Нощна сянка

— Накарали сте един от най-добрите златари в Лондон да ви направи капан за мишки? — Кит не можеше да повярва. — Ако имате още пари за харчене, госпожо Ройдън, надявам се да ми позволите да направя алхимичен опит. Ще превърна златото и среброто ви във вино в «Кардиналската шапка»!

— Това е капан за плъхове, не за мишки — промърморих аз.

— Може ли да го видя? — Тонът на Матю бе зловещо равен.

Приключих с разопаковането и му го подадох.

— Сребърен, с позлата, има и надпис — установи Матю и го преобърна. След като се взря по-отблизо, изруга. — Are longa, vita brevis. Животът е кратък, изкуството — вечно. Наистина.

— Предполага се, че е много ефективен. — Хитрият дизайн на мосю Вален напомняше на бдителна котка с двете изящни уши на пантата и очите, гравирани на напречната скоба. Остриетата на капана приличаха на уста, в която имаше смъртоносни зъби. Накара ме да се сетя за котката на Сара — Табита. Вален си бе позволил и хрумката да сложи сребърна мишка на носа на котката. Миниатюрното същество никак не приличаше на чудовищата с големи зъби, които пълзяха из мансардата ни. Самата мисъл, че дъвчат книжата на Матю, докато спим, ме накара да потръпна.

— Виж. Има надпис отдолу — посочи Кит и проследи с пръст разбеснелите се мишки по основата на капана. — Там е останалото от афоризма на Хипократ, разбира се, на латински. Occasio praeceps, experimentum periculosum, iudicium difficile.

— Може би надписът е прекалено сантиментален, като се има предвид предназначението на устройството — признах аз.

— Сантиментален? — Матю вдигна вежди. От гледна точка на плъха звучи доста реалистично: възможността е преходна, опитът предателски, преценката трудна. — Устните му потрепнаха.

— Вален се е възползвал от вас, госпожо Ройдън — обяви Кит. — Трябва да откажеш да му платиш, Мат, и да му пратиш капана обратно.

— Не! — възпротивих се аз. — Вината не е негова. Говорехме за часовници и мосю Вален ми показа прекрасни екземпляри. Аз разказах за ръководството от магазина на Джон Чандлър в Крипългейт, онова, в което е описано как да се избиват гризачи, споменах му и за проблема ни с плъховете. И едното доведе до другото. — Сведох поглед към капана. Беше наистина великолепно занаятчийско произведение с малките си скоби и пружини.

— Цял Лондон има проблем с плъховете — процеди Матю, като се опитваше да се овладее. — Въпреки това не познавам човек, който си е поръчал сребърна позлатена играчка, за да се справи с него. Няколко котки на поносима цена обикновено са достатъчни.

— Аз ще платя, Матю. — С това сигурно щях да изпразня кесията си и щеше да ми се наложи да моля Уолтър за още пари, но нямаше какво друго да се направи. От всяка случка трупах безценен опит. Понякога той ми струваше скъпо. Протегнах ръка към капана.

— А дали Вален го е направил да отброява и часовете? Ако е така, значи е единственото устройство в света, което отмерва времето и се бори с гризачите, и сигурно все пак си заслужава цената. — Матю се мъчеше да се намръщи, но устните му се разтегнаха в усмивка. Вместо да ми подаде капана, той хвана ръката ми, поднесе я към устните си и я целуна. — Аз ще платя сметката, mon coeur, дори само за да мога да те дразня на тази тема през следващите шейсет години.

В този миг в коридора влетя Джордж, а заедно с него и залп студен въздух.

— Имам новина! — Хвърли наметалото си настрани и застана в горделива поза.

Кит изсумтя и скри главата си в ръце.

— Не ми казвай. Онзи идиот Понсонби е доволен от превода ти на Омир и иска да го публикува без повече корекции.

— Дори и ти няма да помрачиш удоволствието ми от днешното постижение, Кит. — Джордж се огледа с очакване. — Е? Никой от вас ли не е поне малко любопитен?

— Каква е новината ти, Джордж? — попита разсеяно Матю, подхвърли капана и го улови.

— Намерих ръкописа на госпожа Ройдън.

Усмивката, която капанът за плъхове бе предизвикал, замръзна на лицето на Матю. Механизмът се отвори. Той освободи пръстите си от него и устройството изтрака на масата, след това отново се затвори.

— Къде?

Джордж инстинктивно отстъпи крачка назад. От опит знаех какво е съпругът ми да ти задава въпроси и разбирах колко обезпокоително може да бъде напълно съсредоточеното върху теб вампирско внимание.

— Знаех си, че ти ще го откриеш — казах топло на Джордж и хванах Матю за ръкава, за да го укротя. Джордж, както и предполагах, се умилостиви от тези думи, и се върна до масата, издърпа стол и седна.

— Вашето доверие означава много за мен, госпожо Ройдън — изтъкна Джордж, докато си сваляше ръкавиците. После изсумтя. — Но не всички го споделят.

— Къде е? — процеди бавно Матю през стиснати зъби.

— На най-очевидното възможно място, пред очите на всички. Доста съм изненадан, че веднага не се сетихме. — Млъкна пак, за да се увери, че е привлякъл вниманието на всички. Матю изръмжа едва доловимо от гняв.

— Джордж — предупреди го Кит. — Матю е известен с това, че хапе.

— При доктор Дий е — изстреля веднага Джордж, когато Матю се помести.