Книгата на живота

— Някой се е оплакал на Паството, че в Медисън се нарушава съглашението — съобщи ни Вивиан, след като се настанихме удобно на канапетата и фотьойлите пред телевизора.

— Знаеш ли кой? — попита Сара.

— Каси и Лидия. — Вивиан се загледа навъсено в кафето си.

— Мажоретките са ни натопили? — втрещи се Сара.

— Както и можеше да се очаква — вметнах аз. Двете бяха неразделни от деца, непоносими от тийнейджърки и неразличими от гимназията с вълнистите си руси коси и сините си очи. Нито Каси, нито Лидия бяха крили вещерския си произход. Двете заедно ръководеха групата на мажоретките и вещиците дадоха на Медисън най-успешния футболен сезон в историята, като вложиха заклинания за победа във всяко скандиране и движение.

— И какви по-точно са обвиненията? — Матю беше превключил на адвокатски режим.

— Че Даяна и Сара се забъркват с вампири — промърмори Вивиан.

— Забъркват? — вбеси се Сара.

Вивиан вдигна ръце във въздуха.

— Знам, знам. Звучи абсолютно неприлично, но те уверявам, че това бяха точните думи на Зидони. За щастие, тя е в Лас Вегас и не може да дойде лично, за да разследва. Сборовете на окръг Кларк здравата инвестират в недвижими имоти и използват заклинания в опитите си да подпират пазара на жилища.

— И какво правим сега? — попитах Вивиан.

— Трябва да отговоря. Писмено.

— Слава богу. Това означава, че можеш да излъжеш — с облекчение въздъхнах.

— Няма начин, Даяна. Тя е твърде умна. Гледах я как разпитва сбора от Сохо преди две години, когато отвориха онази обитавана от духове къща на Спринг Стрийт, точно където започва парадът на Вси светии. Майсторска работа. — Вивиан потрепери. — Дори успя да ги накара да разкажат как са издигнали врящ казан над парада и са го оставили да се рее във въздуха в продължение на шест часа. След посещението й сборът беше затворен за цяла година — никакви полети, никакви фокуси и абсолютно никакви екзорсизми. Още не са се оправили.

— Що за вещица е тя? — попитах.

— Могъща — изсумтя Вивиан. Аз обаче нямах предвид това.

— Силата й стихийна ли е, или се основава на занаята?

— Доста я бива в заклинанията, доколкото съм чувала — подхвърли Сара.

— Зидони може да лети и освен това е уважаван ясновидец — добави Вивиан.

Крис вдигна ръка.

— Да, Крис? — каза Сара с тона на учителка.

— Умна, могъща, летяща, няма значение. Не можете да й позволите да разбере за децата на Даяна, като се има предвид последният изследователски проект на Злия копелдак и онова съглашение, за което толкова се тревожите.

— Злия копелдак? — Вивиан го зяпна неразбиращо.

— Синът на Матю чука вещица. Изглежда, че във фамилията Клермон се предава способност за възпроизвеждане. — Крис изгледа свирепо Матю. — И какво е онова съглашение, което сте сключили? Че вещиците не трябва да се мотаят с вампири?

— И с демони. Кара човеците да се чувстват неудобно — обади се Матю.

— Неудобно? — със съмнение повтори Крис. — Същото е било и когато черните сядаха в автобусите до бели. Сегрегацията не е решение.

— Човеците забелязват създанията, ако сме в смесени групи — казах с надеждата да го укротя.

— Даяна, забелязваме те дори когато вървиш сама по Темпъл Стрийт в десет сутринта — изтъкна Крис, разбивайки на пух и прах последната ми крехка надежда, че изглеждам като всички останали.

— Паството е било създадено да налага съглашението, да ни пази от човешко внимание и намеса — продължих, без да се предавам. — В замяна ние стоим настрана от тяхната политика и религия.

— Мислете си каквото искате, но принудителната сегрегация — или съгласие, ако искате да го наричате така — често е свързана със загриженост за расовата чистота. — Крис качи краката си на масичката за кафе. — Съглашението ви сигурно се е пръкнало, защото вещиците са имали бебета от вампири. И желанието човеците да се чувстват „удобно“ е просто извинение.

Фернандо и Матю се спогледаха.

— Приех, че способността на Даяна да зачене е уникална, че това е дело на богинята, а не част от по-разпространено явление. — Вивиан беше слисана. — Десетки дълговечни създания със свръхестествени сили биха били нещо ужасно.

— Не и ако искаш да създадеш свръхраса. Тогава подобно създание ще бъде абсолютен генетичен удар — отбеляза Крис. — Случайно да знаем за някакви мегаломани с интерес към генетиката на вампирите? О, да бе. Познаваме най-малко двама.

— Предпочитам да оставя подобни неща на Бог, Кристофър. — На челото на Матю пулсираше тъмна вена. — Не се интересувам от евгеника.

— Забравих. Ти си обсебен от еволюцията на видовете или иначе казано, от история и химия. Това са изследователските интереси на Даяна. Ама че съвпадение. — Крис присви очи. — Съдейки по чутото досега, имам два въпроса, професор Клермон. Само вампирите ли отмират, или същото се отнася за демоните и вещиците? И кой от тези така наречени видове се вълнува най-много от расовата чистота?

Крис наистина беше гений. С всеки проницателен въпрос той задълбаваше все по-дълбоко в загадките на Книгата на живота, фамилните тайни на Дьо Клермон и загадките на собствената ми — и тази на Матю — кръв.