Кресчендо

Върху нощното шкафче имаше чинии със засъхнала храна по дъното и макар че леглото беше застлано с чаршафи, те изобщо не изглеждаха чисти и прани наскоро. Всъщност, ако се съди по вонята, сигурно от месеци не бяха виждали прах за пране. В задния ъгъл стоеше малко бюро с компютърен монитор. Самият компютър го нямаше и аз реших, че Пач доста се е постарал да не оставя следи.

Приклекнах пред бюрото и започнах да отварям чекмеджетата едно по едно. Не открих нищо необичайно: моливи и един каталог „Жълти страници“. Тъкмо щях да затворя чекмеджето, когато вниманието ми привлече кутийка за бижута, залепена с тиксо от долната страна на плота. Протегнах ръка отдолу и на сляпо отлепих кутийката. Отворих капачето и цялата настръхнах.

Вътре имаше шест пръстена на Черната ръка.

В далечния край на коридора входната врата изскърца.

Скочих на крака. Пач ли се беше върнал? Не биваше да ме намира. Не сега, не и когато тъкмо съм намерила пръстените на Черната ръка в апартамента му.

Огледах се, търсейки къде да се скрия. Между мен и дрешника се намираше двойното легло. Ако опитах да заобиколя леглото, можеше да ме види през вратата. Покатерех ли се на леглото, скриптенето на пружината можеше да ме издаде.

Предната врата се затвори с тихо изщракване. Тежки стъпки прекосиха линолеума в кухнята. Нямах друг изход, затова се качих на рамката на прозореца, преметнах краката си навън и възможно най-тихо скочих на пожарната стълба. Опитах се да затворя прозореца зад себе си, но той заяде и заседна. Приклекнах ниско, само очите ми се подаваха, за да виждам какво става в апартамента. Облизах пресъхналите си устни.

На стената на коридора се появи сянка, която се приближи. Скрих се.

Бях уплашена — щеше да ме спипа, — но стъпките се отдалечиха. След по-малко от минута входната врата се отвори и отново се затвори. В жилището отново се възцари зловеща тишина.

Бавно се изправих. Постоях така около минута, за да се уверя, че апартаментът наистина е празен, после се промъкнах обратно вътре. Изведнъж се почувствах видима и уязвима. Тръгнах по коридора. Какво пропусках? Явно Пач беше Черната ръка, но как бе успял да се промъкне в тайното нефилимско общество? Какви беше ролята му? Какво изобщо се случваше? Метнах чантата си на рамо и тръгнах към изхода.

Ръката ми беше на бравата, когато долових странен шум. Часовник. Тихото ритмично тиктакане на часовник. Намръщих се и се обърнах към кухнята. Звукът не се чуваше, когато влязох — поне така си мислех. Заслушах се съсредоточено и проследих приглушеното тиктакане до другия край на стаята. Коленичих пред шкафа под мивката.

Отворих го с растяща тревога. Обзета от паника и объркване, едва успях да разбера какво се намира на сантиметри от коленете ми. Пръчки динамит. Овързани с тиксо. Бели, сини и жълти жички.

Бързо се изправих и изхвърчах от вратата. Краката ми затрополиха толкова бързо надолу по стълбите, че се наложи да се хвана за перилата, за да не изхвърча. Долу излетях на улицата и продължих да тичам. Обърнах се назад и видях ярка светлина само секунда, преди от прозорците на третия етаж на сградата да избухнат пламъци. Кълба пушек изпълниха нощния въздух. Парчета тухли и дърво, станали оранжеви от огъня, се разлетяха по улицата.

Между сградите отекна далечният вой на сирени и аз се добрах до съседната пресечка ту подтичвайки, ту на бърз ход, ужасена, да не би да привлека нечие внимание, но и твърде разстроена, за да не избягам. След като завих зад ъгъла, хукнах с все сила. Не знаех накъде отивам. Сърцето ми биеше неистово, в мислите ми цареше пълен хаос. Ако бях останала в апартамента още няколко минути, щях да умра.

Ридание разтърси тялото ми. Носът ми течеше, коремът ми се свиваше спазматично. Изтрих очите си с опакото на ръката и опитах да се съсредоточа над формите, които изскачаха пред очите ми: улични знаци, паркирани автомобили, тротоар — измамното отражение на уличните лампи по прозорците. След броени секунди светът се превърна в объркващ лабиринт, истината съществуваше и не съществуваше, измъкваше се изпод краката ми, изчезваше, когато се помъчех да я погледна направо.

Дали някой се беше опитал да взриви доказателствата в апартамента? Например пръстените на Черната ръка? Пач ли беше отговорен?

Пред себе си видях бензиностанция. Залитайки, се добрах до външната тоалетна и се заключих вътре. Краката не ме държаха, а пръстите ми трепереха толкова силно, че едва успях да пусна чешмата. Напръсках лицето си със студена вода, за да се отърся от шока. Подпрях се на мивката и жадно си поех дъх няколко пъти.

Двадесет и първа глава

Не бях спала вече трийсет и шест часа, с изключение на няколко часа в четвъртък вечерта, когато се срещнах с Пач насън. Не ми беше трудно да остана будна през нощта — затворех ли очи, експлозията отново избухваше в съзнанието ми и аз се сепвах. И понеже не можех да спя, цяла нощ мислих за Пач.