Кресчендо

— Ами тогава затвори, за да може да ми ги съобщи.

Чух разочарована въздишка и изщракване.

— Нали ти казах да стоиш далеч от мен — каза Скот.

— Намери ли си група? — попитах с надеждата да съумея да контролирам разговора и да предизвикам интереса му, преди да ми затвори.

— Не — отговори той с предпазлив скептицизъм.

— Споменах пред един приятел, че свириш на китара…

— Свиря на бас.

— … и той пусна слуха, така че една банда иска да те прослуша. Тази вечер.

— Как се казва групата?

Не бях очаквала този въпрос.

— Ами… „Пигмент“.

— Звучи като група от шейсетте.

— Ще отидеш ли на прослушването, или не?

— В колко часа?

— В десет. В „Девилс Хендбег“. — Ако знаех някое още по-далечно място, щях да кажа него. Сега трябваше да се задоволя с двайсетте минути, които щеше да му отнеме да отиде дотам и да се върне.

— Дай ми име и телефон за връзка.

Определено не бях очаквала да ме попита това.

— Обещах на приятеля си да ти предам информацията, но не се сетих да попитам за имената и за телефоните на членовете на групата.

— Няма да си профукам вечерта за някакво прослушване, ако нямам представа кои са тези типове, каква музика свирят и къде са забивали. Пънк, инди поп, метал?

— А ти какво свириш?

— Пънк.

— Ще взема телефон и пак ще ти звънна.

Затворих на Скот и веднага се обадих на Ви:

— Казах на Скот, че довечера съм му уредила прослушване, обаче той иска да знае каква музика свири бандата и къде са забивали. Ако му дам твоя номер, ще се престориш ли, че си гадже на някой от групата? Просто вдигаш телефона на гаджето си, докато той репетира. Не се разливай в подробности. Придържай се към фактите: пънк група са, ще бъдат следващата голяма сензация и би било глупаво от негова страна да не отиде на прослушването.

— Цялата тази шпионска работа наистина започва да ми харесва — заяви Ви. — Когато нормалният живот вземе да ми доскучава, трябва само да се хвана с теб.

* * *

Седях на верандата, притиснала колене към гърдите, когато Ви пристигна.

— Мисля, че трябва да спрем в „Скипи“ за хотдог, преди да се заемем с тази работа — заяви тя, когато влязох. — Не знам какво има в тези сандвичи, но веднага ставам с пъти по-смела. Чувствам се способна на всичко, след като изям един хотдог.

— Защото се дрогираш с токсините, с които ги пълнят.

— Както вече отбелязах, мисля, че трябва да спрем в „Скипи“.

— Аз вечерях спагети.

— Те не засищат много.

— Напротив, много засищат.

— Е-е, ама не както горчицата и кренвиршите — възрази Ви.

Петнайсет минути по-късно потеглихме от „Скипи“ с два хотдога, порция пържени картофи и два ягодови млечни шейка.

— Мразя тази храна — казах, когато усетих как мазнината се процежда през восъчната хартия, с която беше увит сандвичът в ръката ми. — Много е нездравословна.

— Връзката ти с Пач също, обаче това не те спира.

Не отговорих.

На четиристотин метра от жилищния комплекс, в който живееше Скот, Ви спря отстрани на пътя. Най-големият проблем, който предвиждах, беше местоположението. Дийкън Роуд свършваше задънено точно в комплекса. Двете с Ви бяхме на показ и ако Скот минеше и забележеше Ви в доджа, щеше да надуши, че нещо не с наред. Не се притеснявах, че ще познае гласа й по телефона, но щеше да познае лицето й. Често ни беше виждал заедно и дори веднъж го бяхме проследили с доджа. Тя беше мой съучастник.

— Махни се от пътя и паркирай до онези храсти — инструктирах Ви.

Тя се приведе и се вгледа към храстите.

— Това между нас и храстите някаква канавка ли е?

— Не е много дълбока. Имай ми доверие, ще се справим.

— На мен ми изглежда дълбока. Това е додж, не е хамър.

— Доджът не е много тежък. Ако заседнем, ще изляза и ще бутам.

Ви даде на скорост, пресече банкета на пътя и отдолу чухме дращенето на прорасналите буренаци.

— Дай газ! — наредих, а зъбите ми изтракаха, когато заподскачахме по каменистия насип. Колата се наклони напред, влезе в канавката и предните гуми спряха, когато се удариха в дъното.

— Няма да успеем — каза Ви, натискайки газта на доджа. Гумите се завъртяха, но не зацепиха. — Трябва да вляза под ъгъл. — Завъртя волана рязко наляво и отново натисна газта. — А така — оповести, когато доджът се стрелна напред.

— Внимавай, камък… — предупредих я, но беше твърде късно.

Ви мина с колата точно над един щръкнал камък, наполовина заровен в пръстта. Натисна спирачката и угаси двигателя. Излязохме да проверим предната гума.

— Нещо не е наред — установи Ви. — Така ли трябва да изглежда?

Ударих глава в ствола на най-близкото дърво.

— Е, добре де, спукахме гума. Сега какво? — попита Ви.

— Ще се придържаме към плана. Ще претърся стаята на Скот, а ти ще пазиш. Когато се върна, ще се обадиш на Риксън.

— И какво ще му кажа?

— Че сме видели сърна и ти си отклонила рязко, за да не я блъснем, а доджът е попаднал в канавката и се е ударил в камъка.

— Историята ми харесва. Представя ме като любител на животните. На Риксън ще му допадне.

— Въпроси? — попитах я.