Кресчендо

Не улучи. Риксън стовари лампата върху ръката на Скот, той изпусна ножа и се строполи странично в коридора. Риксън изрита ножа надалеч, за да не може Скот да го стигне. Заби юмрука си в лицето му. Пръски кръв изцапаха стената. Риксън нанесе втори удар и гърбът на Скот се плъзна по стената, докато тялото му не рухна на пода. Риксън го хвана за яката и го изправи колкото да нанесе трети удар. Скот забели очи.

— Риксън!

Отместих поглед от ужасната сцена, когато чух истеричния писък на Ви. Тя хукна нагоре по стълбите, оттласквайки се от перилата.

— Престани, Риксън! Ще го убиеш!

Риксън пусна Скот и отстъпи.

— Пач ще убие мен, ако не го направя. — После ме попита: — Добре ли си?

Лицето на Скот беше окървавено и на мен едва не ми прилоша.

— Добре съм — промърморих отмаляло.

— Сигурна ли си? Искаш ли да пийнеш нещо? Да ти донеса одеяло? Да си полегнеш?

— Вие какво търсите тук? — попитах, местейки очи от Риксън към Ви.

— Ще се обадя на Пач — каза Риксън, отвори мобилния си и го притисна към ухото си. — Сигурно ще иска да дойде.

Бях в шок и не можех да споря.

— Трябва да повикаме ченгетата — каза Ви. Погледна към Скот, който лежеше пребит в безсъзнание. — Да го вържем ли? Ами ако се събуди и се опита да се измъкне?

— Ще го вържа в пикапа, само да се обадя — каза Риксън.

— Ела, миличка — придърпа ме Ви в прегръдката си. Поведе ме надолу по стълбите, преметнала ръка през рамото ми. — Добре ли си?

— Да — отвърнах механично, все още замаяна. — Вие как се озовахте тук?

— Риксън се отби и се мотаехме в стаята ми, когато изпитах странното усещане, че трябва да проверя как си. Когато дойдохме, видях мустанга на Скот на алеята. Реших, че това едва ли е добър признак, като се има предвид, че ти тършува в спалнята му. Казах на Риксън, че нещо не е наред, а той ми нареди да остана в колата и влезе. Радвам се, че пристигнахме, преди да се случи нещо още по-лошо. Откачена работа. Как така ще ти размахва нож?

Преди да успея да й обясня, че аз първа съм размахала ножа, Риксън дотича и се присъедини към нас долу.

— Оставих съобщение на Пач. Би трябвало скоро да дойде. Звъннах и на ченгетата.

След двайсет минути детектив Басо спря на алеята с включена лампа на покрива на колата. Скот постепенно идваше в съзнание, размърдваше се и стенеше в каросерията на пикапа на Риксън. Лицето му представляваше подута и кървава пихтия, ръцете му бяха вързани отзад. Детектив Басо го изправи и замени въжето с белезници.

— Нищо не съм направил — изломоти Скот с окървавените си и подути устни.

— Проникването с взлом нищо ли е? — попита детектив Басо. — Законът е на друго мнение.

— Тя открадна нещо от мен — посочи ме Скот с брадичката си. — Питайте я. По-рано тази вечер е влизала в стаята ми.

— Какво е откраднала?

— Не мога да говоря за това.

Детектив Басо погледна към мен въпросително.

— Тя беше с нас цяла вечер — намеси се Ви бързо. — Нали, Риксън?

— Абсолютно — потвърди той.

Скот ме прикова обвинително с поглед.

— Бързо се сдушихте!

Детектив Басо не му обърна внимание.

— Да поговорим за ножа.

— Тя първа го размаха.

— Ти влезе с взлом вкъщи — казах. — Беше самозащита.

— Искам адвокат — каза Скот.

Детектив Басо се усмихна, но доста нетърпеливо.

— Адвокат ли? На мен ми се струва, че си виновен, Скот. Защо си я заплашил с нож?

— Нямаше да я намушкам. Просто взех ножа от ръката й. Тя ме заплаши първа.

— Добър лъжец е, признавам му го — каза Риксън.

— Скот Парнел, арестуван си — оповести детектив Басо и наведе главата на Скот, докато го настаняваше в полицейската кола. — Имаш правото да мълчиш. Всичко, което кажеш, може да бъде използвано срещу теб.

Изражението на Скот остана враждебно, но въпреки синините и раните ми се стори доста пребледнял.

— Допускате огромна грешка — каза той, но гледаше право към мен. — Ако отида в затвора, ще бъда като примамка в клетка. Той ще ме убие. Черната ръка ще ме убие.

Звучеше искрено уплашен и аз едва не се възхитих безмълвно на невероятното му представление… Може би наистина не знаеше на какво е способен един нефилим. Но как изобщо беше дамгосан като член на кървавото нефилимско общество, а нямаше представа, че е безсмъртен? Нима от обществото бяха пропуснали да му го споменат?

Скот не откъсваше поглед от мен.

— Това е краят, Нора — каза той умолително. — Ако ме отведат от тук, мъртъв съм.

— Да, да — затръшна вратата детектив Басо. — Ще се постараете ли да не се забърквате в повече неприятности тази нощ?

Двадесета глава

Отворих прозореца и седнах замислено на рамката. Освежаващият ветрец и нощният хор на насекомите ми правеха компания. Някъде далеч в полето в една къща примигна светлина. Странно спокойствие ме обзе сега, когато съзнавах, че само аз съм будна по това време.

Детектив Басо откара Скот. Ви и Риксън огледаха ключалката на входната врата.

— Уха! — възкликна Ви, вперила поглед в изкривената врата. — Скот как е успял да огъне бравата така? Да не е имал горелка?

Двамата с Риксън се спогледахме.

— Утре ще мина да ти сложа нова ключалка — каза той.

Това стана преди повече от два часа и половина.