Маскарад

— Моля? А, да. Да… Ами вижте, актьорите са си добре. Има предостатъчно роли и за старците. В театъра можеш да си прекараш целия живот. И ставаш все по-добър. Но когато дарбата ти е в пеенето или танца… Времето винаги те дебне зад гърба. То е като отрова. Постойте зад сцената някоя вечер и ще видите как танцьорите се зяпат във всяко огледало, покрай което минат, все търсят издайническите първи признаци. Наблюдавайте и певците. Всеки е на нокти, защото знае, че това може да е последната му безупречна вечер, а утре да е началото на края. Затова всички се тревожат за късмета, разбирате ли? Нали помните какво ви казах за живите цветя, които носели лош късмет? Така е и със зеления цвят. И с истинските бижута на сцената. И с истинските огледала пак на сцената. И с подсвиркването на сцената. И с надничането към публиката между спуснатите завеси. И с използването на нов грим преди премиера. И с плетенето на сцената, ако ще и да е само репетиция. Жълт кларинет в оркестъра носел страхотно лош късмет. Не питайте мен защо. А пък да спреш представлението преди края… по-лошо не може да има. По-добре човек направо да седне под стълба и да се захване с трошене на огледала.

Зад Салзела усърдният Уолтър сложи последната буца въглища в кофата до печката и старателно издуха праха от нея.

— Брей… — промълви накрая Ведър. — А аз си въобразявах, че в бизнеса със сирене било трудно. — Посочи пренебрежително купчината хартийки и подобието на счетоводни книги. — Платих трийсет хиляди долара за това място. Ами че то е в самия център на града! Първокласна недвижимост! И си мислех, че съм се пазарил упорито!

— Вероятно са щели да се съгласят и на двадесет и пет хиляди.

— Обясни ми пак за тази Осма ложа. Значи позволявате на Призрака да я заема?

— Да, Призрака смята, че е негова на всяка премиера.

— И как влиза?

— Никой не знае. Толкова отдавна търсим тайни входове…

— Той наистина ли не плаща?

— Да.

— Това са петдесет долара на представление!

— Ще си имаме неприятности, ако продавате билети за ложата — предупреди Салзела.

— Ама че работа, та ти си образован човек! Как можеш да си седиш преспокойно и да се примиряваш с това безумие? Някаква твар с маска върши каквото си поиска, заема една от най-скъпите ложи, убива хора, а ти ми разправяш, че тепърва сме щели да си имаме неприятности?!

— Казах ви вече — шоуто трябва да продължи.

— Защо?! Никога не сме казвали „Сиренето трябва да продължи“! Какво му е особеното на това шоу?

Салзела се усмихна.

— Доколкото разбирам, онази… сила в основата на шоуто, неговата душа, целият вложен в него труд, наречете го както искате… то се просмуква и прониква навсякъде. Затова дърдорят, че „шоуто трябва да продължи“. Защото трябва

. Повечето хора в трупата дори не биха разбрали на какво всъщност се чудите.

Ведър впи отровен поглед в онова, което в Операта минаваше за финансов архив.

— Убедих се, че нищичко не разбират и от счетоводство! Кой се занимава със сметките?

— Всъщност всички ние — осведоми го Салзела.

— Всички ли?

— Оставят се пари, вземат се пари… — смътно обясни Салзела. — Има ли значение?

Ченето на Ведър увисна.

— Как тъй „Има ли значение

“?

— Защото — невъзмутимо продължи Салзела — от опера не се печелят пари. Никога.

— За бога, човече! Имало ли значение?! Ще ми се да знам какво ли бих постигнал в търговията със сирене, ако разправях, че парите нямат значение?

Салзела се усмихна невесело.

— И в момента на сцената има хора, които биха казали, че щяхте да правите по-вкусно сирене. — Той се облегна на бюрото. — Вижте какво, от сирене наистина

се печелят пари. А от опера — не. В операта парите се харчат.

— Но… какво получаваме в замяна?

— Получавате опера. Сещате ли се? Влагате пари и накрая имате опера — уморено промълви Салзела.

— Значи няма печалба?

— Печалба… печалба… — промърмори музикалният ръководител и се почеса по темето. — Не вярвам тази дума да се споменава при нас.

— И как оцеляваме в такъв случай?

— Май се оправяме все някак.

Ведър се хвана за главата.

— Аз… такова… — замънка по-скоро на себе си — … бях наясно, че тук не се печели много. Мислех си, че е защото мястото не се управлява добре. Залата се пълни с публика! Направо дерем кожи с тези цени на билетите! Сега пък научавам, че тук щъка някакъв си Призрак, убива хора, а ние дори нямаме печалби!

Салзела засия насреща му.

— Ах, тази опера

…

Грибо се промъкваше по покривите.

Повечето котки губят спокойствието си, когато ги изведат от тяхната територия. Може би затова в наръчниците съветват лапичките им да бъдат мазани с масло. Вероятно неспирното хлъзгане и блъскане в стените не би оставило време на животинчето да размишлява точно къде се намират тези стени.

Грибо обаче понасяше добре пътешествията. Просто защото целият свят не беше за него нищо повече от едно голямо сандъче с пясък.

Тупна тежко върху един клозет и се прокрадна към отворено прозорче.

Освен всичко друго Грибо се отличаваше с котешки подход към въпросите на собствеността. Не вярваше, че нещо годно за ядене може да принадлежи другиму.