Книгата на живота

— Докторантите направиха малък номер на чичо ти. — Крис посочи компютърния терминал, който беше накичен с венци от чесън. Разпятие за кола беше прикрепено с вендуза за подложката на мишката. Крис насочи вниманието си към врата на Галоуглас с буквално вампирска настойчивост. — Бориш ли се?

— Амиии, навремето го правех за развлечение. — Галоуглас сведе стеснително поглед и на бузите му се появиха трапчинки.

— В гръко-римски стил ли? — попита Крис. — Партньорът ми си контузи коляното и ще се възстановява с месеци. Търся временен заместител.

— Трябва да е гръцки. Не съм сигурен за римската част.

— Къде си се учил? — попита Крис.

— Дядо ми ме научи. — Галоуглас се намръщи и се замисли по-сериозно. — Май навремето се е борил с гигант. Беше свиреп борец.

— Дядо ти вампир ли е? — поинтересува се Крис.

Галоуглас кимна.

— Сигурно е много забавно да гледаш борба между вампири. — Крис се ухили. — Като между алигатори, но без опашката.

— Никакви борби. Говоря сериозно, Крис. — Не исках да поемам никаква отговорност, пък било то и косвена, за причиняване на телесни повреди на гения на „Макартър“.

— Само разваляш играта. — Крис подсвирна пронизително. — Улфман! Жена ти е тук.

„Улфман ли?“

— Усетих я, Кристофър. — Тонът на Матю бе хладен, но той ми отправи топла усмивка, от която пръстите на краката ми се свиха. — Здравей, Даяна. Идвам веднага щом приключа с Джанет.

— Геймбой Джанет ли се казва? — промърмори Крис. — Кой би могъл да го знае?

— Аз знаех. Матю също. Може би ще ми кажеш какво прави тя в моята лаборатория? — заяде го Мириам. — Дисертацията на Джанет ще бъде върху изчислителна биоинформатика. Мястото й е в стая, пълна с терминали, а не с епруветки.

— Харесва ми начинът, по който работи мозъкът й — сви рамене Крис. — Тя е геймър и вижда в лабораторните резултати неща, които ние останалите не забелязваме. Значи никога не се е занимавала сериозно с биология? На кого му пука? И без това ми е дошло до гуша от биолози.

Той погледна към потъналите в работа Матю и Геймбой и поклати глава.

— Какво има? — попитах.

— Матю е чиста загуба в лаборатория. Мястото на съпруга ти е в аудиторията. Той е роден учител. — Крис потупа Галоуглас по ръката. — Обади ми се, ако искаш да се видим във фитнеса. Даяна има номера ми.

После се върна към работата си, а аз насочих вниманието си към Матю. Бях виждала съвсем откъслечно тази страна на съпруга си, когато работеше с Ани или Джак в Лондон, но Крис беше прав. Матю използваше всички инструменти от торбата с трикове на един учител — даване на пример, насърчаване, търпение, точно необходимото количество похвали и мъничко чувство за хумор.

— Не можем ли просто отново да вземем проба с тампон от повърхността? — попита Геймбой. — Знам, че получихме ДНК от мишка, но ако изберем чисто място, може и да е различно.

— Може би — рече Матю. — В средновековните библиотеки обаче имаше много мишки. Все пак, можеш спокойно да пробваш с тампона отново, след като вземеш тази проба.

Геймбой въздъхна и се приготви.

— Поеми дълбоко дъх, Джанет. — Матю й кимна окуражително. — Не бързай.

Много внимателно Геймбой вкара в ръба на пергамента игла, която бе толкова тънка, че беше почти невидима.

— Точно така — тихо я насърчи Матю. — Бавно и спокойно.

— Успях! — извика Геймбой. Човек би казал, че е успяла да разцепи атом. Последваха одобрителни викове, пляскания с ръце и едно полугласно „Крайно време беше“ от страна на Мириам. Значение обаче имаше единствено реакцията на Матю. Геймбой се обърна с очакване към него.

— Еврика — засмя се Матю и разпери широко ръце. Геймбой се ухили до уши. — Браво, Джанет. Все пак ще направим генетик от теб.

— Няма начин. По-скоро ще сглобя компютър от вехтории, отколкото да направя това отново. — Тя побърза да свали ръкавиците си.

— Здравей, скъпа. Как мина денят ти? — Матю стана и ме целуна по бузата. Повдигна вежда към Галоуглас, който мълчаливо предаде, че всичко е минало добре.

— Да видим... използвах малко магия в „Бейнеке“.

— Трябва ли да се безпокоя? — попита Матю, явно мислейки си за хаоса, който би могъл да причини вещерският вятър и огън.

— Не — отвърнах. — И имам следа към един от липсващите листа на Ашмол 782.

— Доста бърз резултат. Можеш да ми разкажеш на път за доктора — предложи той и прокара картата си през четеца.

— Обърни достатъчно внимание на Даяна. Тук нямаме нищо спешно. Идентифицирали сме сто двайсет и пет вампирски гена и ни остават само още четиристотин — извика Мириам, докато излизахме. — Крис ще брои минутите.

— Още петстотин гена! — извика Крис.

— Преценката ти е адски неточна — подхвърли Мириам.

— Залагам сто кинта, че не е — заяви Крис и вдигна поглед от доклада, който четеше.

— Това ли е най-доброто, на което си способен? — сви устни Мириам.

— Като се прибера, ще заколя прасето касичка и ще ти кажа — отвърна Крис. Устните на Мириам помръднаха.

— Да вървим — подкани Матю. — Преди да са започнали да се дърлят за още нещо.

— Изобщо не се дърлят — каза Галоуглас, като придържаше вратата. — Флиртуват.

Зяпнах.

— Какво те кара да мислиш така?