Книгата на живота

— Явно — рече съпругът ми.

Мириам сви рамене.

— Откажи се, Матю. От години сме свикнали да извличаме ДНК от какви ли не меки тъкани. Време е някой друг да се позабавлява с това — рече тя.

— Ще оставим листа на теб, Скъли. — Крис кимна към другия край на лабораторията с ясна покана да поговорим.

— Може ли да го пипна? — попита Люси, която не можеше да откъсне очи от листа.

— Разбира се. В края на краищата, оцелял е толкова години — рече Матю. — Мълдър, Скъли, бихте ли помогнали на госпожица Мериуедър? Люси, обадете се, когато приключите, и ще ви върнем до работата ви.

Съдейки по алчното изражение на Люси, разполагахме с предостатъчно време за разговор.

— Какво има? — попитах Крис. След като наоколо нямаше студенти, изражението му стана мрачно, сякаш имаше лоши новини.

— Ако искаме да научим нещо повече за кръвожадността, ще ни трябват повече данни — поде той. — И преди да кажеш каквото и да било, Мириам, не критикувам онова, което двамата с Матю сте успели да разгадаете. Направили сте максимално възможното, като се има предвид, че повечето от ДНК пробите ви са от отдавна мъртви... или немъртви. Но ДНК се разрушава с времето. Също така трябва да съставим генетичните карти за демони и вещици и да секвенираме геномите им, ако искаме да стигнем до точни заключения за това какво ви прави особени.

— Значи трябва да съберем повече данни — с облекчение казах. — Мислех си, че е нещо сериозно.

— Сериозно е — мрачно изтъкна Матю. — Една от причините генетичните карти на вещици и демони да не са така пълни е, че няма добър начин да се вземат ДНК проби от живи индивиди. Амира и Хамиш с радост предоставиха своята ДНК, както и някои от редовните посетители на курсовете по йога на Амира в Старата ложа.

— Но ако поискаш повече проби от по-широк кръг създания, ще трябва да отговаряш на въпросите им как ще се използва генетичният материал. — Сега вече разбирах.

— Имаме и друг проблем — обади се Крис. — Просто нямаме достатъчно ДНК от кръвната линия на Матю, за да установим потомство, което може да ни каже как се наследява кръвожадността. Има проби от него, от майка му и от Маркъс Уитмор — и това е всичко.

— Защо не изпратим Маркъс в Ню Орлиънс? — обърна се Мириам към Матю.

— Какво има в Ню Орлиънс? — остро попита Крис.

— Децата на Маркъс — поясни Галоуглас.

— Уитмор има деца? — Крис зяпна невярващо Матю. — Колко?

— Доста — рече Галоуглас и наклони глава настрани. — Внуци също. А Лудата Майра има предостатъчно кръвожадност, нали? Със сигурност ще поискаш нейната ДНК.

Крис стовари юмрук върху една лабораторна маса и празните епруветки затракаха като кости в стойките си.

— По дяволите, Матю! Каза ми, че нямаш други живи потомци. Губя си времето с резултати от три проби, докато внуците и правнуците ти търчат нагоре-надолу по Бърбън Стрийт, така ли?

— Не исках да притеснявам Маркъс — кратко отвърна съпругът ми. — Той си има други грижи.

— Какви по-точно? Друг психясал брат ли? От седмици на сайта на Злия копелдак няма нищо, но това няма да продължи вечно. Когато Бенджамин цъфне отново, ще ни трябва нещо повече от хипотетично моделиране и интуиция, за да го надхитрим! — извика Крис.

— Успокой се, Крис — каза Мириам и постави ръка върху неговата. — Вампирският геном разполага с по-добри данни, отколкото геномите на вещиците и демоните.

— Но въпреки това е несигурен на места — възрази Крис. — Особено сега, когато се заехме с боклучавата ДНК. Трябва ми повече ДНК статистика за вещици, демони и вампири.

— Геймбой, Ексбокс и Дейзи се съгласиха да дадат проби — посочи Мириам. — Това нарушава съвременните изследователски протоколи, но не мисля, че е непреодолим проблем, като се има предвид, че напоследък и ти ги заобикаляш, Крис.

— Ексбокс спомена някакъв клуб на Краун Стрийт, в който се събирали демоните; — Крис разтърка уморените си очи. — Ще ида да потърся малко доброволци.

— Не можеш да идеш. Ще изпъкваш като човек, при това професор — твърдо рече Мириам. — Аз ще го направя. Далеч по-плашеща съм.

— Само по тъмно — усмихна й се многозначително Крис.

— Добра идея, Мириам — побързах да се намеся. Не исках да научавам с подробности какво представлява тя след залез-слънце.

— Можете да вземете проба от мен — предложи Галоуглас. — Не съм от кръвната линия на Матю, но може да е от полза. Освен това в Ню Хейвън има достатъчно други вампири. Звъннете на Ева Йегер.

— Ева на Болдуин ли? — смая се Матю. — Не съм я виждал, откакто откри ролята на Болдуин за сриването на германската фондова борса през хиляда деветстотин и единайсета и го напусна.

— Не мисля, че някой от двамата би одобрил подобна недискретност от твоя страна, Матю — укори го Галоуглас.

— Нека позная. Тя е новоназначената в департамента по икономика — възкликнах. — Чудесно. Бившата на Болдуин. Точно каквото ни трябва.

— Попадал ли си на други вампири в Ню Хейвън? — поинтересува се Матю.

— На неколцина — уклончиво отвърна Галоуглас.

Матю понечи да зададе още въпроси, но Люси ни прекъсна.