Маскарад

— Сега трябва да продължа с репетициите. — Той й се усмихна бледичко и погали ръката й. — И… много съжалявам, че ти потръгна така при нас. Защото… беше изумителна. — Понечи да се отдалечи, но спря. — Уф… съжалявам, ако съм те уплашил снощи.

— Какво?

— На стълбата.

— А, тогава ли… Не се уплаших.

— Ти… такова… нали не си споменавала пред никого? Ще ми бъде неприятно, ако хората започнат да си мислят, че се тревожа излишно.

— Не съм се сещала, право да ти кажа. Знам, че не може ти да си Призрака, ако това те мъчи. Нали?

— Аз?! Призрака? Ха-ха!

— Ха-ха — съгласи се Агнес.

— Значи… ще се видим утре…

— Чудесно.

Агнес се запъти обратно към стаята, потънала в мислите си.

Там беше Кристина, която се разглеждаше придирчиво в огледалото. Завъртя се, щом Агнес влезе. Дори в движенията си успяваше да вложи възклицателни знаци.

— О, Пердита!!! Чу ли?! Тази вечер ще пея в ролята на Йодина!!! Не е ли

прекрасно?!

Тя се втурна през стаичката и понечи да вдигне другото момиче от пода в прегръдка, но накрая се задоволи само с прегръдката.

— Чух, че вече ти позволяват да пееш в хора, нали?!

— Вярно е.

— Не е ли много мило от тяхна страна?! А аз репетирах цяла сутрин с господин Салзела! Кеста?! Малидетъ!!! Портъ зъ блокъ!!!

Тя се врътна щастливо и невидими пайети изпълниха въздуха с блясъка си.

— Когато се прочуя навред — заяви Кристина, — няма да съжаляваш, че съм ти приятелка!!! Ще сторя всичко, което е по силите ми, за да ти помагам!!! Сигурна съм, че ми носиш късмет!

— Така трябва да е — смънка Агнес безнадеждно.

— Защото моят скъп татко ми каза, че някой ден едно миличко духче ще се появи и ще ме подкрепи да постигна заветната си мечта, и да знаеш, че според мен това духче си ти

!!!

Агнес се подсмихна нещастно. След като опозна донякъде Кристина, започваше да се бори с желанието да надникне през едното й ухо, за да провери вижда ли се дневната светлина през другото.

— Ъ-ъ… Ние не си ли разменихме стаите?

— О, ти за снощи ли говориш?! — засмя се Кристина. — Нали се държах много глупаво?! Освен това ще имам постоянна нужда от голямото огледало, щом ще ставам примадона! Нямаш нищо против, надявам се!!!

— Какво? О, не. Разбира се, че нямам. Ъ-ъ… Щом си решила…

Агнес се озърна към огледалото, погледна към леглото и се вторачи в Кристина.

— Да — промълви, потресена от чудовищната идея, която й бе поднесена току-що от Пердита, притаила се в дъното на душата й. — Убедена съм, че така всичко ще бъде наред.

Доктор Подкоп си издуха носа и се постара да си придаде достоен вид.

Не беше длъжен да се примирява. Това дете може и да беше от по-тежките категории, но пък Гигли например веднъж бе смазала до смърт един тенор с туловището си, без никой да я укори.

Имаше намерение да протестира пред господин Ведър.

Доктор Подкоп беше отдаден изцяло на една идея. Той вярваше в гласовете. Нямаше никакво значение кой как изглежда. Никога не оставаше с отворени очи по време на представление. Само музиката беше важна, а не актьорската игра и в никакъв случай не външността на певците.

Защо да го интересува телосложението й? Госпожа Теситура имаше такава четина по бузите си, че човек можеше да драсне кибритена клечка в нея, а носът й беше разплескан по половината лице. Въпреки това мереше сили с най-добрите баси, включително и в отварянето на бирени бутилки с нокътя на палеца си.

Разбира се, Салзела му подхвърляше, че всички се примиряват грамадни женища на петдесет години да играят кльощави девойчета на седемнадесет, но никой не би понесъл дебело момиче на седемнадесет да изпълни същата роля. Твърдеше, че хората с удоволствие преглъщат голямата лъжа, обаче се задавят с дребната уловка. Салзела често говореше така.

Нещо потръгна накриво напоследък. Цялото това място му се струваше… болнаво, ако изобщо има смисъл да се обсъжда здравето на сградите. Публиката още пълнеше салона, но парите сякаш се топяха. Всичко изглеждаше толкова скъпо… А сега станаха собственост на някакъв си сиренар, за бога — мърляв търгаш, изскочил иззад тезгяха си, който несъмнено щеше да им натрапва щурите си хрумвания. Имаха нужда от бизнесмен, от чиновник, който умело борави с числата и не се намесва. Това им беше лошото на всички собственици, които бе търпял досега — отначало се смятаха за бизнесмени, но изведнъж ги сполетяваше заблудата, че могат да дадат и художествен принос.

Е, сиренарят може би поне се е научил да смята в търговията си. Стига да си стои в кабинета при книжата, а не да се перчи навсякъде, все едно притежава всичко наоколо, и то само защото наистина го притежава…

Подкоп примига. Пак бе свърнал не накъдето искаше. Колкото и години да прекара човек тук, сградата си остава лабиринт за него. Откри, че е в стаята на оркестъра зад сцената — виждаха се само инструменти и сгъваеми столове. Неволно подритна бирена бутилка.

Рязък звън на струна го накара да се обърне. Подът беше осеян със счупени инструменти. Зърна поне пет-шест натрошени цигулки. И няколко прекършени обоя.

После се взря в нечие лице.

— Но… защо тъкмо ти…