Маскарад

Агнес се изчерви до препотяване в мрака.

„… на който, разбира се, свири виртуозно всички класически опери.“

А Агнес помисли: „Там е влажно. И има плъхове.“

— Още една кнедличка, сениоро? — предложи Леля Ог.

— Ммфммфммф!

— Щом е тъй, направо да ви сложа две в чинията.

Хранещият се Енрико Базилика беше същинско откровение. Не че се тъпчеше, затова пък поглъщаше гозбите неспирно с очевидното намерение да продължи така през целия ден като добре поддържан конвейер, без да маха спретнато затъкнатата в яката му салфетка. Вилицата поемаше следващия товар още докато предишният биваше старателно сдъвкван, затова почти нямаше загубено време. Дори Леля, на която не беше чуждо да подхранва обмяната на веществата си до краен предел, се втресе мъничко. Енрико Базилика ядеше като човек, най-сетне изтръгнал се от игото на вездесъщите домати.

— Ще заръчам да донесат още една купа с джодженов сос, бива ли? — обади се тя.

Господин Ведър се обърна към Баба Вихронрав.

— Споменахте, че бихте могла да разпрострете покровителството си и върху нашата Опера — смънка малодушно.

— Ами да. Сеньор Базилика ще пее ли довечера?

— Ммфммф.

— Надявам се — процеди Салзела. — Стига да не се пръсне.

— Значи искам непременно да гледам представлението — реши Баба. — Още малко овнешко, добра ми жено.

— Да, мадам — отвърна Леля Ог и направи гримаса зад главата й.

— Ъ-ъ… всъщност за тази вечер няма… — запелтечи Ведър.

— Ще се задоволя и с една ложа — прекъсна го Баба. — Няма да придирям.

— Всъщност дори ложите са…

— Ами Осма ложа? Дочух, че винаги била празна.

Ножът в ръката на Ведър затрака по ръба на чинията.

— Ъ-ъ, Осма ложа… Осма ложа… Нали разбирате, ние никога не…

— Чудех се дали да не направя малко дарение — вметна Баба.

— Но Осма ложа… макар че формално не е заета…

— Мислех си за две хиляди долара — продължи Баба. — Олеле, вашата келнерка взе, че разсипа кнедличките по масата. Напоследък е толкоз трудно да се намери опитен и учтив

персонал, нали?…

Салзела и Ведър се спогледаха през масата. После собственикът промълви:

— Извинете, почитаема госпожо, налага се да проведа кратък разговор с нашия музикален ръководител.

Двамата побързаха да се сврат в отсрещния ъгъл, където се впуснаха в спор шепнешком.

— Две хиляди долара, а?! — изсъска Леля, вторачила се в тях.

— Може и да не стигнат — предупреди я Баба. — Доста им се зачервиха лицата.

— Да, де, ама чак две хиляди долара

!

— Туй са само пари.

— Да, обаче са само мойте пари, а не само твойте пари — изтъкна Леля.

— Не забравяй, че при нас, вещиците, всичко е общо.

— Е, вярно — съгласи се Леля, но отново задълба направо в същината на социополитическия дебат. — Лесно е всичко да ни е общо, като нямаме нищо.

— Брей, Гита Ог, пък аз си мислех, че презираш богатството!

— Тъй си е и ми се щеше да го презирам още повече, като си е мое.

— Познавам те аз, Гита Ог. Парите щяха да те покварят.

— Откога чаках да ми се падне сгоден случай, та да ти докажа, че няма да ме покварят.

— Я по-тихо, че се връщат…

Господин Ведър се настани на стола си с неловка усмивка.

— Ъ-ъ… както изглежда, май ще е Осма ложа. Но дали не бихме могли да убедим някои от закупилите билети за други…

— Не ща и да чуя — прекъсна го Баба. — Казвали са ми, че до днеска никого не са виждали в Осма ложа.

— Ъ-ъ… ха-ха… смешно е, знам, но имаме някои стари традиции, свързани с Осма ложа. Пълни глупости, разбира се, и все пак…

Остави с надежда изречението недовършено, но то се спихна под погледа на Баба.

— Ами вижте какво… там витае някой… — изфъфли Ведър.

— Ау, майчице — подхвърли Леля, за миг припомнила си ролята на прислужничка. — Сениоро Базилика, да ви донеса ли още една купа с пържен сос? Ще искате ли и още два-три литра бира?

— Ммфммф — насърчи я тенорът и отдели секунда-две от храненето, за да посочи с вилицата празната си халба.

Погледът на Баба не трепваше.

— Извинете — помоли пак Ведър.

Той и Салзела отново се свряха в ъгъла. Оттам понякога долитаха реплики: „Но две хиляди долара!… Колко чифтове балетни пантофки…“

Ведър дойде до масата с посивяло лице. Понякога погледът на Баба оказваше и такова въздействие върху хората.

— Ъ-ъ… поради опасността, каквато — разбира се! — няма, ние… тоест управата… смятаме за свое задължение да настояваме… тоест да помолим най-учтиво… ако влезете в Осма ложа, да бъдете придружена от… от мъж.

Той се олюля мъничко.

— Мъж ли? — повтори Баба.

— За да ви закриля — немощно поясни Ведър.

— Но кой ще закриля мъжа, питам се — процеди Салзела под носа си.

— И се замислихме дали някой от персонала не би могъл… — смънка Ведър.

— Напълно съм способна сама да намеря мъж при нужда — заяви Баба с глас, по който блещукаше скреж.

Любезният отговор на Ведър заседна в гърлото му, щом видя как зад лейди Есмерелда кръглото лице на госпожа Ог е грейнало в усмивчица.

— Някой иска ли пудинг? — попита тя.

Върху подноса в ръцете й се мъдреше голяма купа, над която въздухът трептеше, може би от горещина.

— Охо — възкликна той, — изглежда много апетитно!