Кралица на сенките

– Благодаря – отвърна искрено Елин. Не спомена нищо за малката му игричка, чиято цел беше да настрои двама им с Каол един срещу друг, все пак точно това искаше да чуе. Той ù се усмихна самодоволно и Елин не успя да сдържи следващия си въпрос:

– Има ли причина да ме извикаш в тази дупка, или просто ми поднасяш поредния си подарък?

– След като с такъв замах разпердушини „Подземието“, оглеждам пазара за нова ниша. Собствениците на „Ямите“, макар и да издирват вложители, отказват да приемат предложението ми. Тазвечершната ми изява несъмнено ще ги убеди в значителните ми качества... и ще им покаже с какво могат да се облагодетелстват от сделката с мен. – Иначе казано, възнамеряваше да заплаши собствениците, да им се изфука със смъртоносната си свита от асасини и да им демонстрира, че с тяхна помощ е възможно да постигнат още по-високи печалби чрез боевете с опитни убийци. Знаеше и какви ще са следващите му думи. – Уви, боецът ми се отказа – продължи Аробин. – Затова ми трябва заместник.

– И под какъв псевдоним смяташ да ме пуснеш в ямата?

– Съобщих на собствениците, че си обучена от Тихите асасини от Червената пустиня. Помниш ги, предполагам? Дай на арбитъра такова име, каквото искаш.

Копеле. Как би могла да забрави онези месеци в Червената пустиня. И кой я бе изпратил там.

Тя кимна с брадичка към Лизандра.

– Не си ли малко натруфена за такова място?

– А аз си мислех, че двете с Лизандра сте станали приятелки след драматичния ти подвиг.

– Аробин, да си изберем друго място за гледане – пророни Лизандра. – Този бой приключва.

Елин се запита какво ли беше чувството да търпиш мъжа, погубил любимия ти.

Но лицето на Лизандра представляваше маска от тревожна, предпазлива вятърничавост, поредната кожа, която носеше върху своята, докато си вееше небрежно с разкошно ветрило от дантела и слонова кост. Съвсем не на място в този бордей.

– Красиво е, нали? Аробин ми го подари – отбеляза Лизандра, проследила погледа ù.

– Малка дрънкулка за една дама с извънредни дарования – коментира Аробин и се наведе да целуне голата шия на Лизандра.

Елин почувства отвращението ù толкова силно, че едва не се задави с него.

Аробин се запромъква през тълпата като змия през треволяк, улавяйки погледа на кльощавия арбитър. Когато се загуби от полезрението им, Елин доближи Лизандра. Куртизанката извърна лице от нея и тя усети, че това вече не е поза.

– Благодаря ти за онзи ден – пророни тихо Елин.

Лизандра задържа погледа си върху тълпата и окървавените бойци отпред.

Очите ù попаднаха върху един от Валгите и тя бързо ги върна към Елин, после се поотдръпна назад, така че зрителите да образуват стена между нея и демоните отвъд бойната яма.

– Добре ли е той?

– Да. Почива си и яде колкото може повече – отвърна Елин.

Сега, когато Едион беше в безопасност, трябваше да се заеме с обещаната на Аробин услуга. Макар че се съмняваше на някогашния ù господар да му остава много живот, след като Едион се съвземеше и научеше на каква опасност я излага. И то в допълнение към всичко, което ù беше причинил през годините.

– Радвам се – каза Лизандра.

Аробин потупа арбитъра по рамото и тръгна обратно към тях двете. Елин потропваше с крак, докато Кралят на асасините не се тикна помежду им отново.

Каол я доближи дискретно с ръка на меча си.

Елин сложи ръце на хълбоците си.

– Кой е опонентът ми?

Аробин кимна към една група валгски стражи.

– Когото пожелаеш, той ще е. Само се надявам да не избираш съперника си толкова време, колкото и демона, който трябва да ми доведеш.

Значи до това опираше всичко. Кой държеше по-силната ръка. А ако откажеше, и то без да му се е издължила... Можеше да я накаже жестоко. Много по-жестоко от това.

– Ти си побъркан – произнесе се Каол.

– Я виж ти, имал си език – измърка Аробин. – О, и няма нужда да ми благодариш... за съдействието, имам предвид. – Той стрелна очи към групата Валги. Изглежда, наистина бяха подарък за капитана.

– Нямам нужда от помощта ти – отвърна му стръвнишки Каол.

– Ти не се меси – обади се Елин. Надяваше се Каол да разбере, че омразата ù не е насочена към него.

Той поклати глава и се обърна към опръскания с кръв пясък. Нека се ядосва. И бездруго имаше да му връща много.

Тълпата се усмири и арбитърът призова следващия боец.

– Твой ред е – обяви Аробин с усмивка. – Да видим на какво са способни онези твари.

Лизандра стисна ръката му, сякаш го умоляваше да се откаже.

– Ти стой настрана – рече ù Елин, раздвижвайки врата си. – Гледай да не оцапаш с кръв хубавичката си рокля.

Аробин се засмя.

– Подсигури им зрелищен бой. Искам собствениците да останат впечатлени...

нека се напикаят от страх.

Зрелищен бой ли? Дадено. След дните, прекарани до леглото на Едион, направо кипеше от енергия.

И на драго сърце щеше да пролее малко валгска кръв.

Без да се сбогува с Каол, за да не привлича повече внимание върху него, Елин си запроправя път през блъсканицата. Хората отстъпваха от пътя ù. С костюма, ботушите и маската несъмнено беше същинско въплъщение на Смъртта.

Вървеше с дръзка, гъвкава походка, въртейки рамене в подготовка за боя.

Публиката избухна и се разгорещи.