Невидимият пазител

Всеки път когато виждаше на масата за аутопсии труп на дете, я обземаше чувство на безпомощност и безсилие — общество, което допускаше да умират деца, изглеждаше безсилно да опази собственото си бъдеще. Това общество, нейното общество се бе провалило. Като нея самата. Пое си дъх и влезе в залата за аутопсии. Доктор Сан Мартин попълваше формулярите за интервенцията, тя го поздрави и се доближи до масата. Трупът на Ан Арбису лежеше съблечен под безмилостната светлина. При друг светлината би разкрила и най-малките несъвършенства, но при нея само подчертаваше безукорната белота на кожата, която изглеждаше нереална, като нарисувана. Амая се сети за мраморните мадони, изложени в италианските музеи.

— Прилича на кукла — прошепна тя.

— И аз това казвах на София — съгласи се докторът. Асистентката му вдигна ръка за поздрав. — Би била идеален модел за Вагнерова валкирия.

В този момент влезе младши инспектор Сабалса.

— Чакаме ли още някого, или можем да започваме?

— Инспектор Монтес трябваше да дойде… — отвърна Амая, поглеждайки часовника си. — Започвайте, докторе, трябва да пристигне всеки момент.

Набра номера на Монтес, но се включи гласова поща и тя предположи, че шофира. Под безжалостната светлина забеляза няколко детайла, които й бяха убягнали. Върху кожата се виждаха няколко къси, кафяви и доста дебели косъма.

— Животинска козина?

— Възможно е, открихме още няколко по дрехите. Ще ги сравним с намерените върху тялото на Карла.

— Според вас от колко часа е мъртва?

— Съдейки по температурата на черния дроб, която измерих на реката, трябва да е престояла там два-три часа.

— Не е много, не и толкова, че да я доближат животни… Сладката беше непокътната, изглеждаше почти прясно изпечена, нали усетихте как мирише. Ако наблизо е имало животни, които е можело да оставят косми, то щяха да изядат и нея, както в случая на Карла.

— Трябва да попитам горските — уточни Сабалса, — но не мисля, че местността е известна като място за водопой на животни.

— Всяко животно би слязло дотам без особени затруднения — възрази Сан Мартин.

— Да слезе да, но там реката образува дере, от което трудно би могло да се избяга. А животните винаги пият вода в открити зони, за да могат да видят, ако някой ги наблюдава.

— Тогава как си обяснявате космите?

— Може би са били по дрехите на убиеца и той ги е пренесъл върху нея.

— Възможно е. Кой би носил дрехи, пълни с животински косми?

— Някой ловец, лесничей, пастир — каза Йонан.

— Препаратор на животни — допълни асистентката, която помагаше на Сан Мартин и бе стояла мълчаливо дотогава.

— Добре, трябва да намерим всеки, който отговаря на този профил в района, като добавим и факта, че трябва да е физически силен, и то много. Ако не бе уединението, което предполага тази негова фантазия, бих казала, че убийците са повече от един; но едно е ясно и то е, че не всеки може да свали по онзи склон трупа, а очевидно я е носил на ръце, тъй като липсват драскотини и охлузвания — каза Амая.

— Можем ли да сме сигурни, че е била мъртва, докато я е свалял?

— Аз съм сигурна. Няма момиче, което би слязло посред нощ на реката, дори със свой познат, още по-малко зарязвайки обувките си там. Според мен ги издебва и ги убива набързо, преди да заподозрат нещо. Може би го познават и затова му се доверяват. А може би не, и се налага да ги умъртви веднага. Увива кордата около врата им и преди да осъзнаят какво става, вече са мъртви. После ги занася на реката, разполага ги според фантазиите си и когато вече е изпълнил психосексуалния си ритуал, ни оставя този знак с обувките и ни позволява да видим творението му.

Амая млъкна изведнъж и тръсна глава, сякаш се събуждаше от сън.

Всички я гледаха като хипнотизирани.

— Да продължим с кордата — каза Сан Мартин.

Асистентката хвана главата на момичето в основата на черепа и леко я повдигна, така че доктор Сан Мартин да може да изтегли кордата от тъмната вдлъбнатина, в която бе потънала. Отдели специално внимание на висящите от двете страни краища, по които се виждаха малки белезникави следи, като от пластмаса или лепило.

— Вижте, госпожо инспектор, това е нещо ново — за разлика от другите случаи, по кордата има полепнала кожа. Явно докато е стягал силно, се е порязал или поне се е одраскал.

— Мислех, че използва ръкавици заради липсата на отпечатъци — възрази Сабалса.

— Така изглежда, но този тип убийци често не могат да устоят на удоволствието да отнемат живот със собствените си ръце, усещане, което ръкавиците биха притъпили — ето защо понякога ги свалят, макар и само за сюблимния момент. Но и това може да се окаже достатъчно.