Нощна сянка

— Такова нещо не съществува, не и в моето кралство. — Елизабет се взря в лицето на съпруга ми. — Ти ми каза да не доверявам тайните си на хора, чиято вярност не съм изпитала — продължи тя тихо. — Със сигурност моята собствена лоялност не се поставя под въпрос.

— Беше въпрос от личен характер между д-р Дий и мен, мадам — повтори Матю. Не се отказваше от версията си.

— Много добре, господин Ройдън. След като сте твърдо решен да запазите тайната си, ще ви кажа каква работа имам аз с д-р Дий, да видим дали това ще ви развържи езика. Искам Едуард Кели да се върне обратно в Англия.

— Доколкото знам, той сега е сър Едуард, Ваше Величество — поправи я Бъргли.

— Откъде знаеш? — удиви се Елизабет.

— От мен — отвърна кротко Матю. — Нали това ми е работата, да знам такива неща. Защо ви е Кели?

— Знае как се прави философски камък. И не желая да остава в ръцете на Хабсбургите.

— От това ли се боите? — попита с облекчение Матю.

— Боя се, че след като умра, кучетата от Испания, Франция и Шотландия ще се сбият за кралството ми като за парче месо — каза Елизабет. Стана и тръгна към него. Колкото повече се приближаваше, толкова повече си личеше разликата в ръста и силата им. Тя беше изключително дребничка, а бе оцеляла толкова години в превратностите на съдбата. — Боя се какво ще стане с народа ми, след като си отида. Всеки ден се моля на Бога да ми помогне да спасим Англия от нещастие.

— Амин — обади се Бъргли.

— Едуард Кели не е божият отговор на тези молитви, уверявам ви.

— Всеки владетел, който притежава философски камък, ще има достъп до неограничени богатства. — Очите на Елизабет светнаха. — Ако имах повече злато, щях да унищожа испанците.

— Ако желанията бяха дроздове, просяците все птиче месо щяха да ядат — подхвърли Матю.

— Мери си приказките, Дьо Клермон — предупреди го Бъргли.

— Нейно Величество предлага да плаваме в опасни води, милорд. Мое задължение е да я предупредя за това. — Отговорът на Матю бе премерено официален. — Едуард Кели е демон, както знаете. Неговите занимания с алхимия са опасно близо до магията, както би потвърдил и Уолтър. Паството отчаяно се опитва да предотврати залитането на Рудолф II към окултното да не стане пагубно, както се случи с крал Джеймс.

— Джеймс има пълното право да арестува онези вещици! — разгорещи се Елизабет. — Както и аз имам пълното право да се облагодетелствам, ако някой от поданиците ми успее да създаде философски камък.

— И с Уолтър ли се спазарихте така, преди да замине за Новия свят? — попита Матю. — Ако беше намерил злато във Вирджиния, щяхте ли да го поискате всичкото?

— Точно такава беше уговорката ни — вметна сухо Уолтър и веднага добави: — И аз с удоволствие бих го предал на Нейно Величество.

— Знаех си, че не може да ти се има доверие, Сянко. Ти си в Англия, за да ми служиш, а защитаваш това Паство все едно неговите желания са по-важни от моите.

— И аз искам същото като вас, Ваше Величество: да спася Англия от нещастие. Ако тръгнете по пътя на крал Джеймс и започнете да преследвате демоните, вещиците и кръвопийците, които са ваши поданици, ще пострадате както вие, така и кралството ви.

— И какво предлагаш тогава? — попита Елизабет.

— Предлагам споразумение, което няма да е по-различно от уговорката ви с Рали. Ще се погрижа Едуард Кели да се върне в Англия, за да можете да го заключите в Тауър и да го принудите да ви направи философски камък, стига да може.

— А в замяна? — Елизабет бе дъщеря на баща си все пак и знаеше, че в живота няма нищо безплатно.

— В замяна ще приютите всички вещици от Бъруик, които успея да измъкна от Единбург, докато лудостта на крал Джеймс утихне.

— В никакъв случай! — намеси се Бъргли. — Помислете, мадам, как може да се влошат отношенията със северните ви съседи, ако позволите орди вещици да преминат границата!

— В Шотландия не са останали много вещици — изтъкна мрачно Матю, — след като отказахте предишните ми молби.

— А аз си мислех, Сянко, че едно от задълженията ти, докато си в Англия, е да се погрижиш твоите хора да не се месят в политиката. Ами ако тези ти машинации бъдат разкрити? Как ще обясниш поведението си? — Кралицата се взря изпитателно в него.

— Ще кажа: «Неволята дом не избира: спиш, с когото падне!»[74].

Елизабет тихо се засмя.

— А това важи двойно повече за жените — добави тя сухо. — Много добре. Договорихме се. Отиваш в Прага да доведеш Кели. Госпожа Ройдън може да стане моя придворна дама тук, в двореца, за да съм сигурна, че ще се върнеш бързо.

— Съпругата ми не е част от договорката и няма нужда да ме пращате в Бохемия през януари. Вие искате да си върнете Кели обратно. Аз ще се погрижа за това.

— Не ти си кралят тук! — Елизабет заби пръст в гърдите си. — Ще ходиш където те пратя, Ройдън. Ако ли не, ще те хвърля заедно с тази вещица жена ти в Тауър за държавна измяна. И по-лошо може да стане — заплаши тя с искрящ поглед.

Някой подраска по вратата.

— Влез! — извика Елизабет.

— Графиня Пембрук моли за аудиенция, Ваше Величество — каза извинително един гард.

— По дяволите! — изруга кралицата. — Няма ли миг покой за мен? Въведете я.