Книгата на живота

— Преди да отговоря, искам да ви напомня, че всички тук сте дали на Тина подписана декларация за неразпространяване на информация — каза Крис.

— Да не работим върху нещо, което ще доведе до патент? — Един докторант потри ръце. — Отлично.

— Работим върху много деликатен и строго поверителен проект с големи последици. Случващото се в тази лаборатория си остава тук. Никакви приказки пред приятели. Никакви разкази на родители. Никакво фукане в библиотеката. Който проговори, събира си багажа и си заминава. Ясно?

Всички закимаха.

— Никакви лични лаптопи, никакви мобилни телефони, никакви снимки. Един терминал ще има достъп до интернет, но единствено Бийкър, Шотгън и Шерлок ще имат парола за достъп — продължи Крис, сочейки старшите изследователи. — Ще си водим бележки по старомодния начин, на ръка върху хартия. Бележниците ще се предават на Бийкър, преди да излезете. Онези, които за забравили как се използва химикалка, да се обърнат за помощ към Боунс.*

* Кости (англ.) — Б. пр.

Мършавият младеж с бележника се усмихна самодоволно. Малко неохотно студентите се разделиха с телефоните си и ги оставиха в пластмасовата кофа, с която Бийкър обходи помещението. Междувременно Шотгън събра лаптопите и ги заключи в един шкаф. След като лабораторията беше разчистена от контрабандна електроника, Крис продължи:

— Е, когато му дойде времето, ще решим да публикуваме откритията си. Да, професор Клермон, един ден те ще бъдат публикувани, защото учените правят тъкмо това — натърти Крис и погледна остро Матю. — След това на никого от вас няма да му се налага да се безпокои за кариерата си.

На лицата на всички цъфнаха усмивки.

— ХС означава „хромозома на създание“.

Усмивките се смениха с недоумяващи изражения.

— С-създание ли? — заекна Боунс.

— Нали ти казах, че е на извънземно — обади се студентът, който седеше до Хазмат.

— Не е пришълец от космоса, Мълдър — попари надеждите му Крис.

— Добро име — казах на Матю, който ме погледна неразбиращо. Но пък той нямаше телевизор. — После ще ти обясня.

— Върколак? — с надежда предположи Мълдър. Матю се намръщи.

— Дотук с предположенията — побърза да каже Крис. — Добре, народе. Който е демон, да вдигне ръка.

Ченето на Матю увисна.

— Какво правиш? — прошепнах на Крис.

— Проучване — отвърна той, докато оглеждаше помещението. След няколко секунди зашеметено мълчание Крис щракна с пръсти. — Хайде, не се стеснявайте.

Азиатката вдигна ръка. Както и един младеж, който приличаше на жираф с рижавата си коса и дългия врат.

— Трябваше да се досетя за Геймбой и Ексбокс* — промърмори Крис. — Друг?

* Игрови конзоли — Б. пр.

— Дейзи* — каза азиатката и посочи едно създание с отнесен поглед, облечено в яркожълто и бяло, което си тананикаше и зяпаше през прозореца.

* Маргаритка (англ.) — Б. пр.

— Сигурна ли си, Геймбой? — изуми се Крис. — Тя е толкова... ъъъ, организирана. И прецизна. Изобщо не прилича на теб и на Ексбокс.

— Дейзи още не знае — прошепна Геймбой и се намръщи загрижено. — Така че по-леко с нея. Когато разбереш какво си, като едното нищо можеш да изперкаш.

— Напълно разбираемо — съгласи се Крис.

— Какво е демон? — попита Скъли.

— Високо ценен член на екипа, който оцветява извън очертанията. — Отговорът на Крис беше мълниеносен. Шотгън стисна устни. Беше развеселен.

— О — възкликна Скъли.

— Значи и аз трябва да съм демон — заяви Боунс.

— Ще ти се — промърмори Геймбой.

Устните на Матю трепнаха.

— Еха! Демони. Знаех си, че „Йейл“ е по-добър избор от „Джонс Хопкинс“ — каза Мълдър. — Това да не е ДНК на Ексбокс?

Той погледна към Матю с мълчалива молба. Дейзи спря да си тананика и сега предпазливо следеше разговора.

Матю, Шотгън и аз бяхме ветераните в тази ситуация. Не биваше да оставяме студентите да разказват на човеците за създанията. Отворих уста да отговоря, но Матю сложи ръка на рамото ми.

— Не е ДНК на ваш колега — отвърна той. — А моята.

— И вие ли сте демон? — Мълдър погледна Матю с интерес.

— Не. Аз съм вампир. — Матю пристъпи напред и застана до Крис под светлината на проектора. — И преди да попитате, мога да излизам навън през деня и косата ми няма да се подпали на слънчева светлина. Католик съм и нося разпятие. Когато спя, а това не се случва често, предпочитам креват пред ковчег. Ако се опитате да ме набиете на кол, дървото най-вероятно ще се нацепи, преди да влезе в кожата ми.

Той оголи зъби.

— Нямам удължени кучешки зъби. И още нещо — не искря и никога не съм го правил. — Лицето му потъмня, за да наблегне върху думите си.

Неведнъж се бях гордяла с Матю. Бях го виждала да отстоява своето пред кралица, пред разглезен император и пред собствения си вдъхващ страхопочитание баща. Смелостта му, било когато се биеше с меч в ръка или когато се бореше със собствените си демони, го пропиваше до мозъка на костите. Но нищо не можеше да се сравни с чувството, което изпитах, докато го гледах как застава пред група студенти и колеги и заявява какъв е.