Нощна сянка

— Стига, Робин — сгълча го меко кралицата и го потупа снизходително по лакътя. — Знаеш, че не обичам други да използват прякорите, които аз измислям. Лорд Бъргли и господин Ройдън ще ти простят този път.

— Доколкото разбирам, дамата ви е съпруга. — Графът на Есекс обърна кафявите си очи към мен. — Не знаехме, че сте се оженили.

— И кои сте тези «вие»? — тросна му се кралицата и този път го плесна. — Не е твоя работа, лорд Есекс.

— Поне Мат не се срамува да го виждат из града с нея. — Уолтър поглади брадичката си. — И вие наскоро се оженихте, милорд. Къде е съпругата ви в този прекрасен зимен ден? — Почна се, помислих си аз, докато Уолтър и Есекс се бореха за надмощие.

— Лейди Есекс е в дома на майка си с новородения наследник на графа — отвърна Матю вместо Есекс. — Поздравления, милорд. Когато посетих графинята, тя каза, че ще го кръсти на вас.

— Да. Робърт бе кръстен вчера — отвърна сухо Есекс. Изглеждаше леко разтревожен, че Матю се е навъртал около съпругата и детето му.

— Така беше, милорд. — Матю хвърли на графа наистина ужасяваща усмивка. — Странно. Не ви видях на церемонията.

— Стига сте се джафкали — извика Елизабет, ядосана, че разговорът се изплъзва от контрола ѝ. Потупа с дългите си пръсти тапицираната облегалка на креслото си. — На никого от вас не съм давала разрешение да се жени. И двамата сте неблагодарни и алчни негодници. Доведи момичето при мен.

Аз си пригладих нервно полата и хванах Матю под ръка. Стори ми се, че цяла вечност вървя десетината стъпки между мен и кралицата. Когато най-накрая стигнах до нея, Уолтър бе забил поглед в пода. Направих реверанс и останах така приклекнала.

— Поне има маниери — каза снизходително Елизабет. — Вдигни я.

Когато срещнах погледа ѝ, установих, че кралицата е изключително късогледа. Въпреки че не бях на повече от метър, тя присви очи сякаш не можеше да види ясно чертите ми.

— Хм — изсумтя Елизабет, когато приключи с огледа. — Лицето ѝ е грубо.

— Щом смятате така, значи имате късмет, че не вие сте женена за нея — отвърна веднага Матю.

Елизабет се взря отново в мен.

— По пръстите ѝ има мастило.

Скрих издайническите петна зад взетото назаем ветрило. Мастилото от желъди не можеше да се изтрие с нищо.

— Колко ти плащам, Сянко, щом съпругата ти може да си позволи такова ветрило? — Тонът на Елизабет вече беше сприхав.

— Ако ще обсъждаме кралските финанси, може би другите ще поискат да се оттеглят — предложи лорд Бъргли.

— О, много добре — каза ядосано Елизабет. — Ти остани, Уилям, ти също, Уолтър.

— И аз — обади се Есекс.

— Ти не, Робин. Трябва да се погрижиш за банкета. Тази вечер искам да се забавлявам. Уморих се от мрънкане и уроци по история, все едно съм ученичка. Повече никакви притчи за крал Джон или за приключенията на влюбена пастирка, която се вайка за своя пастир. Искам Симънс да се премята. Ако ще има пиеса, нека да е онази за магьосника и бронзовата глава, която предсказва бъдещето. — Елизабет почука с ръка по масата. — «Времето е, времето беше, времето премина.» Обичам тази реплика.

С Матю се спогледахме.

— Мисля, че пиесата се казва «Отец Бейкън и отец Бънгей», Ваше Величество — прошепна млада жена в ухото на господарката си.

— Същата, Бес. Погрижи се, Робин, и ще седнеш до мен. — Кралицата беше доста добра актриса. Преминаваше през различни състояния с лекота — от гняв през сприхавост към ласкателство.

Донякъде умилостивен, граф Есекс се оттегли, но не и преди да хвърли унищожителен поглед на Уолтър. След излизането му настана суматоха. Сега Есекс беше най-важният човек и останалите царедворци бяха привлечени към него като нощни пеперуди към свещ. Само на Хенри не му се тръгваше, но нямаше избор. Вратата се затвори здраво след тях.

— Хареса ли ви гостуването у д-р Дий, госпожо Ройдън? — попита остро кралицата. В тона ѝ вече нямаше нищо шеговито. Звучеше напълно делово.

— Хареса ни, Ваше Величество — отговори Матю.

— Знам много добре, че съпругата ви може да говори, господин Ройдън. Оставете я да си каже сама.

Матю се намръщи, но си замълча.

— Беше много приятно, Ваше Величество. — Водех разговор с кралица Елизабет I. Направо не ми се вярваше, но продължих: — Аз изучавам алхимия и се интересувам от книги и наука.

— Знам.

Всичко наоколо ми говореше за опасност, около мен се изви буря от черни нишки, които се гърчеха и крещяха.

— Аз съм на вашите услуги, Ваше Величество, също като съпруга си. — Очите ми бяха неотклонно впити в обувките на кралицата на Англия. За щастие те не бяха особено интересни и не успях да ги съживя.

— Имам достатъчно придворни и шутове, госпожо Ройдън. С тази забележка няма да си спечелите място сред тях. — Очите ѝ блеснаха зловещо. — Не всички от разузнавачите ми са подчинени на съпруга ви. Кажи ми, Сянко, каква работа си имал с д-р Дий?

— От личен характер — каза Матю, като едвам се удържаше да не избухне.