Кралица на сенките

Тя не успя да удържи сълзите, рукнали по бузите ù.

– Каквото и да си направила, за да оцелееш, каквото и да си сторила от яд или гняв, или себичност... Не ме е грижа. Нали си тук и си съвършена. Винаги си била и винаги ще бъдеш.

Не бе подозирала дори колко голяма нужда имаше да чуе тези думи.

Обърна се към него и го прегърна силно, като внимаваше да не засегне раните му. Той я обви с ръка и зарови лице в шията ù.

– Толкова ми липсваше – прошепна му тя, вдишвайки аромата му, онзи мъжки, воински аромат, който тъкмо опознаваше, припомняше си. – Всеки божи ден ми липсваше.

Усети кожата си влажна под лицето му.

– Никога повече – обеща ù той.

* * *

Не беше никак изненадващо, че скоро след като Елин срути „Подземието“, в бедняшкия квартал се пръкна ново свърталище на греха и покварата.

Собствениците дори не опитваха да го представят за нещо различно от оригинала – не и с име като „Ямите“. Но докато предшественикът им поне предлагаше кръчмарска атмосфера, „Ямите“ нямаха такива претенции. В подземното помещение с груби каменни стени алкохолът влизаше в общата цена на посещението, но ако ти се допиеше нещо, трябваше да се добереш до буретата и да се обслужиш сам. Елин установи, че собствениците са ù донякъде симпатични – поне действаха по друг тип правила.

Но някои неща си оставаха същите.

Подът се хлъзгаше и вонеше на бира, пикня и нещо още по-лошо, което си беше напълно очаквано... Не очакваше обаче оглушителната шумотевица. Каменните стени в тясното помещение сякаш усилваха бурните възгласи откъм бойните ями, дали името на пивницата, където зрителите залагаха на разярените биткаджии.

Биткаджии, в чиито редици след малко щеше да се влее и Елин.

Каол, маскиран и загърнат в пелерина, пристъпваше нервно от крак на крак. – Това е ужасна идея – измърмори той.

– Нали разправяш, че не можеш да откриеш гнездата на Валгите – отвърна със спокоен тон тя, пъхвайки един кичур от боядисаната си в червено коса под качулката. – Е, тук ще намериш доста добри екземпляри – и командири, и прости войници, – които с лекота можеш да проследиш до леговищата им. Приеми го като един вид извинение от Аробин.

Защото той много добре знаеше, че ще доведе Каол със себе си тази вечер. Беше се досетила, разбира се, затова обмисляше дали изобщо да взема капитана, но в крайна сметка имаше нужда от него, а и смяташе за по-важно да свърши работата си тук, отколкото да осуети плановете на Аробин.

Каол я стрелна ядно с очи, но бързо върна вниманието си към тълпата около тях.

– Това е ужасна идея.

Тя проследи погледа му до Аробин, застанал от другата страна на пясъчната яма, в която се биеха двама мъже, вече толкова окървавени, че не си личеше кой е по-пребитият.

– Извика ли ме той, явявам се. А ти само си дръж очите отворени.

По-дълъг разговор не бяха провели цяла вечер. Но в момента Елин си имаше други грижи.

Още на първата минута в тази дупка разбра защо я беше повикал Аробин.

Валгските стражи се рояха в „Ямите“, но не за да арестуват или измъчват, а за да гледат. Бяха се разпръснали сред тълпата, закачулени, ухилени, кръвожадни. Сякаш насилието и бойната ярост ги зареждаха.

Елин се съсредоточи върху дишането си под черната маска.

Три дни след спасителната операция Едион оставаше все така негоден да стане от леглото и един от най-доверените бунтовници на Каол вардеше апартамента.

Но тази вечер някой трябваше да ù пази гърба, затова бе извикала Каол и Несрин. Макар че точно на това се надяваше Аробин.

Беше ги проследила до една тайна бунтовническа среща, където я посрещнаха с всеобщо неодобрение.

Главно защото Валгите бяха изчезнали с пленниците си и дни наред не успяваха да ги намерят. Само един поглед към свитите устни на Каол ù бе подсказал чии своеволия винеше за това. Ето защо с радост се обърна към Несрин. Поне разговорът с нея отвлече вниманието ù от следващата ù мисия, чийто гръмък звън сякаш ù отправяше подигравателна покана от стъкления дворец. Но срутването на часовниковата кула – освобождаването на магията – трябваше да почака.

Аробин несъмнено искаше да види Каол тук. Валгите очевидно бяха подарък, предвиден да задържи капитана в партньорство с него.

Елин усети появата на Аробин до себе си, секунди преди червената му коса да попадне в периферното ù зрение.

– И това заведение ли възнамеряваш да потрошиш?

Тъмна глава се появи от другата му страна, съпътствана от влажните мъжки погледи, които я следваха навсякъде. Лизандра кимна за поздрав и Елин се благодари за маската, прикриваща напрежението по собственото ù лице.

Отпрати ù престорен ненавистен поглед, после се обърна към Аробин, игнорирайки куртизанката, сякаш беше просто част от украсата.

– Току-що си почистих костюма – провлачи Елин в отговор. – Само ще го съсипя отново, ако се развихря и в тоя вертеп.

Аробин се засмя.

– В случай че те интересува, една знатна танцьорка заедно с цялата ù трупа отплава на юг още преди мълвата за подвизите ти да е достигнала пристанището.

Ревът на тълпата почти заглуши думите му. Лизандра изгледа презрително някакъв гуляйджия, който едва не заля с бира зелено-кремавата ù рокля.