Невидимият пазител

— Смятам, че убиецът е изтрил грима на Ан, от който са останали следите от гланц, и за да го направи, сигурно е ползвал салфетка и лосион за разгримиране или по-вероятно мокри кърпички за лице. Като онези, с които се бършат бебешките дупета, но с по-различен състав, макар че може да е употребил и бебешки. Според мен е много възможно да го е направил на реката — там имаше малко, да не кажа никаква, светлина и дори да е носил фенерче, му е било недостатъчно, затова при Ан работата му е останала недовършена. Йонан и Монтес, искам да се върнете при реката и да огледате за кърпички. Ако е използвал такива и не ги е взел със себе си, може би ще ги открием в района.

Не й убягна изражението, с което Монтес съзерцаваше обувките си — друг модел, този път кафяви и видимо скъпи.

— Младши инспектор Сабалса, моля да говорите с приятелките на Аиноа и да разберете дали е носела грим в нощта на убийството. Не безпокойте родителите с това, момичето е било много младо и може би дори не са знаели, че се гримира… Много тийнейджърки го правят навън и изтриват грима, когато се прибират. За Карла съм сигурна, че е била маскирана като индианец. На всичките си снимки носи грим; да не говорим, че е било Нова година. Да видим дали ще излезе нещо до следобед. Всички да са тук в четири.

Пролетта на 1989 година

Имаше и хубави дни, почти винаги в неделя — единственият ден, когато родителите им не работеха. Майка им печеше хрупкави кифлички и хляб със стафиди, изпълвайки къщата със сладък апетитен аромат, който се задържаше с часове. Баща им влизаше на пръсти в стаята, вдигаше щорите към планината и излизаше безмълвно, оставяйки слънцето да ги разбуди с нетипично топлите си за зимна утрин ласки. Когато се събудеха, оставаха в леглото, за да послушат оживеното бъбрене на родителите си в кухнята, наслаждавайки се на усещането за чисти чаршафи, на топлещото дрехите слънце, на лъчите, рисуващи причудливи пътеки от летящи прашинки. Понякога преди закуска майка им пускаше на грамофона в хола една от старите си плочи и гласовете на Мачин и Нат Кинг Коул превземаха къщата със своите болера и ча-ча-ча. Тогава баща им я хващаше през кръста и двамата танцуваха прегърнати, с допрени бузи и сплетени пръсти, правейки безспирни пируети из хола, покрай тежките мебели, полирани ръчно, и килимите, тъкани в Багдад. Момичетата скачаха от леглата боси и сънени и сядаха на дивана, за да ги гледат как танцуват, неловко усмихнати, сякаш ги бяха сварили насред нещо по-интимно. Рос винаги първа прегръщаше краката на баща си, за да се включи в танца; после Флора се хващаше за майка си, а Амая се усмихваше от дивана, развеселена от тромавата група танцьори, която се въртеше, тананикайки си болера. Тя не танцуваше, защото искаше да продължи да ги гледа, защото искаше този ритуал да трае още малко и защото знаеше, че ако стане и се включи в групата, танцът ще приключи веднага щом докосне майка си — тя щеше да се дръпне с някое абсурдно извинение, че била уморена, че не й се танцувало повече, че трябвало да види хляба във фурната. Когато това се случеше, баща й я поглеждаше съкрушено и танцуваше малко и с нея, стараейки се да смекчи обидата, докато след пет минути майка й не се върнеше в хола, за да спре грамофона с оправданието, че я боли главата.

10

След кратка следобедна дрямка, от която се събуди замаяна и объркана, Амая се почувства по-зле от сутринта. Взе си душ, прочете бележката, която Джеймс й бе оставил, и леко се намуси, че го няма вкъщи. Макар че никога не би му го признала, тайно предпочиташе да е наблизо, когато спи, сякаш присъствието му би успокоило духа й. Би се чувствала смешна, ако трябваше да изрази с думи чувството, което изпитваше, когато се будеше в празната къща, и желанието си той да е там, докато тя спи. Не беше нужно да лежи до нея, не искаше да я държи за ръка. Достатъчно й бе да е там, когато се събуди. Често, когато работеше нощем и се налагаше да спи сутрин, лягаше на дивана, ако Джеймс го нямаше. Там не успяваше да заспи дълбоко като на леглото, но въпреки това го предпочиташе, защото знаеше, че ако легне на спалнята, няма да мигне. Не беше по-различно, ако той излезеше, когато вече бе заспала — дори да не чуеше вратата, внезапно усещаше отсъствието му като недостиг на въздух, сепваше се и бе сигурна, че е излязъл. „Искам да стоиш вкъщи, докато спя.“ Мисълта бе ясна, а аргументът абсурден — затова не можеше да му го каже. Да му каже, че се буди, когато той излезе, че усеща присъствието му вкъщи като радар и че тайничко се чувства изоставена, когато се събуди и открие, че е напуснал мястото си до нея, за да отиде за хляб.

Дори след три кафета в управлението не успя да се почувства по-добре. Седна зад бюрото на Ириарте и започна да разглежда с интерес парченцата от живота на този човек. Русокоси деца, млада съпруга, календарчета с Богородица, добре поддържани цветя до прозорците… бе сложил даже глинени чинийки под саксиите, за да събират излишната вода.

— Удобно ли е, шефке? Йонан ми каза, че сте искали да ме видите.