Книгата на живота

— Знам, адски е плашещо — с по-мек тон продължи Крис. — Всички бихме предпочели да се скрием на някое сигурно място и да оставим друг да взема трудните решения. Но някой ще трябва да се изправи и да се бори за онова, което е правилно. Фернандо твърди, че си доста впечатляващ воин.

Матю впери немигащ поглед в него.

— Ще застана до теб, ако това ще помогне — добави Крис. — Стига да си на линия.

Матю беше не само впечатляващ, но и опитен воин. Знаеше кога е претърпял поражение.

— Печелиш — тихо рече той.

— Добре. Е, тогава да започваме. Искам да видя генетичните карти на създанията. После искам да секвенирам и реасемблирам трите генома, за да могат да се сравнят с човешкия. — Крис изброяваше задачите една по една. — Искам да съм сигурен, че правилно си идентифицирал гена, отговорен за кръвожадността. И искам да изолираме гена, който прави възможно Даяна да зачене от теб. Не ми се вярва вече да си започнал да го търсиш.

— Нещо друго, с което да ти помогна? — повдигна вежди Матю.

— Всъщност, да. — Столът на Крис залитна напред и краката му тупнаха на пода. — Кажи на Мириам Шепард да си замъкне задника в сградата на „Клайн Байолъджи“ в понеделник. Намира се на Сайънс Хил, не може да го пропусне. Лабораторията ми е на петия етаж. Бих искал да ми обясни защо заключенията ми в „Сайънс“ са погрешни, преди да дойде на първата среща на екипа ни в единайсет.

— Ще й предам. — Матю и Фернандо се спогледаха. Фернандо сви рамене, сякаш искаше да каже „Той ще си пати“. — Само да ти напомня нещо, Крис. За проучването, което очерта досега, ще са нужни години. Няма да останем дълго в „Йейл“. Двамата с Даяна ще трябва да се върнем в Европа до октомври, ако искаме близнаците да се родят там. След това Даяна не бива да пътува на дълги разстояния.

— Още една причина по проекта да работят колкото се може повече хора. — Крис стана и протегна ръка. — Разбрахме ли се?

След дълга пауза Матю също подаде своята.

— Умно решение — каза Крис, докато се ръкуваха. — Надявам се да си носиш чековата книжка, Клермон. Центърът за анализ на генома и Лабораторията за анализ на ДНК в Иейл имат високи тарифи, но пък са бързи и точни. — Той погледна часовника си. — Багажът ми вече е в колата. След колко време ще можете да тръгнете?

— След няколко часа — отговори Матю.

Крис целуна Сара по бузата и ме прегърна. После вдигна предупредително пръст.

— Единайсет сутринта в понеделник, Матю. Не закъснявай.

И с тези думи излезе.

— Какво направих? — промърмори Матю, когато предната врата се затвори. Изглеждаше потресен до дъното на душата си.

— Всичко ще бъде наред — с изненадващ оптимизъм рече Сара. — Имам добро предчувствие за цялата тази работа.

Няколко часа по-късно се качихме в колата. Махнах на Сара и Фернандо от мястото до шофьора и преглътнах сълзите си. Сара се усмихваше, но така силно беше увила ръце около тялото си, че кокалчетата й бяха побелели. Фернандо размени няколко думи с Матю и го тупна по лакътя по познатата традиция на Дьо Клермон.

Матю се настани зад волана.

— Готови?

Кимнах. Пръстът му натисна копчето и двигателят изръмжа.

Клавишни и барабани зазвучаха от тонколоните, съпровождани от пронизващи китари. Матю започна да върти копчетата в опит да намали музиката. Когато не постигна успех, понечи да изключи уредбата. Но каквото и да правеше, „Флийтуд Мак“ ни предупреждаваше да не спираме да мислим за утрешния ден. Накрая той вдигна ръце в знак, че се предава.

— Явно къщата ни изпраща със стил. — Поклати глава и превключи на скорост.

— Не се безпокой. Няма да може да поддържа музиката, след като излезем от имота.

Поехме по дългата алея към шосето, като едва усещахме неравностите благодарение на мощните амортисьори на рейнджровъра.

Завъртях глава, когато Матю даде мигач на излизане от фермата Бишъп, но последните думи на песента ме накараха отново да се обърна напред.

— Не поглеждай назад — прошепнах.

Слънце в Дева

Когато слънцето е в Дева, пратете децата на училище.

Този знак символизира смяна на мястото.

Анонимен английски сборник с цитати,

ок. 1390 година,

Гонсалвис MS 4890, ф. 9

15.

— Още чай, професор Бишъп?

— Хм? — Погледнах нагоре към елегантния, интелигентен младеж с очакваща физиономия. — О, да. Разбира се. Благодаря.

— Веднага. — Той взе белия порцеланов чайник от масата.

Хвърлих поглед към вратата, но от Матю още нямаше и следа. Беше в "Човешки ресурси" да си вземе идентификационната карта, а аз го чаках в елитната атмосфера на намиращия се наблизо „Ню Хейвън Лоун Клъб“. Уютният интериор на основната сграда заглушаваше характерните удари на ракетите по топките за тенис и писъците на децата около басейна през последната седмица на лятната ваканция. Три бъдещи невести и майките им бяха ескортирани през помещението, където седях аз, за да огледат обстановката, на която биха се наслаждавали, ако решат да се омъжат тук.

Може и да беше райско кътче, но не и моето.