Кресчендо

— Понеже вече прелетя от тук със сто километра в час, не повече от минута.

— Ви!

— Не ме вини — ти не си вдигаше телефона.

— Тръгни след него и го забави. Трябват ми още две минути.

— Да тръгна след него ли? Доджът е със спукана гума.

— Пеша.

— Да тичам?

Притиснах телефона си с брадичка, намерих някакво листче в чантата си и потърсих писалка на бюрото на Скот.

— По-малко от четиристотин метра са. Една обиколка на стадиона. Върви!

— Какво да му кажа, когато го настигна?

— Какво правят шпионите — импровизират. Ще измислиш нещо. Трябва да затварям.

Къде бяха писалките? Как така на бюрото на Скот нямаше нищичко за писане? Накрая намерих писалка в чантата си и надрасках бележка на листчето. Пъхнах го под хотдога.

Навън чух как мустангът спира с рев на паркинга.

Отидох до дрешника и за втори път се качих на стола. Застанах на пръсти и пак опитах да стигна кутията.

Входната врата се затръшна.

— Скот? — обади се госпожа Парнел от кухнята. — Защо се връщаш толкова бързо?

Мушнах куката на закачалката под капака на кутията и я издърпах от дупката. Останалото свърши гравитацията. Кутията падна в ръцете ми. Пъхнах я в чантата си, с една ръка върнах стола на мястото му и точно тогава вратата се отвори.

Погледът на Скот тутакси ме намери.

— Какво правиш? — попита той.

— Не очаквах да се върнеш толкова скоро — заекнах.

— Прослушването е измислица, нали?

— Аз…

— Искаше да изляза от апартамента. — С две крачки стигна до мен, хвана ме за ръката и ме разтърси. — Много си сбъркала, че си дошла тук.

Госпожа Парнел застана на прага.

— Какво има, Скот? За бога, пусни я! Дошла е да вземе партитурите, които си забравил.

— Лъже. Не съм си забравял никакви партитури.

Госпожа Парнел ме изгледа.

— Вярно ли е?

— Излъгах ви — признах с треперещ глас. Преглътнах и се помъчих поне малко да се успокоя. — Работата е там, че исках да поканя Скот на партито в Делфик по случай лятното слънцестоене, но се срамувах да го направя лично. Наистина ми е страшно неудобно. — Приближих се до бюрото и му подадох хотдога и бележката, която бях надраскала набързо.

— Не бъди такъв кренвирш, ела с мен на партито по случай лятното слънцестоене — прочете той.

— Е? Какво ще кажеш? — помъчих да се усмихна. — Ще дойдеш ли?

Скот изгледа хотдога, бележката, мен.

— Моля?

— О, това е толкова мило! — обади се госпожа Парнел. — Нали ще отидеш на партито, Скот?

— Мамо, остави ни за минутка.

— Официално парти ли е? — попита госпожа Парнел.

— Нещо като танцова забава? Трябва да звънна, за да ти взема под наем смокинг…

— Мамо.

— Добре де. Ще бъда в кухнята. Нора, признавам, нямах никаква представа, че искаш да го поканиш на парти. Наистина мислех, че си дошла за партитурите. Много хитро. — Тя ми намигна, излезе и затвори вратата.

Останах насаме със Скот и цялото ми спокойствие се изпари.

— Какво търсиш тук всъщност? — попита той много по-сърдито.

— Казах ти…

— Няма да се вържа. — Погледът му обходи стаята. — Пипала ли си нещо?

— Дойдох да ти остава хотдога, честна дума. Потърсих на бюрото ти нещо за писане, за да ти напиша бележка, това е.

Скот се приближи до бюрото, издърпа всяко чекмедже и огледа съдържанието.

— Знам, че лъжеш.

Заотстъпвах към вратата.

— Знаеш ли какво? Задръж хотдога и забрави за партито. Просто се опитвах да се държа мило. Да компенсирам онази вечер, понеже ти разбиха лицето заради мен. Забрави какво съм казала.

Той ме огледа мълчаливо. Нямах представа дали се връзва на номера ми, но пет пари не давах. Интересуваше ме единствено как да се махна оттам.

— Държа те под око — предупреди ме той най-накрая с тон, който ми се стори смайващо заплашителен. Никога не бях виждала Скот толкова ледено враждебен. — Не го забравяй. Винаги когато си мислиш, че си сама, всъщност не си. Наблюдавам те. Ако отново те пипна в стаята си, мъртва си. Ясно?

— Напълно — преглътнах мъчително.

На излизане минах покрай госпожа Парнел, която стоеше до камината и пиеше студен чай. Отпи, остави чашата на полицата и ме повика.

— Скот е свястно момче — каза.

— Може и така да се каже.

— Обзалагам се, че бързаш да го поканиш на партито, понеже много други момичета ще опитат да те изпреварят.

Партито беше утре вечер и вече всички си имаха кавалери. Но не можех да кажа това на госпожа Парнел и само се усмихнах. Да си мисли каквото иска.

— Трябва ли да му потърся смокинг? — попита тя.

— Всъщност партито е съвсем неофициално. Джинси и риза е предостатъчно. — Оставих на Скот да й съобщи новината, че вече не движим заедно.

Лицето й малко помръкна:

— Е, обаче ще има събиране на випускниците. Нали ще го поканиш?

— Ами още не съм мислила. Пък и Скот може би няма да иска да отидем заедно.

— О, стига глупости! Вие се познавате от толкова отдавна. Той е луд по теб.

Или просто е луд и толкова.

— Трябва да тръгвам, госпожо Парнел. Радвам се, че се видяхме.

— Карай внимателно! — провикна се тя и ми махна, мърдайки пръсти.

Намерих Ви на паркинга. Беше се привела и дишаше учестено, притиснала юмруци към коленете си. На гърба на ризата й имаше огромно потно петно.

— Страхотна си като примамка — казах.

Тя вдигна поглед с порозовяло като коледна шунка лице.