Кресчендо

— Не знам за никакви скотпарнеловци, обаче аз съм хвърлила око на един адски готин тип. Ама просто страхотно готин. По-готин от Пач. — Замълча. — Е, може би не е чак толкова готин. Никой не е толкова готин. Сериозно, остатъкът от деня ми е скапан. Портланд или нищо!

Отворих уста, но Ви беше по-бърза:

— Опа, познавам това изражение. Ще ми кажеш, че вече имаш планове.

— Върни назад до Скот Парнел. Живееше тук, когато бяхме на пет.

Ви доби вид на човек, който рови из дългосрочната си памет.

— Често се напикаваше — опитах да й помогна.

Очите на Ви грейнаха:

— Скоти Пикльото?

— Връща се да живее в Колдуотър. Мама го е поканила на вечеря днес.

— Схващам накъде отиват работите — поклати мъдро глава Ви. — Ето на това му се вика да срещнеш сладур. Тук се пресича животът на двама евентуални партньори в романтична връзка. Помниш ли, когато Деси случайно влезе в мъжката тоалетна и завари Ернесто пред писоара?

Вилицата ми застина по средата между чинията и устата ми.

— Моля?

— В „Корасон“, испанската сапунка. Не помниш ли? Нищо де, майка ти иска да те сгаджоса със Скоти Пикльото. Моля, заповядай.

— Не, не е вярно. Тя знае, че съм с Пач.

— Знае, ама не е доволна. Майка ти ще вложи много време и енергия, за да промени уравнението от „Нора плюс Пач равно на любов“ на „Нора плюс Скоти равно на любов“. А какво ще кажеш за това? Може би Скоти Пикльото се е превърнал в Скоти Страхотльото. Замисляла ли се?

Не бях и нямаше. Имах си Пач и щях да съм щастлива, нещата да си останат така.

— Не може ли да поговорим за нещо малко по-спешно? — попитах, понеже исках да сменя темата, преди настоящата да вкара още по-безумни идеи в главата на Ви. — Например факта, че новата ми партньорка по химия е Марси Милар?

— Кой, кой?

— Оказва се, че работи в канцеларията и е надникнала в досието на Пач.

— Още ли е празно?

— Май да, понеже тя иска да й разкажа всичко за него.

Включително защо е висял на алеята пред дома й снощи и се е взирал към прозореца на спалнята й. Чувала бях слуха, че Марси подпирала прозореца на стаята си с тенис ракета, когато била склонна да предоставя определени „услуги“, но не ми се мислеше за това. Нали слуховете бяха деветдесет процента измислица?

Ви се наведе към мен.

— А ти какво знаеш?

Разговорът ни се прекъсна от неловко мълчание. Не смятах, че приятелките трябва да имат тайни помежду си. Но има тайни… има и трудни истини. Плашещи истини. Невъобразими истини. Да имаш гадже паднал ангел, превърнал се впоследствие в ангел пазител, попада и в трите горни категории.

— Криеш нещо от мен — заяви Ви.

— Не е вярно.

— Криеш.

Напрегнато мълчание.

— Казах на Пач, че го обичам.

Ви закри устата си с ръка, но не бях сигурна дали сподавя възклицание, или смях. От което се почувствах още по-несигурна. Толкова смешно ли беше? Нима бях направила нещо още по-глупаво, отколкото си мислех?

— И той какво отговори? — попита Ви.

Едва успях да я погледна.

— Толкова ли е зле?

Прокашлях се.

— Разкажи ми за този тип, на когото си хвърлила око. Любов от разстояние ли е, или си говорила с него?

Ви схвана намека:

— Да съм говорила с него ли? Вчера на обяд хапнахме заедно хотдог в „Скипи“. Беше уговорена среща, но се оказа по-приятно, отколкото очаквах. Много по-приятно. За твое сведение, ако беше отговорила на обажданията ми, щеше да знаеш всичко това, вместо непрекъснато да се натискаш с гаджето си.

— Ви, аз съм единствената ти приятелка, но не съм ти уреждала никаква среща.

— Знам. Гаджето ти я уреди.

Задавих се с топчето сирене горгонзола.

— Пач ти е уредил среща?

— Да, и? — попита Ви почти отбранително.

Усмихнах се.

— Нали нямаше доверие на Пач?

— Нямам.

— Тогава?

— Опитах се най-напред да ти звънна, за да проверя дали всичко е наред със срещата ми, но, повтарям, ти вече не отговаряш на обажданията ми.

— Мисията изпълнена — накара ме да се почувствам като най-лошата приятелка на света. — Усмихнах й се затворнически. — Сега ми разкажи останалото.

Ви изостави опърничавия тон и отвърна на усмивката ми.

— Качва се Риксън и е ирландец. Акцентът му направо ме убива. Адски е секси. Малко е кльощав, предвид факта, че аз съм едричка, но възнамерявам това лято да отслабна с десет килограма, така че през август всичко ще си дойде на мястото.

— Риксън ли? Стига бе! Много харесвам Риксън! — По принцип нямам доверие на паднали ангели, обаче Риксън е изключение. И при него, както при Пач, моралните граници са някъде в сивата зона между черното и бялото. Не беше съвършен, но не беше и лош.

Усмихнах се широко и насочих вилицата си към Ви:

— Не мога да повярвам, че си излязла с него. Той е най-добрият приятел на Пач, а ти мразиш Пач.

Ви ме изгледа с погледа на черна котка и козината й буквално настръхна.

— Това, че са най-добри приятели, нищо не означава. Я виж нас двете. Изобщо не си приличаме.

— Направо прекрасно. Четиримата ще се размотаваме заедно цяло лято.

— Ъ-ъ-ъ, няма начин. Няма да се мъкна с откаченото ти гадже. Пет пари не давам какво ми разказа ти, продължавам да смятам, че той по някакъв начин е свързан със загадъчната смърт на Джулс в спортната зала.