Книгата на живота

— На колко сте години? — попита останалият без дъх Мълдър. Подобно на епонима си, той истински вярваше във всичко чудно и странно.

— На трийсет и седем.

Чуха се възгласи на разочарование. Матю ги съжали.

— Плюс-минус около хиляда и петстотин години.

— Мамка му! — изтърси Скъли и се ококори така, сякаш целият й рационален свят се беше преобърнал наопаки. — Това е по-древно от древно. Просто не мога да повярвам, че в „Иейл“ има вампир.

— Явно никога не си била в департамента по астрономия — обади се Геймбой. — Там има четирима вампири от преподавателите. И новата преподавателка по икономика, която бе назначена наскоро от МТИ, определено е вамп. Носят се слухове, че има няколко и в департамента по химия, но те стоят настрана.

— В „Иейл“ има и вещици. — Говорех тихо и избягвах погледа на Шотгън. — Живеем от хилядолетия заедно с човеците. Ще поискате да проучите хромозомите и на трите създания, нали, професор Робъртс?

— Определено. — Усмивката на Крис беше бавна и искрена. — Да не би да предлагате доброволно вашата ДНК, професор Бишъп?

— Хайде всяко нещо да върви по реда си. — Матю погледна предупредително Крис. Може и да беше склонен да позволи на студентите да изследват неговата генетична информация, но не беше убеден, че е готов да им даде да надничат в моята.

Джонатан ме погледна преценяващо.

— Значи вещиците искрят, така ли?

— По-скоро блещукат — уточних. — И то не всички. Предполагам, че съм една от щастливките.

Изпитах облекчение, когато изрекох тези думи, а когато никой не побягна с писъци, ме заля вълна на успокоение и надежда. Освен това имах безумното желание да се разкискам.

— Светлините, моля — каза Крис.

Осветлението плавно се засили.

— Казахте, че ще работим по няколко проекта? — подканващо попита Бийкър.

— Ще анализирате и това. — Бръкнах в куриерската чанта и извадих голям жълт плик. Вътре имаше картонени подложки, които предпазваха съдържанието му от огъване и повреждане. Развързах вървите и извадих листа от Книгата на живота. Ярко оцветената илюстрация на мистичния съюз на Слънцето и Луната заблестя на флуоресцентната светлина на лабораторията. Някой подсвирна. Шотгън се изправи и погледът му се закова в страницата.

— Хей, това е химическата сватба на живака и сярата — възкликна Джонатан. — Помня, че съм виждал нещо подобно на лекциите ви, професор Бишъп.

Кимнах одобрително на бившия си студент.

— Това не трябва ли да е в „Бейнеке“? — обърна се Шотгън към Матю. — Или на някое друго сигурно място? — Наблягането върху думата „сигурно“ беше толкова леко, та си помислих, че ми се е сторило. Изражението на Матю ми каза, че не съм си въобразила.

— Нима тук не е на сигурно, Ричард? — В усмивката на Матю отново пролича принцът убиец. Беше обезпокоително да видя смъртоносната му същност сред колби и епруветки.

— И какво трябва да правим с това нещо? — с нескрито любопитство попита Мълдър.

— Да анализирате неговата ДНК — отвърнах. — Илюстрацията е нарисувана върху кожа. Бих искала да разбера каква е възрастта й, както и на какво създание е принадлежала.

— Току-що четох за подобни проучвания — намеси се Джонатан. — Правят анализ на митохондриална ДНК от средновековни книги. Надяват се по този начин да ги датират и да определят къде са били съставени. — Митохондриалната ДНК съдържаше информация, наследена от организма от всичките му предци от женски пол по майчина линия.

— Не е зле да свалите статиите за колегите ви, ако не са така добре осведомени като вас. — Матю изглеждаше доволен, че Джонатан е в крак с литературата. — Но освен митохондриална, ще извличаме и ядрена ДНК.

— Невъзможно — възрази Шотгън. — Кожата е минала през химическа обработка, за да се превърне в годен за писане пергамент. Старостта му и промените, настъпили при изработката, са повредили ДНК, ако изобщо може да се извлече достатъчно, за да се работи с нея.

— Трудно е, но не и невъзможно — поправи го Матю. — Имам богат опит в работата със стара и повредена ДНК. Методите ми би трябвало да са приложими и при този образец.

Присъстващите започнаха да разменят развълнувани погледи. И двата проекта бяха от онзи тип работа, за която си мечтаеха всички учени, независимо на какъв етап от кариерата си се намират.

— Не смятате, че крави или кози са дали кожите си за тази страница, нали, доктор Бишъп? — Неспокойният глас на Бийкър накара всички да млъкнат.

— Не. Мисля, че кожата е на демон, човек, вампир или вещица. — Сигурна бях, че не е човешка кожа, но не можех да изключа напълно тази вероятност.

— Човешка? — смая се Скъли. Перспективата да са били одрани други създания за създаването на книгата като че ли не я тревожеше.

— Антроподермична библиопегия — прошепна Мълдър. — Мислех си, че е просто мит.

— Технически не е антроподермична библиопегия — отбелязах. — Книгата, от която е този лист, не е само съшита от останки на създания, а е изцяло изработена от тях.

— Защо? — попита Боунс.

— Защо не? — загадъчно отвърна Дейзи. — Отчаяните времена изискват отчаяни мерки.