Нощна сянка

— Както правилно отгатна, аз се издавам, когато гледам през прозореца, но съм длъжен да отбележа, че ти пък се издаваш, като сменяш темата. — Той отпи от виното и остави чашата на масата. Потри уморено лицето си. — Какъв гост?

— Уилям Сесил ме чакаше край камината, когато се прибрах.

Матю остана зловещо неподвижен.

— Той е най-страшният дядо, когото някога съм виждала — продължих и посегнах отново към виното. — Бъргли може и да прилича на Дядо Коледа с бялата си коса и брада, но аз не бих обърнала незащитения си гръб към него.

— Много мъдро — каза тихо Матю. Обърна се към Франсоаз. — Какво искаше?

Тя сви рамене.

— Не знам. Беше тук, когато се прибрах със свинския пай на мадам. Лорд Бъргли помоли за вино. Онзи демон изпи всичко в къщата. Отидох да купя.

Матю изчезна. Върна се с по-спокойна крачка, изглеждаше облекчен. Аз скочих на крака. Мансардата и всички тайни, които криеше.

— А дали…

— Не — прекъсна ме Матю. — Всичко е точно както го бях оставил. Уилям обясни ли защо е дошъл?

— Лорд Бъргли помоли да ти кажа, че е наминал. — Поколебах се. — И ме посъветва да напусна града.

В стаята влязоха Ани, бърборещият Джак и ухиления Пиер, но само след един поглед към лицето на Матю усмивката на прислужника замръзна. Взех спалното бельо от Ани.

— Франсоаз, защо не заведеш децата в «Кардиналската шапка»? — предложих. — И Пиер ще дойде с вас.

— Еха! — извика Джак, зарадван, че ще излиза тази вечер. — Господин Шекспир ме учи да жонглирам.

— Стига да не се опитва да подобри краснописа ти, нямам нищо против — казах аз и хванах шапката, която Джак бе хвърлил във въздуха. Последното нещо, от което имахме нужда, бе да прибавим към уменията на момчето и фалшификаторски талант. — Върви да вечеряш. И не забравяй за какво служи носната кърпа.

— Няма — отвърна Джак и си обърса носа в ръкава.

— Защо лорд Бъргли е идвал чак до Блекфрайърс, за да те види? — попитах аз, когато останахме сами.

— Защото днес получих разузнавателни данни от Шотландия.

— Сега пък какво? — промълвих и нещо ме стисна за гърлото. Не за първи път вещиците от Бъруик бяха обсъждани в мое присъствие, но някак си идването на Сесил остави впечатлението, че злото е полазило и през нашия праг.

— Крал Джеймс продължава да се занимава с вещиците. Уилям искаше да обсъдим как би трябвало да реагира кралицата, ако изобщо реагира. — Намръщи се на промяната в миризмата ми, след като страхът ме обзе. — Няма нужда да знаеш какво се случва в Шотландия.

— И да не го знам, то пак ще се случи.

— Така е — съгласи се Матю и пръстите му нежно погалиха шията ми в опит да ме освободи от напрежението. — Но и да знаеш, все същото.

На следващия ден се прибрах от баба Алсъп с малка дървена кутия за магии, в която да оставям своите записани заклинания да отлежават, докато са готови да бъдат използвани от други вещици. Обличането на магиите ми в думи беше следващата стъпка в развитието ми като тъкачка. В този момент в кутията бяха само панделките. Марджъри смяташе, че магията за прикритие все още не е за пред други вещици.

Магьосник от улица «Темза» бе направил кутията от клона от дървото, който драконът ми бе дал в нощта, когато направих първата си основна магия. На капака ѝ бе резбовал дърво, чиито клони и корени бяха така странно преплетени, че човек не можеше да ги различи. В кутията нямаше и един пирон, само почти невидими сглобки. Магьосникът се гордееше с работата си и аз нямах търпение да я покажа на Матю.

В «Еленът и короната» бе необичайно тихо. Нито огнището, нито свещите във всекидневната бяха запалени. Матю бе сам в кабинета си. На масата пред него имаше три кани за вино. Две от тях би трябвало да са празни. Матю обикновено не пиеше толкова много.

— Какво има?

Той вдигна един лист. По гънките му имаше червен восък. Печатът бе счупен през средата.

— Викат ни в двореца.

Отпуснах се на стола срещу него.

— Кога?

— Нейно Величество милостиво ни е позволила да изчакаме до утре. — Матю изсумтя. — Баща ѝ не беше и наполовина толкова добър. Когато Хенри поискаше някой да отиде при него, пращаше да го доведат дори да е на легло и вън да има снежна буря.

Нямах търпение да се запозная с кралицата на Англия, когато бях в Мадисън. След срещата си с най-лукавия човек в кралството вече нямах никакво желание да се видя с най-хитрата жена.

— Трябва ли да отидем? — попитах с плаха надежда, че Матю ще пренебрегне кралската заповед.

— В писмото си кралицата си е направила труда да ми напомни за правилата си срещу заклинанията, магиите и вещерството. — Той хвърли листа на масата. — По всичко личи, че господин Данфорт е писал писмо на своя епископ. Бъргли е потулил оплакването, но всичко е излязло наяве. — Матю изруга.

— Тогава защо ще ходим в двореца? — Стиснах кутията си за магии. Панделките вътре се разтанцуваха в желанието си да ми помогнат да си отговоря на този въпрос.

— Защото ако не отидем в залата за аудиенции в двореца Ричмънд до два следобед утре, Елизабет ще арестува и двама ни. — Очите на Матю приличаха на парченца стъкло с цвят на море. — Тогава Паството много бързо ще научи за нас.