Книгата на живота

— Крис е прав — с подозрителна бързина се съгласи Матю. — Не можем да рискуваме Паството да разбере за бременността на Даяна. Ако нямаш възражения, mon coeur, май ще е най-добре веднага да заминем за дома на Фернандо в Севиля. Сара може да дойде с нас, разбира се. Така репутацията на сбора няма да пострада ни най-малко.

— Казах, че не можете да позволите на гадната вещица да научи за Даяна, а не че тя трябва да бяга — с отвращение рече Крис. — Забравихте ли Бенджамин?

— Нека не водим тази война на няколко фронта едновременно, Кристофър. — Изражението на Матю явно отговаряше на тона му, защото Крис веднага се кротна.

— Добре. Ще ида в Севиля. — Никак не ми се искаше, но не желаех и вещиците на Медисън да страдат.

— Не, нищо подобно — повиши глас Сара. — Паството иска отговори, така ли? Е, аз също искам. Кажи на Зидони фон Борке, че се забърквам с вампири от миналия октомври, откакто Сату Ярвинен отвлече и измъчва племенницата ми, а Питър Нокс стоеше със скръстени ръце и не направи нищо. Ако това означава, че съм нарушила съглашението, толкова по-зле. Без Дьо Клермон Даяна щеше да е мъртва, ако не и по-лошо.

— Това са сериозни твърдения — рече Вивиан. — Сигурна ли си, че искаш да ги предам?

— Да — упорито настоя Сара. — Нокс вече беше прогонен от Паството. Искам да наритат задника и на Сату.

— В момента търсят заместник на Нокс — съобщи Вивиан. — Носят се слухове, че Джанет Гоуди отново ще заеме мястото му.

— Джанет Гоуди е най-малко на деветдесет — изсумтя Сара. — Не може да се натовари с такава работа.

— Нокс настоява да е някой, известен със способностите си да прави заклинания, какъвто бе самият той. Никой, дори Джанет Гоуди не е успявала да го надмине, когато става въпрос за правене на магии — изтъкна Вивиан.

— Засега — кратко отвърна Сара.

— Има и още нещо. И то може да те накара да си помислиш, преди да се нахвърлиш срещу вещиците от Паството. — Вивиан се поколеба. — Зидони поиска доклад за Даяна. Казва, че било стандартна процедура да се проверяват вещици, които не са развили магическите си таланти, за да се види дали нещо не се проявява по-късно в живота им.

— Ако Паството се интересува от способностите ми, то искането на Зидони няма нищо общо с това, че двете със Сара се забъркваме с вампири — отбелязах.

— Тя твърди, че разполага с преценка за Даяна от детството й, според която не се очаква да проявява никоя от обичайните способности на вещиците — нещастно продължи Вивиан. — Преценката била на Питър Нокс. Ребека и Стивън се съгласили със заключенията му и подписали.

— Кажи на Паството, че преценката на Ребека и Стивън за магическите способности на дъщеря им е била абсолютно вярна, до последната подробност. — Очите на Сара проблясваха гневно. — Племенницата ми няма обичайни сили.

— Браво на теб, Сара. — Матю не можа да скрие възхищението си от начина, по който беше казала истината. — Отговорът е достоен и за брат ми Годфроа.

— Благодаря, Матю — леко кимна тя.

— Нокс знае или подозира нещо за мен. Още откакто бях дете. — Очаквах Матю да възрази. Не го направи. — Мислех си, че е открил какво крият родителите ми — че съм тъкачка, също като татко. Но след като вече знам за интереса на мама към висшата магия, се питам дали това също няма нещо общо с интереса на Нокс.

— Той е отдаден на практикуването на висша магия — замислено промълви Вивиан. — Ами ако си в състояние да създаваш нови тъмни заклинания? Предполагам, че Нокс ще е готов да направи почти всичко, за да се добере до тях.

Къщата изстена и звуците на китара изпълниха помещението с позната мелодия. „Свлачище“ ми беше най-присърце от всички песни в любимия албум на майка ми. Всеки път, когато я чуех, си спомнях как ме държи в скута си и я тананика.

— Мама обичаше тази песен — казах аз. — Знаеше, че предстои промяна и се страхуваше от нея, също като жената в песента. Но ние вече не можем да си позволим да се страхуваме.

— Какво искаш да кажеш? — попита Вивиан.

— Че промяната, която очакваше мама, е тук — отвърнах.

— И предстоят още повече промени — добави Крис. — Няма да можете да пазите още дълго в тайна съществуването на създанията. Намирате се на една аутопсия, на едно генетично изследване на един домашен комплект за генетичен тест от разкриване.

— Глупости — заяви Матю.

— Самата истина. Имате две възможности. Искаш ли да контролираш ситуацията, когато това стане, Матю, или предпочиташ да те цапардоса по главата? — Крис зачака. — Съдейки по беглото ни познанство, май би предпочел първата възможност.

Матю прокара пръсти през косата си и го изгледа свирепо.

— Така и предполагах. — Крис залюля стола си назад. — И тъй, като имате предвид незавидното положение, в което се намирате, какво може да направи за вас „Йейл“, професор Клермон?

— Не — поклати глава Матю. — Няма да използваш студенти и докторанти за анализа на ДНК на създанията.