Кресчендо

Зашляпах към кухнята, потърсих из шкафовете нещо за ядене, но вече нямах апетит. Не можех да ям, след като ми тежеше мисълта каква огромна лъжа е било семейството ми. Погледът ми се плъзна към входната врата, но къде можех да отида? Чувствах се изгубена в къщата, обзета от нетърпение да си тръгна, само че нямаше къде да избягам. Постоях няколко минути в коридора и се качих обратно в стаята си. Легнах на леглото, завих се чак до брадичката, затворих очи и се помъчих да се вгледам в безразборните картини в съзнанието си. На Марси, на Ханк Милар, когото почти не познавах и чието лице с мъка успявах да си представя, на родителите ми. Образите се нижеха все по-бързо и по-бързо и накрая се сляха в странен налудничав колаж.

Картините изведнъж сякаш се завъртяха на обратно, поеха назад във времето. Цветът изчезна от лентата и тя стана само черно-бяла. Разбрах, че отново съм в други селения. Сънувах.

* * *

Стоях в предния двор. Силен вятър гонеше сухите листа по алеята около глезените ми. Чудат облак, подобен на фуния, се вихреше в небето, но изобщо не правеше опит да се спусне на земята, сякаш си беше предоволен да се мотае, преди да връхлети. Пач седеше на перилата на верандата с наведена глава и отпуснал ръце между коленете си.

— Махни се от съня ми — провикнах се към него, надвиквайки вятъра.

Той поклати глава.

— Не и докато не ти кажа какво се случва.

Увих се по-плътно с пижамата.

— Не искам да те слушам.

— Архангелите не могат да ни чуят тук.

Изсмях се обвинително.

— Не беше достатъчно да ме манипулираш в реалността, та сега и тук трябва да го правиш, така ли?

Той вдигна глава.

— Да те манипулирам ли? Опитвам се да ти обясня какво се случва.

— Насила влизаш в сънищата ми — предизвиках го аз. — Направи го след „Девилс Хендбег“, правиш го и сега.

Внезапен порив на вятъра помежду ни ме принуди да направя крачка назад. Клоните на дърветата стенеха и пукаха. Отметнах косата от лицето си.

— След „Зи“ в джипа ти ми каза, че си сънувала бащата на Марси. През нощта, когато си сънувала онзи сън, аз си мислех за него. Спомнях си точно това, което ти си сънувала, и ми се искаше да има начин да ти кажа истината. Не знаех, че някак общувам с теб.

— Накарал си ме да сънувам това?

— Не е сън, а спомен.

Опитах се да асимилирам тази информация. Ако сънят е бил истински, Ханк Милар е живял в Англия преди стотици години. Паметта ми отново се насочи към съня. Кажи на съдържателя да изпрати помощ, това ми беше поръчал Ханк. Кажи му, че там няма човек. Кажи му, че един от ангелите на дявола е дошъл, за да обсеби тялото ми и да изхвърли душата ми.

Ханк Милар нефилим ли беше?

— Не знам как така споменът съвпадна със съня ти, но оттогава се опитвам да общувам с теб по същия начин — каза Пач. — Проникнах през нощта, след като те целунах след „Девилс Хендбег“, но оттогава удрям на камък. Имам късмет, че успях да проникна сега. Мисля, че се дължи на теб. Ти не ме пускаш.

— Понеже не те искам в главата си!

Той се смъкна от перилата и слезе при мен в двора.

— Трябва да ме пуснеш.

Извърнах се.

— Преместиха ме да се грижа за Марси — каза той.

Минаха пет секунди, преди всичко да си дойде на мястото. Отвратителното парещо усещане, което бушуваше в корема ми, откакто си тръгнах от дома на Марси, се разпростря и по крайниците ми.

— Станал си ангел пазител на Марси?

— Не е приятно преживяване.

— Архангелите ли го направиха?

— Когато ме разпределиха при теб, съвсем ясно ми дадоха да разбера, че всичко трябва да е в твой интерес. А връзката ми с теб не е в твой интерес. Знаех го, обаче не ми допадаше мисълта архангелите да ми нареждат какво да правя с личния си живот. Те ни наблюдаваха през нощта, когато ти ми даде пръстена.

В джипа. Нощта, преди да скъсаме. Спомнях си.

— Щом разбрах, че ни наблюдават, си тръгнах. Но лошото вече се бе случило. Казаха ми, че ще ме преместят веднага щом ми намерят заместник. После ме изпратиха при Марси. Отидох пред къщата й, за да се принудя да застана лице в лице с онова, което бях сторил.

— Защо Марси? — попитах огорчено. — За да ме накажат ли?

Той прокара ръка през устата си.

— Бащата на Марси е нефилим от първо поколение, чистокръвен. Сега Марси е на шестнайсет и има опасност да бъде пожертвана. Преди два месеца, когато се опитах да пожертвам теб, за да се сдобия с човешко тяло, обаче в крайна сметка ти спасих живота, нямаше много паднали ангели, които вярваха, че могат да променят същността си. Сега аз съм пазител. Всички го знаят и го знаят, понеже те спасих от смърт. Изведнъж много повече паднали ангели започнаха да вярват, че и те могат да измамят съдбата. Или като спасят човек и си върнат крилете — въздъхна той, — или като убият своя нефилим васал и превърнат тялото си от паднал ангел в човек.