Кралица на сенките

Елин стигна до кльощавия арбитър, който я огледа и заяви:

– Без оръжия.

Тя просто килна глава настрани, вдигна ръце и се завъртя в кръг. Дори позволи на дребния му помощник да я опипа с потни длани, за да се увери, че е невъоръжена.

Поне наглед.

– Име – попита арбитърът. Около нея вече прехвърляха злато от ръце в ръце.

– Ансел от Брайърклиф – отговори тя. Иззад маската гласът ù звучеше дрезгаво.

– Опонент.

Елин отправи поглед към тълпата, струпана в отсрещния край на ямата, и посочи.

– Той.

Валгският командир вече се хилеше насреща ù.

24

Каол не знаеше как да реагира, когато Елин скочи в бойната яма и кацна с приклякане. Но зрителите, видели кого е посочила, вече бушуваха и се блъскаха напред, за да хванат последните залози.

Наложи му се да забие пети в каменния под, за да не го бутнат в откритата яма. Тук нямаше въжета или парапети. Който паднеше, ставаше жертва. Една малка част от него се радваше, че Несрин му пази гърба. А друга, още по-малка част от него, се радваше, че поне тази нощ няма да обхожда напразно новите валгски леговища. Дори да го чакаха няколко часа в компанията на Елин. Дори точно Аробин Хамел да му беше дал този скромен подарък. Подарък, който, макар и да не му се искаше да си признае, оценяваше от все сърце. Но и това несъмнено влизаше в плановете на Аробин.

Каол се питаше каква ли цена ще трябва да плати. И дали страхът му при тази мисъл не беше достатъчна отплата за Краля на асасините.

Облечена в черно от глава до пети, Елин представляваше жива сянка, обхождаща като пантера своята половина от ямата. Когато валгският командир скочи в дупката, земята се разтресе.

И двамата бяха откачили – и Елин, и господарят ù. Аробин я беше накарал да избере някого от Валгите. Не точно водача им.

Почти не си бяха приказвали от спречкването им след спасяването на Едион.

Не че заслужаваше и дума от него, но когато преди час го намери, прекъсвайки среща, толкова тайна, че бяха разкрили мястото ù на бунтовническите главатари едва час по-рано... просто не можеше да ù откаже, колкото и глупаво да се чувстваше заради това. Пък и навярно Едион щеше да го заколи, ако не ù помогнеше.

Но тъй като Валгите бяха тук... Да, нощта тръгваше на добре. Арбитърът започна да им разяснява правилата на висок глас. Просто казано такива нямаше, с изключение на забраната за употреба на оръжия. Щяха да се бият само с ръце, крака и остър ум.

О, богове!

Елин спря да крачи из ямата, а Каол блъсна един разпален зрител с лакът в корема, за да не го бутне в дупката при нея.

Кралицата на Терасен се намираше в бойна яма в бедняшкия квартал на Рифтхолд. Беше готов да се обзаложи, че никой не би му повярвал. Дори той не можеше да го повярва.

Арбитърът постави начало на боя и...

Мелето започна.

Командирът я връхлетя с удар, достатъчно мощен да обезглави повечето мъже. Елин обаче му се изплъзна, сграбчи ръката му и я стисна в смазваща хватка. Лицето на командира се изкриви от болка и тя заби коляно в главата му. Всичко се случи толкова бързо, с такава варварска жестокост, че дори публиката не разбра какво е  станало, докато командирът не залитна назад, а Елин не затанцува на пръсти пред него.

Валгът се изсмя и се надигна. Само толкова време му отстъпи Елин, преди да го нападне с пълна мощ.

Движеше се като среднощна буря. Единствено боговете знаеха какво обучение бе получила във Вендлин, какво бе усвоила от онзи принц... но тежкї им на враговете ù.

Раздаваше юмруци, блокираше ударите му, хвърляше се в атака, залягаше, въртеше се... Тълпата се гърчеше от възторг, благоговееше пред бързината и ловкостта ù.

Каол я беше виждал да убива. Но от доста време не я бе виждал да се бие за удоволствие.

А сега се забавляваше до полуда.

Намерила си е достоен противник, мислеше си Каол, докато я гледаше как заключва главата му между краката си, завърта се и го преобръща като парцалена кукла.

Разхвърча се пясък. Елин възседна командира и заби юмрук в студеното му, красиво лице...

А в следващия момент бе отблъсната от гърдите му с такава скорост, че очите на Каол не успяха да проследят движението. Елин се строполи върху окървавения пясък и скочи на крака точно преди командирът да атакува отново.

И двамата пак се преплетоха в кълбо от крайници, удари и... тъмнина.

Аробин стоеше от другата страна на ямата с опулени очи и широка усмивка на лице – като гладник пред отрупана софра. Лизандра стискаше ръката му толкова силно, че кокалчетата ù бяха побелели. Разни мъже шепнеха в ухото му, вперили същите алчни погледи в бойната яма – или собствениците на „Ямите“, или потенциални клиенти, уговарящи нови боеве с фурията пред тях.

Елин изрита командира в корема и го запрати в каменната стена. Той се свлече на пясъка, останал без дъх. Публиката избухна, а Елин вдигна ръце и се завъртя в бавен кръг – тържествуващата Смърт.

Бурният отзив на тълпата накара Каол да се замисли дали покривът няма да рухне върху главите им.