Нощна сянка

Тихичко изругах. Никога не бях изпитвала интерес към датите, на които аристократите са се изкачвали на по-високи стъпала в йерархията и привилегиите. Когато ми се налагаше, правех справка. И ето че обидих шефа на Матю. Реших да изкупя вината си, като го полаская на латински.

— Honor virtutis praemium — промърморих, като се опитвах да си събера ума. Оценката е награда за добродетелта. Един от съседите ми в Оксфорд бе завършил училището «Арнолд». Играеше ръгби и празнуваше победите на отбора си, като крещеше с всички сили точно тази фраза за радост на съотборниците си.

— А, мотото на Шърли. Да не би да сте член на това семейство? — Лорд Бъргли сплете пръсти пред себе си и ме изгледа с огромен интерес. — Те са известни със склонността си към скитничество.

— Не — отвърнах. — Аз съм Бишъп[72]… не истински епископ. — Лорд Бъргли наклони глава, за да покаже без думи, че ме е разбрал. Изпитвах абсурдното желание да разголя душата си пред този човек. Или да тичам с всички сили колкото се може по-далече от него.

— Нейно Величество приема свещениците да са женени, но жена-епископ, слава богу, все още не е в границите на въображението ѝ.

— Да. Не. Мога ли да направя нещо за вас, милорд? — попитах и в гласа ми се прокрадна унизителна нотка на отчаяние. Стиснах зъби.

— Мисля, че не, госпожо Ройдън. Но може би аз мога да направя нещо за вас. Съветвам ви да се върнете в Удсток. Незабавно.

— Защо, милорд? — Усетих лек страх.

— Защото е зима и кралицата в момента не е достатъчно заета. — Бъргли погледна лявата ми ръка. — И сте омъжена за господин Ройдън. Нейно Величество е щедра, но не одобрява любимците ѝ да се женят без нейно разрешение.

— Матю не е любимец на кралицата, той е неин шпионин. — Покрих устата си с ръка, но беше прекалено късно да върна думите си назад.

— Едното не изключва другото, освен когато става въпрос за Уолсингъм. Кралицата намира строгия му морал за влудяващ, а киселото му изражение за непоносимо. Но Нейно Величество харесва Матю Ройдън. Дори опасно много, както биха се изразили някои. А съпругът ви крие много тайни. — Сесил се изправи на крака с помощта бастун и простена. — Върнете се в Удсток, госпожо. Така е най-добре за всички.

— Няма да оставя съпруга си. — Елизабет може и да ядеше царедворци на закуска, както ме предупреди Матю, но нямаше да ме изгони от града. Не и когато най-накрая се бях устроила, бях намерила приятели и се учех да правя магии. И със сигурност не и когато Матю се връщаше като пребит вечер и по цели нощи отговаряше на писма, които му пращаха информаторите на кралицата, баща му и Паството.

— Предайте на Матю, че съм наминал. — Лорд Бъргли тръгна бавно към вратата. На прага се сблъска с Франсоаз, която носеше голяма кана вино и изглеждаше недоволна. Когато ме видя, очите ѝ се изцъклиха. Никак не ѝ хареса, че посрещам гости с разкопчан корсаж. — Благодаря за разговора, госпожо Ройдън. Беше много осветляващ.

Ковчежникът на Англия тръгна бавно надолу по стълбите. Беше прекалено стар, за да се движи сам късно следобед през януари. Последвах го до стълбищната площадка и се загледах притеснено след него.

— Придружи го, Франсоаз — настоях. — И не го изпускай от очи, докато не намери собствените си прислужници. — Те вероятно бяха в «Кардиналската шапка» и се напиваха с Кит и Уил или чакаха във файтоните в края на Уотър Лейн. Не бих искала да съм последната, видяла жив най-важния съветник на кралица Елизабет.

— Няма нужда, няма нужда — отказа Бъргли през рамо. — Аз съм само един старец с бастун. Крадците ще ме пренебрегнат в полза на някой с обеца или украсен дублет. С просяците мога да се справя, ако се наложи. А и моите хора не са далеч. Но не забравяйте съвета ми, госпожо.

И след това изчезна в мрака.

— Господи! — Франсоаз се прекръсти, след това кръстоса пръсти против уроки. — Той има стара душа. Не ми хареса как ви гледаше. Добре, че милорд още не се е прибрал. И на него нямаше да му хареса.

— Уилям Сесил е достатъчно възрастен, за да ми бъде дядо, Франсоаз — отвърнах ѝ троснато, върнах се в топлата всекидневна и най-накрая разхлабих докрай връзките. Простенах, когато натискът върху тялото ми намаля.

— Лорд Бъргли не ви гледаше така, сякаш иска да ви вкара в леглото си. — Франсоаз погледна демонстративно към корсажа ми.

— Нима? А как ме гледаше тогава? — Налях си вино и се отпуснах на креслото. Денят очевидно щеше да завърши зле.

— Сякаш сте агне, готово за клане, и той преценява каква печалба ще му донесете.

— Кой заплашва да изяде Даяна за вечеря? — Матю бе пристигнал незабележимо като котка и вече си сваляше ръкавиците.

— Твоят гост. Когото за малко изпусна. — Отпих от виното. Щом преглътнах, Матю веднага взе чашата от ръцете ми. Цъкнах с език от раздразнение. — Не може ли преди да направиш нещо, да махнеш с ръка или да дадеш някакъв друг знак, с който да ме предупредиш? Плаша се, когато се появяваш пред мен изведнъж.