненския плот. — Значи сте открили общия прародител на хората и вас? — Той махна в наша посока.

— Ако под „вас“ имаш предвид създанията като демони, вампири и вещици, не. — Матю повдигна вежди.

— Добре. Какви са основните генетични разлики, които ни отделят едни от други?

— Вампирите и вещиците имат допълнителна двойка хромозоми — обясни Матю. — А демоните само една допълнителна хромозома.

— Разполагате ли с генетична карта на тези хромозоми?

— Да — потвърди Матю.

— В такъв случай сигурно работите върху този малък проект още преди деветдесета, за да не изоставате от човеците.

— Точно така — каза Матю. — И от шейсет и осма работя върху въпроса как се наследява кръвожадността, ако искаш да знаеш.

— Разбира се. Адаптирал си метода на Донахю за определяне на предаването на гените между поколенията — кимна Крис. — Добро попадение. Докъде си стигнал с разчитането? Откри ли гена на кръвожадността?

Матю се взираше в него, без да отговори.

— Е? — настоя Крис.

— Навремето имах учител като теб — хладно вметна Матю. — Докарваше ме до лудост.

— А аз имам студенти като теб. Не изкарват дълго в лабораторията ми. — Крис се облегна на масата. — Доколкото разбирам, не всеки вампир на планетата има това заболяване. Определи ли как точно се предава кръвожадността и защо някои се заразяват, а други не?

— Не напълно — призна Матю. — При вампирите е малко по-сложно, като се има предвид, че имаме трима родители.

— Трябва да ускориш темпото, приятел. Даяна е бременна. С близнаци. — Крис ме изгледа многозначително. — Предполагам, че си направил пълни генетични профили и на двама ви и си предвидил вероятността за наследяване на отделни черти от поколението ти, в това число и кръвожадността, но не само нея.

— През по-голямата част от годината бях в шестнайсети век. — Матю наистина не обичаше да го разпитват. — Нямах тази възможност.

— Значи е крайно време да започнеш — изтърси безцеремонно Крис.

— Матю работи върху нещо. — Погледнах към съпруга си за потвърждение. — Помниш ли? Намерих онзи лист с хиксове и нули.

— Хиксове и нули ли? Всемогъщи Боже! — Това сякаш потвърждаваше най-лошите страхове на Крис. — Казваш ми, че имате трима родители, но въпреки това упорито си оставаш привърженик на модела за наследяване на Мендел. Предполагам, че подобно нещо може да се очаква, щом си стар като пръстта и си познавал Дарвин.

— Веднъж се срещнах и с Мендел — хладно отвърна Матю с тона на раздразнен професор. — Впрочем, кръвожадността може да е характеристика по неговия модел. Не можем да отхвърлим тази възможност.

— Много малко вероятно — възрази Крис. — И не само заради проблема с тримата родители, който ще трябва да обмисля по-подробно. Той сигурно създава пълен хаос в данните.

— Обясни. — Матю събра пръсти пред лицето си.

— Нима трябва да обяснявам не-Менделовото наследяване на колега от „Ол Соулс“? — Крис повдигна вежди. — Някой трябва сериозно да прегледа политиката на назначаване в Оксфорд.

— Разбираш ли ги какво казват? — прошепна ми Сара.

— Само една от три думи — извинително признах.

— Имам предвид генна конверсия. Инфекциозно наследяване. Геномен импринтинг. Мозаицизъм. — Крис свиваше пръстите си един по един. — Тези неща говорят ли ти нещо, професор Клермон, или искаш да продължа с лекцията, която изнасям на първокурсниците си?

— Мозаицизмът не е ли форма на химеризъм? — Това беше единствената дума, която разпознах.

Крис ми кимна одобрително.

— Аз съм химера, ако това може да помогне.

— Даяна — изръмжа Матю.

— Крис е най-добрият ми приятел, Матю — казах аз. — И ако искаш да ти помогне да разбереш как вампири и вещици могат да се възпроизвеждат, да не говорим за откриването на лек за болестта, той трябва да знае всичко. Включително и резултатите от генетичния ми тест, между другото.

— Тази информация може да бъде убийствена, ако попадне в неподходящи ръце — заяви Матю.

— Прав е — съгласи се Крис.

— Много се радвам, че мислиш така — ехидно процеди Матю.