Невидимият пазител

— О, Нана, никога нищо не ти убягва, как може да си толкова прозорлива? — каза той през смях.

— Защото съм много стара. Такъв е животът, скъпи мой, когато най-сетне съм станала мъдра, съм твърде престаряла, за да ходя на „Марди Гра“ — оплака се тя с усмивка. — Какво ми носиш? — попита, гледайки кафявата торба без надписи в ръката му. — Да не е подарък?

— Да, в известен смисъл, Нана, но не за теб — отвърна той, подавайки й торбата.

— Повярвай, скъпи синко, надявам се никога да не ми се наложи да ми правиш подобен подарък.

Жената разгледа съдържанието на торбата.

— Виждам, че си ходил до магазина на Антоан Мер.

— Да.

— Той е най-добрият — каза тя със задоволство, докато душеше някакви сухи белезникави корени, които на оскъдната светлина в жилището изглеждаха като кости на човешка ръка.

— Една жена, една моя приятелка е изгубена и трябва да открие пътя си.

— Изгубена жена? Как така изгубена?

— Изгубена е в собствения си ад — отвърна той.

Нана заизважда трийсетте съставки, грижливо опаковани в кафяви хартиени пликчета или сложени в малки кутийки от полускъпоценни камъни и миниатюрни шишенца, пълни с мазни, забранени в петдесет щата субстанции. Постави ги върху дъбовата маса, която заемаше почти цялата стая.

— Добре — отвърна тя, — но ще трябва да ми помогнеш да разместя мебелите, за да направим достатъчно място, както и да нарисуваш пентаграмите на пода. Бедната ти Нана може да е много прозорлива, но това не я спасява от артрита.

38

Нощната лампа хвърляше бяла и твърде ярка светлина. Амая прекара над двайсет минути в обикаляне на къщата, за да търси лампа с крушка с по-малка мощност. Увери се в две неща — че Енграси бе поставила навсякъде онези ужасни енергоспестяващи крушки с флуоресцентна светлина и че само тези в нейната спалня бяха от старите. Джеймс я наблюдаваше мълчаливо от леглото, познаваше отлично този ритуал и знаеше, че жена му няма да се примири, докато не открие начин да се почувства уютно. Видимо изнервена, тя седна на леглото и погледна лампата като отблъскващо насекомо. Грабна от стола един лилав шал, покри частично абажура и погледна Джеймс.

— Много е ярко — оплака се той.

— Прав си — кимна тя.

Хвана лампата за основата и я постави на пода, между стената и нощното шкафче, отвори една от картонените папки, които държеше върху тоалетката, и я разгърна като параван на няколко сантиметра от светлината, като почти захлупи лампата в ъгъла. Обърна се към Джеймс и се увери, че яркостта на светлината бе намаляла значително. Въздъхна и легна до него, а той се облегна настрани и започна да я милва по челото и косата.

— Разкажи ми какво прави в Уеска.

— Губих си времето. Бях почти убедена, че ще има съвпадение с едни проби, които взехме от местопрестъпленията. А и тези доктори предложиха да направят анализи, които и досега нямаше да са готови в нашата лаборатория. Ако бях получила резултатите, на които се надявах, щяхме да имаме по-конкретна зона, където да се концентрираме. Можехме да разпитаме търговците — градчетата са малки и продавачите може би щяха да си спомнят кой какво е купувал. Но не открихме нищо, а това отваря безброй възможности — чанчигоритата може да са донесени от друг район, от друга провинция или, най-вероятното, да ги е направил той самият или може би негов роднина, някой близък, някой, когото е могъл да помоли да му ги направи.

— Не знам. Не ми се връзва много сериен убиец да приготвя нещо собственоръчно…

— При този е възможно. Смятаме, че става дума именно за връщане към традиционното. А и други убийци са показвали как сами са си правили бомби, оръжия, отрови… Това ги кара да мислят, че действията им имат смисъл.

— И сега какво?

— Не знам, Джеймс. Фреди е изключен като заподозрян, приятелят на Карла също, бащата на Йоана не е имал нищо общо с останалите престъпления, оказа се имитатор. Не открихме нищо при близките роднини, при приятелите, в района няма регистрирани педофили, а известните ни сексуални насилници имат алиби или са в затвора. Единственото, което можем да направим, е онова, което никой разследващ престъпление не иска.

— Да чакате — каза той.

— Да чакаме този мръсник отново да се покаже, да чакаме да допусне грешка, да се изнерви или да се самозабрави и да ни даде още нещо — нещо, което да ни отведе право до него.