Книгата на живота

Илюстрацията на алхимическата сватба беше положена на дървена поставка за книги. Колкото и често да я виждах, изображението винаги ме изумяваше — и не само защото персонификациите на сярата и живака приличаха на Матю и мен. Толкова много детайли заобикаляха химическата двойка — скалистият пейзаж, гостите, митичните и символични зверове, свидетели на церемонията, фениксът, който обхващаше сцената с пламтящите си криле. До страницата имаше нещо, приличащо на метална пощенска везна с празен лист пергамент на нея.

— Скъли ще ни каже какво откри. — Матю даде думата на докторантката.

— Илюстрираният лист е твърде тежък — поде Скъли и примигна зад дебелите стъкла на очилата си. — Имам предвид по-тежък, отколкото би следвало да е един лист.

— И ние със Сара си мислехме същото. — Погледнах съпруга си и го попитах шепнешком: — Помниш ли, когато къщата ни даде листа в Медисън?

Той кимна.

— Може би това е нещо, което един вампир не може да възприеме. Дори след като видях доказателствата на Скъли, листът ми се струва напълно нормален.

— Поръчах онлайн малко велум от майстор на традиционен пергамент — продължи Скъли. — Пристигна тази сутрин. Отрязах лист със същата големина, двайсет и три на двайсет и девет сантиметра, и го претеглих. Можете да задържите остатъците, професор Клермон. Няма да е зле да се поупражняваме с онази сонда, която разработихте.

— Благодаря, Скъли. Добра идея. И ще вземем малко проби от съвременния велум за сравнение — с усмивка рече Матю.

— Както можете да видите — посочи Скъли, — новият велум тежи малко повече от четирийсет и два и половина грама. Когато претеглих за първи път листа на професор Бишъп, той тежеше триста шейсет и осем грама, горе-долу колкото девет листа обикновен велум. — Тя махна новия лист кожа и постави на негово място листа от Ашмол 782.

— Тежестта на мастилото не може да обясни подобно несъответствие. — Люси си сложи очилата, за да разгледа по-добре цифровия дисплей. — А и пергаментът от Ашмол 782 изглежда по-тънък.

— Дебелината му е горе-долу наполовина от дебелината на велума. Измерих я. — Скъли побутна очилата си на носа.

— Но Книгата на живота съдържа над сто листа, може би около двеста. — Пресметнах бързо наум. — Ако един лист тежи триста шейсет и осем грама, то цялата книга би тежала около седемдесет килограма.

— Това не е всичко. Листът невинаги има едно и също тегло — намеси се Мълдър и посочи цифровия дисплей на везната. — Вижте, професор Клермон. Теглото отново падна. Сега е само сто деветдесет и осем грама. — Той взе един клипборд и отбеляза часа и теглото.

— Цяла сутрин се мени произволно — каза Матю. — За щастие, Скъли се досети да остави листа на везната. Ако го беше махнала веднага, нямаше да забележим.

— Не беше нарочно. — Тя се изчерви и сниши глас. — Трябваше да ида до тоалетната. Когато се върнах, теглото се беше покачило с четиристотин и петдесет грама.

— Какво е заключението ти, Скъли? — с учителски тон попита Крис.

— Нямам такова — обезсърчено призна тя. — Велумът не може да наддава и да сваля тегло. Той е мъртъв. Нищо от онова, което наблюдаваме, не е възможно!

— Добре дошла в света на науката, приятелко! — разсмя се Крис и се обърна към колегата й. — А ти какво мислиш, Мълдър?

— Листът несъмнено е някакъв вид магически контейнер. В него има други листа. Теглото се променя, защото той е все още свързан по някакъв начин с останалия ръкопис. — Мълдър ме погледна крадешком.

— Мисля, че си прав — усмихнах му се аз.

— Най-добре е да го оставим така и да записваме теглото на всеки петнайсет минути. Може би ще открием някакъв модел — предложи Мълдър.

— Звучи добре — съгласи се Крис и го изгледа одобрително.

— Е, професор Бишъп — предпазливо попита Мълдър, — смятате ли, че в този лист наистина има други?

— Ако е така, би се получил палимпсест на Ашмол 782 — каза Люси, чието въображение се беше развихрило. — Магически палимпсест.

Заключението ми от днешните събития в лабораторията беше, че човеците са много по-умни, отколкото ги смятахме ние, създанията.

— Той е палимпсест — потвърдих. — Но никога не съм мислила за Ашмол 782 като за... как го нарече, Мълдър?

— Магически контейнер — повтори той с видимо задоволство.

Вече знаехме, че Ашмол 782 е ценен заради текста му и съдържащата се в него генетична информация. Ако Мълдър бе прав, нямаше начин да се каже какво още може да има в него.

— Матю, пристигнаха ли ДНК резултатите от пробата, която взехте преди няколко седмици? — Може би ако знаехме от останките на какво създание е изработен велумът, това щеше да хвърли известна светлина върху ситуацията.

— Чакайте малко. Нима сте взели част от този ръкопис и сте го подложили на химичен анализ? — Люси беше ужасена.

— Съвсем малко парченце от сърцевината на листа. Вкарахме микроскопична сонда в ръба. Дори с лупа не можете да видите дупката, която направи — увери я Матю.

— Никога не съм чувала за подобно нещо — поклати глава Люси.

— Защото професор Клермон е разработил технологията и не я е споделил с класа. — Крис изгледа с неодобрение Матю. — Но ние ще променим това, нали, Матю?