Кресчендо

Премислих всичко, което знаех за падналите ангели и за нефилимите. В книгата на Енох се разказваше за паднал ангел, който е станал човек, след като е убил своя васал нефилим — като пожертвал една от наследничките на васала. Преди два месеца Пач опита точно това, като възнамеряваше да използва мен, за да убие Чонси. Сега, ако падналият ангел, принудил Ханк Милар да се закълне като негов верен васал, искаше да стане човек, той трябваше да…

Пожертва Марси.

— Искаш да кажеш, че работата ти е да се погрижиш падналият ангел, принудил Ханк Милар да му се закълне във вярност, да не принесе в жертва Марси, за да получи човешко тяло.

Той сякаш ме познаваше прекалено добре, за да отгатне следващия ми въпрос, и каза:

— Марси не знае. Тя нищичко не подозира.

Не ми се говореше за това. Не исках Пач да бъде тук. Той беше убил баща ми. Завинаги ми беше отнел човек, когото обичах. Пач беше чудовище. Каквото и да кажеше, нямаше да променя мнението си.

— Чонси е основателят на кървавото нефилимско общество — каза Пач.

Отново привлече вниманието ми.

— Какво? Откъде знаеш?

Явно не му се искаше да отговаря.

— Имам достъп до спомени. До спомени на други хора.

— До спомени на други хора ли? — Бях шокирана, а не би трябвало. Как би могъл да оправдае всички ужасни неща, които бе сторил? Как можеше да идва тук и да ми казва, че тайно е ровел в най-съкровените и лични мисли на хората, и да очаква да му се възхищавам за това? Или пък да го слушам?

— Последовател на Чонси решил да продължи делото му. Още не съм успял да науча името му, но според слуховете той не бил много доволен от смъртта на Чонси, в което просто няма смисъл. Сега той ръководи всичко — факт, достатъчен да заличи всякакви угризения, които може да има във връзка със смъртта на Чонси. Което пък ме кара да се замисля дали последователят не е бил близък приятел или роднина на Чонси.

Поклатих глава.

— Не искам да слушам това.

— Последователят е наел някой, който да убие убиеца на Чонси. — Протестите ми секнаха след това сведение. С Пач се спогледахме. — Иска убиецът да си плати.

— Искаш да кажеш, че той иска аз да си платя — промълвих едва чуто.

— Никой не знае, че ти си убила Чонси. Той научи, че си негова наследница броени минути, преди да умре, така че е малко вероятно някой друг също да знае. Последователят на Чонси може да опита да открие потомците на Чонси, но му пожелавам късмет. Аз много дълго те търсих. — Пристъпи към мен, но аз се дръпнах. — Когато се събудиш, поискай пак да ти стана ангел пазител. Бъди искрена, за да те чуят архангелите, и да се надяваме, че ще удовлетворят молбата ти. Ще направя всичко по силите си, за да си в безопасност, но възможностите ми са ограничени. Нужен ми е достъп до хората край теб, до чувствата ти, до всичко в твоя свят.

Ама какви ги говореше той? Че архангелите са ми намерили негов заместник като ангел пазител? Затова ли беше проникнал в сънищата ми тази нощ? Защото е бил откъснат и вече не е имал достъп до мен, както би искал?

Усетих как ръцете му се плъзват по хълбоците ми и закрилнически ме придърпват към него.

— Няма да допусна да ти се случи нищо лошо.

Застинах и се освободих. В мислите ми цареше пълен хаос. Онзи иска убиецът да си плати. Не можех да се отърся от тази мисъл. Мисълта, че някой някъде там се опитва да ме убие, направо ме парализира. Не исках да съм тук. Не исках да знам тези неща. Исках отново да се почувствам в безопасност.

Дадох си сметка, че Пач изобщо няма намерение да напусне съня ми, затова направих своя ход. Преборих се с невидимите прегради на съня и се накарах да се събудя. Отвори очи, наредих си. Отвори очи!

Пач ме стисна за лакътя.

— Какво правиш?

Усещах, че съзнанието ми се прояснява. Усещах топлината на завивките, възглавницата под бузата си. Всички познати миризми, които свързвах със стаята си, ми носеха успокоение.

— Не се събуждай, ангелче! — Той погали косата ми, потупа ме по лицето, опита се да ме накара да го погледна в очите. — Има още неща, които трябва да узнаеш. Има една много важна причина, поради която трябва да видиш тези спомени. Опитвам се да ти кажа нещо, което не мога да ти обясня по друг начин. Искам да разбереш какво се опитвам да ти кажа и да престанеш да ме блокираш.

Рязко извъртях лицето си. Краката ми сякаш се вдигнаха от тревата и се понесоха към буреносния облак. Пач ме стисна и изруга тихо, но хватката му беше лека като перце, въображаема.

Събуди се, заповядах си, събуди се!

И оставих облакът да ме погълне.

Осемнадесета глава

Събудих се с рязко поемане на въздух. Стаята ми тънеше в полумрак, лунната светлина сияеше като кристална топка през отсрещния прозорец. Чаршафите ми бяха влажни и горещи, омотани около краката ми. Часовникът показваше девет и половина.