Кресчендо

Скочих от леглото и отидох в банята, налях си чаша студена вода. Изпих я на няколко глътки и се облегнах на стената. Не можех да спя повече. Каквото и да правех, не биваше да допускам Пач в сънищата си. Закрачих по коридора в отчаян опит да остана будна, но бях толкова напрегната, че не бих могла да заспя, дори да исках.

След няколко минути пулсът ми се успокои, но не беше лесно да успокоя съзнанието си. Черната ръка. Тези думи ме преследваха. Те бяха застрашителни, неуловими, мъчителни. Не можех да погледна право към тях. Не и без да усетя, че моят и бездруго крехък свят се разтърсва из основи. Съзнавах, че се мъча да не допусна архангелите да разберат, че Пач е Черната ръка и убиецът на баща ми, за да се предпазя от срамната истина: бях се влюбила в един убиец. Бях му позволила да ме целуне, да ме излъже, да ме предаде. Когато той ме докосна насън, цялата ми сила се стопи и аз отново се почувствах оплетена в мрежата му. Той все още владееше сърцето ми и това беше най-голямото предателство. Що за човек щях да съм, ако не можех да потърся възмездие за собствения си баща.

Според Пач можех да убедя архангелите, че отново го искам за свой ангел пазител, само като го изрека гласно. В такъв случай ми се струваше логично, че ако изкрещя „Пач уби баща ми!“, това ще е краят му. Справедливостта ще възтържествува. Пач щеше да бъде изпратен в ада, а аз щях постепенно да се заема да изграждам живота си. Само че не можех да се накарам да извадя тези думи наяве, сякаш бяха вързани с верига някъде дълбоко в мен.

Твърде много неща не се връзваха. Защо Пач, който беше ангел, ще се замесва с кървавото общество на нефилимите? Ако той беше Черната ръка, защо заклеймяваше нефилимските нови попълнения? Не беше само странно, беше нелогично. Нефилимите мразеха ангелите и обратно. И ако Черната ръка беше потомък на Чонси и новият лидер на обществото… как е възможно той да е Пач?

Стиснах носа си, имах чувството, че главата ми ще се пръсне от неспирното премисляне на един и същ въпрос отново и отново. Защо всичко, свързано с Черната ръка, приличаше на безкраен лабиринт от врати една след друга?

В момента Скот беше единствената ми благонадеждна връзка с Черната ръка. Той знаеше повече, отколкото казваше, сигурна бях, но се страхуваше да говори. Когато споменаваше Черната ръка, в тона му се долавяше паника. Нуждаех се от него да ми разкрие какво знае, но той бягаше от миналото си и не би се върнал да застане лице в лице с него. Притиснах чело с дланите си и се помъчих да разсъждавам ясно.

Обадих се на Ви.

— Добри новини — каза тя, преди да успея да изрека и една дума. — Уговорих татко да дойде с мен на брега и да плати глобата, за да махнат скобата от колата ми. Пак съм в играта.

— Добре, понеже се нуждая от помощта ти.

— Аз съм олицетворението на помощта!

Бях сигурна, че се е представяла за олицетворение и на много друг неща, но нищо не казах.

— Трябва някой да ми помогне да огледам спалнята на Скот.

Най-вероятно Скот нямаше да държи наяве доказателствата за връзката си с кървавото нефилимско общество, но какво друго ми оставаше? Беше осъществил прекрасно целта си да не ми дава конкретни отговори, а след последната ни среща със сигурност щеше да се държи бдително към мен. Ако исках да разбера какво знае той, щеше да се наложи да свърша малко черна работа.

— Изглежда Пач е отменил двойната ни среща, така че съм свободна — каза Ви прекалено ентусиазирано. Очаквах да попита какво ще търсим в спалнята на Скот.

— Тършуването в спалнята на Скот няма да е нито опасно, нито вълнуващо — осведомих я, за да съм сигурна, че е наясно по въпроса. — Ти само ще седиш в доджа пред апартамента и ще ме предупредиш, ако го видиш да се връща. Аз ще вляза.

— Само защото няма лично да шпионирам, не означава, че не се вълнувам. Все едно гледам филм. Във филмите добрият никога не го хващат, но ние сме в действителността и има голяма вероятност да те спипат. Следиш ли ми мисълта? Вълнението си го има и още как.

Аз лично предпочитах Ви да не се вълнува чак толкова от вероятността да ме спипат.

— Ще ме предупредиш, ако Скот се прибере, нали?

— Ама разбира се, скъпа. Ще ти пазя гърба.

След това се обадих в апартамента на Скот. Вдигна госпожа Парнел.

— Нора, много ми е приятно да те чуя! Скот ми каза, че вие двамата доста сте се сближили… — сподели тя със заговорнически тон.

— Ами…

— Винаги съм смятала, че ще е прекрасно Скот да се ожени за местно момиче. Не ми допада особено мисълта да се ожени за някоя непозната. Ами ако роднините й се окажат откачалки? Двете с майка ти сме добри приятелки, представяш ли си колко забавно ще бъде заедно да планираме сватбата? Ама какви ги говоря! Всяко нещо с времето си.

Боже мой!

— Скот там ли е, госпожо Парнел? Имам интересни новини.

Чух как госпожа Парнел закри слушалката с ръка и се провикна:

— Скот, вдигни телефона, Нора е.

След малко чух гласа на Скот:

— Можеш да затваряш, мамо. — В тона му се долавяше известна предпазливост.

— Само да се уверя, че си вдигнал, скъпи.

— Да, обадих се.

— Нора има интересни новини — каза госпожа Парнел.