Книгата на живота

— Най-бързият начин е една от нас да се заеме с произхода на ръкописа и да върви напред, а другата да започне от „Бейнеке“ и да работи назад. С малко късмет ще се срещнем по средата. — Люси ми подаде една папка. — Ти си историкът. Поемаш старата информация.

Отворих папката, очаквайки да видя нещо свързано с Рудолф II. Вместо това открих писмо от пражки математик на име Йоханес Маркус Марци. Беше написано на латински, носеше дата 1665 г. и бе изпратено на получател в Рим, наричан „Reverende et Eximie Domine in Christo Pater“. Това означаваше, че получателят е духовник, вероятно един от онези, които бях видяла, когато докоснах първата страница на Войнич.

Бързо прегледах останалия текст. Духовникът бе някой си отец Атанасий. Отбелязваше се, че писмото на Марци придружавало мистериозна книга, която трябвало да бъде разчетена. Може би Книгата на живота?

Марци казваше, че се опитвал да се свърже с отец Атанасий и преди, но писмата му останали без отговор. Развълнувана, продължих да чета. Но когато третият абзац разкри самоличността на отец Атанасий, вълнението ми се смени с ужас.

— Нима ръкописът на Войнич навремето е принадлежал на Атанасий Кирхер? — Ако липсващите листа бяха попаднали в ръцете на Кирхер, те биха могли да са къде ли не.

— Боя се, че да — отвърна Люси. — Доколкото разбирам, интересите му били доста... ъъъ, разностранни.

— Това е подценяване — изсумтях. Скромната цел на Атанасий Кирхер била не друго, а универсално познание. Публикувал четиресет книги и бил световен автор на бестселъри на времето си, както и изобретател. Музеят на Кирхер за редки и древни предмети бил прочута спирка при първите големи обиколки на Европа, той поддържал оживена кореспонденция, а библиотеката му била огромна. Нямах достатъчно езикови познания, за да работя с трудовете му. Нещо по-важно, нямах и време.

Телефонът завибрира в джоба ми и ме стресна.

— Извинявай, Люси. — Извадих го и погледнах дисплея. Имах съобщение от Матю:

Къде си? Галоуглас те чака. Имаш час при лекаря след деветдесет минути.

Мислено изругах.

Тъкмо излизам от „Бейнеке“ — написах в отговор.

— Със съпруга ми имаме среща, Люси. Ще се наложи да продължа утре — казах и затворих папката с писмото на Марци до Кирхер.

— От сигурен източник научих, че си се разхождала из кампуса с някакъв висок, тъмен и красив мъж — ухили се Люси.

— Точно това е съпругът ми — обясних. — Може ли да прегледам това утре?

— Остави всичко при мен. В момента тук и без това е доста пусто. Ще видя какво мога да сглобя.

— Благодаря за помощта, Люси. Имам натоварен график, който не подлежи на промяна. — Грабнах молива, лаптопа и бележника и забързах за срещата с Галоуглас. Матю беше натоварил племенника си да ми бъде лична охрана. Той беше отговорен и за наблюдаването на сайта на Бенджамин, но засега екранът си оставаше черен.

— Здрасти, лельо. Изглеждаш пращяща от здраве — приветства ме и ме целуна по бузата.

— Извинявай. Закъснях.

— Разбира се, че закъсня. Нали си била с книгите си. Очаквах те най-рано след час — каза Галоуглас, махвайки с ръка на извиненията ми.

Когато стигнахме в лабораторията, Матю беше извадил пред себе си алхимическата сватба от Ашмол 782 и бе така погълнат от илюстрацията, че дори не вдигна очи, когато вратата се отвори със звън. Крис и Шерлок стояха до него и се взираха напрегнато. Скъли седеше на един стол на колелца недалеч. Геймбой беше взела някакъв малък инструмент и го поднасяше опасно близо до страницата на ръкописа.

— Ставаш все по-развлечен, Галоуглас. Кога за последно реса косата си? — Мириам прокара карта през четеца на вратата. На нея пишеше ПОСЕТИТЕЛ. Крис определено вземаше охраната на сериозно.

— Вчера. — Галоуглас потупа тила си. — Защо. Някоя птичка да не си е свила гнездо на главата ми?

— Като едното нищо може и да го направи. — Мириам ми кимна за поздрав. — Здрасти, Даяна. Матю скоро ще дойде при теб.

— Той какво прави? — попитах.

— Опитва се да научи един докторант без познания по биология и представа за сносни лабораторни процедури как да взема ДНК проби от пергамент. — Тя погледна с неодобрение към групата около Матю. — Не знам защо Робъртс финансира създания, които не знаят дори как да направят агарозна гелна електрофореза, но аз съм просто лабораторен мениджър.

Геймбой изруга раздразнено.

— Намери си стол. Ще отнеме известно време. — Мириам завъртя очи.

— Не се безпокой. Нужна е практика — с успокояващ глас каза Матю на Геймбой. — И мен никакъв ме няма с твоите компютърни игри. Опитай отново.

Отново? Устата ми пресъхна. Многократните ръчкания по листа от Ашмол 782 можеха да повредят палимпсеста. Тръгнах към съпруга си и Крис ме забеляза.

— Здрасти, Даяна. — Той ме пресрещна и ме прегърна. После погледна към Галоуглас. — Аз съм Крис Робъртс. Приятел на Даяна.

— Галоуглас, племенник на Матю. — Галоуглас огледа помещението и сбърчи нос. — Нещо вони тук.