Книгата на живота

— Хайде да не избързваме — намеси се Матю и дръпна листа от пръстите ми. — Ние сме учени. Въпросът „защо“ идва след „какво“.

— Мисля, че за днес това е достатъчно — каза Крис. — Доколкото виждам, всички имате нужда от почивка.

— Имам нужда от бира — промърмори Джонатан.

— Малко е рано, но напълно те разбирам. Само не забравяйте едно. Раздрънкате ли се, край — строго напомни Крис. — Това означава и да не разговаряте помежду си по темата извън тези стени. Не искам някой да ви чуе.

— Ако някой ни чуе да си говорим за вещици и вампири, просто ще си помисли, че се майтапим — обади се Ексбокс. Геймбой кимна.

— Никакви приказки — повтори Крис.

Вратата се отвори. В лабораторията влезе дребна жена в къса минипола, червени ботуши и черна тениска с надпис ПАЗЕТЕ СЕ — ЩЕ СЕ ПРОБВАМ В НАУКАТА.

Мириам Шепард беше пристигнала.

— Коя сте вие? — остро попита Крис.

— Най-лошият ви кошмар. И новият мениджър на лабораторията. Здрасти, Даяна — кимна ми Мириам и посочи кутията с безалкохолно. — Чие е това?

— Мое — отвърна Крис.

— Никаква храна и напитки в лабораторията. Това се отнася в двойна степен за вас, Робъртс — заяви Мириам и го заплаши с пръст.

— От „Човешки ресурси“ не са ме уведомили, че пращат кандидат — смутено се обади Бийкър.

— Не съм кандидат. Попълних документите сутринта, бях наета и си получих етикетчето. — Мириам вдигна картата си, която беше прилежно закрепена за лентата, както и трябваше.

— Но аз трябваше да проведа интервю... — започна Крис. — Коя казахте, че сте?

— Мириам Шепард. И от „Човешки ресурси“ отмениха интервюто, когато им показах това. — Мириам извади телефона си. — Цитирам: „Да си замъкне задника в лабораторията ми в девет сутринта и след два часа да бъде готова да ми обясни грешките. Никакви извинения.“ — После извади два листа от чантата си, която беше пълна с лаптопи и папки. — Коя е Тина?

— Аз. — Усмихнатата Тина излезе напред. — Здравейте, доктор Шепард.

— Здрасти. Това е за теб, заповед за назначаване, писмено отказване от здравна осигуровка или нещо подобно. А това е официалното мъмрене на Робъртс за неприлично текстово съобщение. Погрижи се. — Мириам й предаде документите. После свали чантата от рамото си и я подхвърли на Матю. — Донесох всичко, което искаше.

Цялата лаборатория зяпна, когато пълната с компютри чанта полетя във въздуха. Матю я улови, без да повреди нито един лаптоп, а Крис погледна ръката на Мириам с нескрито възхищение.

— Благодаря, Мириам — каза Матю. — Надявам се пътуването да е минало без премеждия. — Тонът и подборът на думи бяха официални, но ясно личеше облекчението му, че я вижда.

— Тук съм, нали така? — язвително отвърна тя. После извади още един лист от задния джоб на миниполата си. Разгледа го и вдигна очи. — Бийкър?

— Тук. — Тя тръгна към Мириам с протегната ръка. — Джой Конъли.

— О, извинете. Имам само някакъв списък с нелепи прякори, взети от утайката на попкултурата, наред с няколко инициала. — Мириам стисна ръката на Бийкър, извади химикалка от ботуша си и задраска нещо, после си записа друго. — Приятно ми е да се запознаем. Проучването ви върху РНК ми хареса. Солидна работа. Беше ми много полезна. Да идем да пийнем кафе и да измислим какво трябва да се направи, за да въведем ред на това място.

— До най-близкото свястно кафене има доста път — извинително каза Бийкър.

— Неприемливо. — Мириам си записа още нещо. — Трябва ни кафене в мазето колкото се може по-скоро. На идване обиколих сградата и онова място пустее.

— Да дойда ли с вас? — попита Крис и пристъпи от крак на крак.

— Не сега — сряза го Мириам. — Сигурна съм, че имате по-важна работа за вършене. Ще се върна в един. Тогава ще искам да видя — направи справка със списъка — Шерлок, Геймбой и Скъли.

— А мен, Мириам? — обади се Шотгън.

— С теб ще наваксаме по-късно, Ричард. Радвам се да видя познато лице. — Тя отново погледна списъка. — Как те нарича Робъртс?

— Шотгън. — Устните на Ричард леко се извиха в крива усмивка.

— Предполагам, че е заради бързото секвениране, а не защото си започнал да ловуваш като човеците. — Мириам присви очи. — Това, което правим тук, ще бъде ли проблем за теб, Ричард?

— Не виждам защо — сви рамене той. — Паството и грижите му ни най-малко не ме вълнуват.

— Добре. — Мириам огледа новите си подопечни, които я зяпаха с открито любопитство. — Е? Какво чакате? Ако искате да правите нещо, винаги можете да измиете няколко стъкленици. Или да разопаковате кутии. Има цял куп в коридора.

Всички се пръснаха.

— Така си и знаех. — Тя се усмихна на Крис. Той изглеждаше нервен. — Колкото до теб, Робъртс, ще се видим в два часа. Трябва да обсъдим статията ти. И да разгледаме протоколите ти. След това можеш да ме заведеш на вечеря. На някое приятно място, където в менюто има стек и добро вино.

Крис очевидно бе смаян, но кимна.

— Ще ни дадете ли минутка? — попитах Крис и Бийкър. Те се дръпнаха настрани — Бийкър ухилена до уши, а Крис бе прищипнал основата на носа си. Матю се присъедини към нас.