Невидимият пазител

— Влезте, Монтес, и не ме наричайте „шефке“. Седнете, ако обичате.

Той се настани на стола отсреща, погледна я и леко се нацупи.

— Монтес, разочаровах се, че ви нямаше на аутопсията. Притесних се, защото не знаех защо ви няма, и се вбесих, като разбрах от друг човек, че сте отишли на вечеря. Смятам, че поне можехте да ми спестите срама да разпитвам цяла нощ за вас, да вися на телефона, а вие да не вдигате и накрая Сабалса да ми каже къде сте.

Монтес я наблюдаваше невъзмутимо. Тя продължи:

— Фермин, ние сме един екип и имам нужда всеки от вас да бъде на мястото си през цялото време. Ако сте искали да си тръгнете, нямаше да ви забраня. Казвам само, че при всичко, което ни се струпа на главата, можехте поне да звъннете един телефон или да кажете на Йонан, или и аз не знам. Но просто няма как да изчезвате без обяснения. Сега, когато открихме още едно мъртво момиче, трябва да сте до мен непрекъснато. Надявам се поне да си е заслужавало — усмихна се тя и го погледна мълчаливо в очакване на отговор, но той продължи да я гледа невиждащо, с изражение, преминало от детско цупене в пренебрежение.

— Фермин, нищо ли няма да кажете?

— Монтес — отвърна той рязко. — За вас съм инспектор Монтес, не забравяйте, че макар да ръководите това разследване, говорите с равен. Няма защо да давам обяснения на Йонан, който ми е подчинен; предупредих инспектор Сабалса и задължението ми се изчерпа дотам. — Очите му бяха присвити от възмущение. — Естествено, че нямаше да ми забраните да отида на вечеря, не сте човекът, който може да го направи, макар напоследък да си въобразявате друго. Бил съм шеста година в отдел „Убийства“, когато вие сте постъпвали в академията, шефке. Това, което всъщност ви вбесява, е, че се проявихте като пълна аматьорка пред Сабалса.

Той се изтегна на стола, без да спира да я гледа арогантно.

Амая го погледна с тъга.

— Единственият, който се прояви като аматьор, сте вие. Аматьор и лош полицай, за бога! Тъкмо намираме трети труп на сериен убиец, още не разполагаме с нищо и вие хуквате на вечеря. Предполагам, че сте ми сърдит, защото началникът ми повери случая, но трябва да знаете, че аз нямам пръст в това решение. Единственото, което трябва да ни занимава сега, е да разкрием случая възможно най-бързо. — Тя смекчи малко тона и погледна Монтес в очите, опитвайки се да спечели доверието му. — Смятах, че сме приятели, Фермин, аз бих се радвала за вас, мислех, че ме уважавате, мислех, че ще получа максимално съдействие от ваша страна…

— Продължавайте да мислите — измърмори той.

— Само това ли ще кажете?

Той замълча.

— Чудесно, Монтес. Както искате. Ще се видим на събранието.

И отново безжизнените лица на момичетата, с погледи, зареяни в безкрая, потъмнели под булото на смъртта. Встрани, сякаш за да подчертаят огромната им загуба, други снимки, лъскави и цветни — дяволитата усмивка на Карла, позираща до някаква кола, може би на нейния приятел, Аиноа, с едноседмично агънце в ръце, и Ан, с театралната й трупа от гимназията. Найлонов плик с кърпички, почти със сигурност използвани за свалянето на грима от лицето на Ан, и друг плик с кърпички, открити на местопрестъплението на Аиноа, на които не бяха обърнали особено внимание тогава, защото бяха предположили, че са хвърлени в реката от крайпътната отбивка, където обичаха да се усамотяват двойки.

— Бяхте права, шефке. Кърпичките бяха там, изхвърлили са ги няколко метра по-надолу, в една пролука на дигата на реката. По тях има розови и черни петна, предполагам от спирала. Приятелките й казват, че се е гримирала, открих и оригиналното червило в чантата. Ще го сравним с петната, да видим дали е същото. А тези — той посочи другия плик — са от местопрестъплението на Аиноа. От същия вид, със същата релефна шарка, макар и с по-малко следи от грим. Приятелките й твърдят, че е носела само гланц за устни.

Сабалса се изправи.

— Не успяхме да открием нищо от мястото на убийството на Карла, минало е твърде много време, а и да не забравяме, че тялото бе наполовина в реката. Ако убиецът е хвърлил кърпичките там, може придошлите води да са ги отнесли… Поне роднините й потвърдиха, че действително се е гримирала всеки ден.

Амая се изправи и започна да се разхожда из залата, крачейки зад своите колеги, които продължаваха да седят.

— Йонан, какво ни казват тези момичета?

Младшият инспектор се наведе напред и докосна с пръст крайчеца на една снимка.

— Изтрива им грима, събува им обувките — дамски обувки с висок ток. Това е общото между трите. Сресва на път косите им, обръсва слабините им, отново ги прави малки момичета.

— Именно — кимна въодушевено Амая. — Мръсникът мисли, че порастват прекалено бързо.

— Педофил, който си пада по малки момиченца?

— Не, не, ако беше педофил, щеше да избира направо малки момиченца, а те са тийнейджърки, повече или по-малко жени, в онази възраст, в която момичетата искат да изглеждат по-големи, отколкото са всъщност. Не е нещо нетипично, това е част от процеса на съзряване през пубертета. Но този убиец не харесва тези промени.