Нощна сянка

Библиотеката на Джон Дий изобщо не бе това, което бях очаквала. Бях си я представяла като просторна лична читалня на заможен джентълмен от 19-и век. Но това не бе аристократично място за пушене на лула и четене край огъня. Стаята се осветяваше само със свещи и бе учудващо мрачна в този зимен ден. Край прозорците с южно изложение имаше дълга маса и няколко стола. По стените висяха географски карти, звездни схеми, анатомични диаграми и плакати от алманаси, които можеха да се купят от всяка лондонска аптека за няколко пенита. Бяха събирани с десетилетия и сигурно служеха на Дий за справка, когато правеше хороскопи или някакви други астрономически изчисления.

Дий притежаваше повече книги от който и да е колеж в Оксфорд и Кембридж и му трябваше работеща библиотека, а не такава, която само да показва. Не беше изненадващо, че най-ценното в нея не беше светлината или мебелите, а пространството. За да се възползва максимално от него, той бе наредил шкафове с полици и перпендикулярно на стените. Простите дъбови библиотеки имаха две лица, рафтовете им бяха с различни височини за различните размери елизабетински книги. Над тях имаше полегати плотове за четене, което даваше възможност да прегледаш текста и после надлежно да върнеш книга на мястото ѝ.

— Мили боже! — промърморих. Дий се обърна към мен смаян от възклицанието ми.

— Съпругата ми е възхитена, господин Дий — обясни Матю. — Никога не е била в такава голяма библиотека.

— Има много библиотеки, които са по-просторни от моята и могат да се похвалят с повече съкровища, госпожо Ройдън.

Джейн Дий се появи точно навреме, за да обърне разговора към бедността, в която живееше домочадието.

— Библиотеката на император Рудолф е много богата — каза тя и мина покрай нас с поднос с вино и захаросани плодове. — Въпреки това той не се посвени да открадне една от най-хубавите книги на Джон. Императорът се възползва от щедростта на съпруга ми и нямаме много надежда, че ще получим компенсация.

— Стига, Джейн — сгълча я Джон. — Негово Величество ни даде друга книга в замяна.

— И коя беше тази книга? — попита внимателно Матю.

— Много рядък текст — рече тъжно Дий, докато гледаше след жена си, която бе тръгнала към масата.

— Ами! Пълни глупости! — тросна се Джейн.

Ашмол 782. Трябваше да е това.

— Господин Плат ни спомена за тази книга. Затова сме тук. Може би ще можем да видим книгата на императора, след като се насладим на гостоприемството на съпругата ви? — предложи Матю с олимпийско спокойствие. Протегна ръка към мен, аз я хванах и я стиснах.

Докато Джейн се суетеше, наливаше вино и се оплакваше от цените на ядките през празничния сезон и как зарзаватчията едва не я разорил, Дий отиде да потърси Ашмол 782. Прегледа полиците на една от библиотеките и извади един том.

— Не е това — прошепнах на Матю. Беше прекалено малък.

Дий сложи книгата на масата пред Матю и отгърна корицата.

— Виждате ли? В нея няма нищо друго, освен безсмислени думи и неприлични картинки на къпещи се жени. — Джейн излезе от стаята, като ругаеше под носа си и клатеше глава.

Не беше Ашмол 782, но въпреки това книгата ми бе позната: беше Ръкописът на Войнич, известен още като MS 408 от библиотеката за редки книги «Бейнеке» на Йейлския университет. Съдържанието му беше мистерия. Нито един криптограф или лингвист не бе успял да разбере какво се казва в текста, нито някой ботаник бе идентифицирал растенията, изрисувани в него. Имаше много теории, които се опитваха да обяснят тази загадка, включително и такива, които твърдяха, че е писан от извънземни.

— Не е ли? — попита Матю. Поклатих глава и прехапах ядно устни. Дий погрешно изтълкува изражението ми като израз на раздразнение от Джейн и се втурна да обяснява.

— Моля ви, простете на съпругата ми. Тя намира тази книга за крайно обезпокоителна, защото точно тя я откри в куфарите ни, когато се върнахме от земите на императора. Бях взел друга с мен, когато тръгвахме — много ценна алхимична книга, която някога е принадлежала на великия английски магьосник Роджър Бейкън. Беше по-голяма от тази и съдържаше много мистерии.

Наклоних се напред на стола си.

— Помощникът ми Едуард разбираше текста с божествена помощ, но аз не успявах — продължи Дий. — Преди да оставим Едуард в Прага, император Рудолф изрази интерес към този труд. Едуард му бе споделил някои от тайните, съдържащи се вътре — за поколенията на металите и тайния метод за постигане на безсмъртие.

Значи все пак Дий наистина е притежавал Ашмол 782. И неговият демоничен помощник Едуард Кели е успял да разчете текста. Ръцете ми затрепериха от вълнение, затова ги скрих в диплите на полата си.

— Едуард помагаше на Джейн да ми опакова книгите, когато дойде време да се прибираме. Според нея Едуард е откраднал книгата и я е заменил с тази от колекцията на Негово Величество. — Дий се поколеба и изражението му стана тъжно. — Не ми се иска да мисля лошо за него, защото беше мой довереник и прекарвахме много време заедно. Но с Джейн никога не са се разбирали и отначало отхвърлих хипотезата ѝ.

— Но сега виждате, че може и да е вярна — отбеляза Матю.