Маскарад

Но магията никога не е проста, колкото и хората да се заблуждават по въпроса. Тя се подчинява на някои всеобщи закономерности. И една от тях гласи, че колкото ще да е трудно нещо, щом бъде направено дори веднъж, става далеч по-лесно и ще се повтаря често. Дори когато някой грамаден планински връх бъде покорен от яки мъже след векове на провалени изкачвания, броени десетилетия по-късно престарели баби ще изкачват върха, за да си пият чая горе, и ще се мотаят напред-назад да си търсят очилата.

В пълно съгласие с тази закономерност душата на Грибо откри, че има още една възможност, когато някой го приклещи в ъгъла (освен обичайния котешки набор от „бягай, бий или се насери, може и едновременно“) — да се превърне в човек.

Ефектът от промяната изчезваше след време, което Грибо обикновено прекарваше в търсене на панталон.

Изпод леглото се разнесе хъркане. На Леля й олекна, когато звуците преминаха в мъркане.

Но тя изведнъж седна сковано. Беше на немалко разстояние от краварника, обаче…

— Той е тук.

Баба издиша полека.

— Ела да седнеш където ще те виждам. Заради добрите обноски. И ще ти река веднага, че хич не ме е страх от тебе.

Високата фигура в черно наметало се премести върху удобно разположено буре и облегна косата си на стената. После отметна качулката на наметалото.

Баба скръсти ръце и се вторачи хладнокръвно право в очните кухини на новодошлия.

— ПОРАЗИТЕЛНО.

— Тъй е, щото имам вярата си.

— НИМА? И В КОЕ КОНКРЕТНО БОЖЕСТВО ВЯРВАШ?

— А, не в тях.

— ТОГАВА В КАКВО?

— Ами просто вярвам. Изобщо.

Смърт се наклони към нея и светлината на свещта хвърли други сенки по черепа му.

— ЛЕСНО Е ДА СИ СМЕЛА НА СВЕТЛО. ПОДОЗИРАМ, ЧЕ ВЯРВАШ В ТОВА ПЛАМЪЧЕ.

Той се ухили.

Баба наведе глава и духна свещта. После пак скръсти ръце и се вторачи сурово напред.

След малко гласът прозвуча в мрака:

— ДОБРЕ, ДЕ, ДОКАЗА МИ КАКВОТО ИСКАШЕ.

Баба драсна кибритена клечка и черепът срещу нея се очерта. Не беше помръднал.

— Значи се разбираме — отбеляза тя и запали отново свещта. — Нали не щем да седим цяла нощ? За колцина от тях си дошъл?

— ЗА ЕДИН.

— Не за кравата, тъй ли?

Смърт завъртя глава.

— Ама

можеше и да е за кравата.

— НЕ. ТОВА БИ ОЗНАЧАВАЛО ДА ПРОМЕНЯ ИСТОРИЯТА.

— Историята си е пълна с неща, дето се променят.

— НЕ.

Баба се облегна.

— Тогаз те предизвиквам да играем. Туй си е традиция. Позволено е.

Смърт помълча.

— ПРАВА СИ.

— Добре.

— НАПЪЛНО ДОПУСТИМО Е ДА МЕ ПРЕДИЗВИКАШ ЧРЕЗ ИГРА.

— Аха.

— САМО ЧЕ… НАЯСНО ЛИ СИ, ЧЕ ЗА ДА СПЕЧЕЛИШ ВСИЧКО, ТРЯБВА И ДА ЗАЛОЖИШ ВСИЧКО?

— Двойно или нищо, а? Знам.

— НО НЯМА ДА ИГРАЯ ШАХ.

— И аз не понасям шаха.

— НИТО ПЪК НА САКАТИЯ ГОСПОДИН ЛУКЧО. НЕ УСПЯХ ДА СХВАНА ПРАВИЛАТА.

— Тъй да бъде. Какво ще речеш за едно раздаване на покер? Всекиму по пет карти, без допълнително теглене. С внезапна смърт, дето има една приказка.

Смърт пак поумува.

— ПОЗНАВАШ ЛИ ТОВА СЕМЕЙСТВО?

— Не.

— ТОГАВА ЗАЩО?…

— Ще си бъбрим ли или ще играем?

— КАКТО ИСКАШ.

Баба взе тестето и започна да разбърква картите, без да си гледа в ръцете, като се усмихваше на Смърт. Раздаде по пет карти и посегна към своите…

Костеливи пръсти хванаха китката й.

— ПЪРВО, ГОСПОЖО ВИХРОНРАВ… ЩЕ СИ РАЗМЕНИМ КАРТИТЕ.

Той смени местата на двете купчинки и кимна.

— Е, ГОСПОЖО?

Баба Вихронрав си погледна картите и ги хвърли на масата.

— ЧЕТИРИ ДАМИ. ХЪМ. МНОГО СИЛНА РЪКА.

Смърт също си погледна картите, после срещна нетрепващия взор на нейните сини очи.

Никой от двамата не помръдваше.

Накрая Смърт остави картите на масата.

— ЗАГУБИХ. ИМАМ САМО ЧЕТИРИ АСА.

Пак се взря за миг в очите на Баба. Дълбоко в кухините на черепа му просветваше синьо сияние. И може би за недоловима частица от секундата, незабележимо дори за най-внимателния наблюдател, едната синя точица примига.

Баба кимна и протегна ръка.

Гордееше се със своята способност да преценява хората по погледа и ръкостискането, което в този случай беше доста смразяващо.

— Вземи кравата — промълви тя.

— ТЯ Е ЦЕННО ЖИВОТНО.

— А кой знае какво ще излезе от туй дете?

Смърт стана и посегна да си вземе косата.

— ОХ…

— А, да — подхвърли Баба, щом атмосферата се поразведри малко, — нямаше как да не забележа, че доста предпазливо боравиш с тая ръка.

— Е, НАЛИ ЗНАЕШ КАК СТАВА — ПОВТАРЯЩИ СЕ ДВИЖЕНИЯ И ТЯМ ПОДОБНИ…

— Може да загазиш сериозно, ако си небрежен.

— КОЛКО СЕРИОЗНО?

— Искаш ли да погледна?

— ЩЕ БЪДЕШ ЛИ ТАКА ДОБРА? НАИСТИНА ВЗЕ ДА МЕ НАБОЛЯВА В ПО-СТУДЕНИТЕ НОЩИ.

Баба се изправи и понечи да опипа ръката, но пръстите й минаха направо през костта.

— Виж какво, вземи да се направиш по-веществен, ако искаш да помогна с нещо…

— ВЕРОЯТНО КАТО МИ ПРЕДПИШЕШ ШИШЕНЦЕ ЗАХАРОЗА И АКВА?

— Захар и вода ли? Знаеш, че те са за по-твърдоглавите, на които им е трудничко да мислят. Хайде, дръпни тоя ръкав по-нагоре. Не се дръж като голямо дете. Какво лошо бих могла да ти сторя?

Ръцете й докоснаха гладка кост. Бе попадала и в по-лошо положение. По тези кости поне никога не бе имало плът.

Опипа, поумува, стисна и завъртя…

Чу се щракане.

— ОХ!

— Сега опитай да я вдигнеш над рамото.