Нощна сянка

Мери Сидни се плъзна в стаята, а воалите и яката ѝ се разпериха, когато влезе от студеното преддверие в прекалено отоплената зала, в която се намираше кралицата. По средата на пътя си направи реверанс и продължи плавно напред, след това отново се поклони по всички правила на дворцовия етикет.

— Ваше Величество — каза тя с наведена глава.

— Какво ви води тук, лейди Пембрук?

— Някога ми дадохте право на едно желание, Ваше Величество, казахте, че ще ми направите услуга в бъдеще.

— Да, да — потвърди раздразнено Елизабет. — Какво е направил съпругът ви пък сега?

— Абсолютно нищо. — Мери се изправи. — Дойдох да ви помоля за разрешение да пратя госпожа Ройдън на специална мисия.

— Не мога да си представя защо — тросна се Елизабет. — Не ми се струва нито полезна, нито находчива.

— Имам нужда от специални стъкленици за опитите ми, които могат да се намерят само в работилниците на император Рудолф. Съпругата на брат ми, която след смъртта на Филип се омъжи отново и сега е графиня Есекс, ми каза, че пращате господин Ройдън в Прага. С вашата благословия госпожа Ройдън може да тръгне с него и да ми донесе това, което ми трябва.

— Суетно, глупаво момче! Граф Есекс не може да се въздържи да сподели със света всяка поверителна информация, до която се докопа. — Елизабет се оттегли сред водовъртеж от злато и сребро. — Ще му взема главата на това конте!

— Вие ми обещахте, Ваше Величество, когато брат ми умря, защитавайки вашето кралство, че някой ден ще ми направите услуга. — Мери се усмихна спокойно на Матю и мен.

— И искате да пропилеете този безценен дар заради тези двамата? — Елизабет я изгледа скептично.

— Някога Матю спаси живота на Филип. Той ми е като брат. — Мери премигна и погледна кралицата с престорена невинност.

— Умеете с памук да вадите душата, лейди Пембрук. Ще ми се да ви виждам по-често в двореца. — Елизабет вдигна ръце. — Много добре. Ще удържа на думата си. Но искам Едуард Кели да е при мен до средата на лятото. И не приемам провал, нито искам цяла Европа да разбере какво съм намислила. Ясно ли е, господин Ройдън?

— Да, Ваше Величество — каза Матю през стиснати зъби.

— Тогава заминавайте за Прага. И вземете жена си със себе си. Благодарете за това на лейди Пембрук.

— Благодаря, Ваше Величество. — Матю изглеждаше зловещо, сякаш му се искаше да откъсне украсената с перука глава на Елизабет Тюдор от тялото ѝ.

— Махайте се от очите ми, преди да си променя решението. — Кралицата се върна в креслото си и се отпусна на резбованата му облегалка.

Лорд Бъргли кимна с глава, за да покаже, че трябва да изпълним заповедта. Но Матю не можеше да остави нещата така.

— Едно предупреждение, Ваше Величество. Не се доверявайте на граф Есекс.

— Не го харесваш, знам, Ройдън. Уилям и Уолтър също не го харесват. Но той ме кара да се чувствам отново млада. — Елизабет втренчи черните си очи в него. — Някога и ти ми служеше за същото и ми напомняше за по-щастливи времена. Ала сега си намери друга и аз съм изоставена.

— «Грижите ми са като сянка, летят след мен, отлитат, щом ги гоня. Стоят и лежат до мен, правят каквото и аз»[75] — изрецитира тихо Матю. — Аз съм вашата Сянка, Ваше Величество, и нямам друг избор, освен да ви следвам.

— Уморена съм — каза Елизабет и извърна глава. — Поезията не ми понася. Остави ме на мира.

— Няма да ходим в Прага — заяви Матю, когато се качихме пак на баржата на Хенри и поехме към Лондон. — Трябва да се приберем у дома.

— Кралицата няма да те остави на мира — опита се да го вразуми Мери, сгушена в кожената си наметка.

— Той няма предвид да се върне в Удсток, Мери — обясних ѝ. — Матю има предвид някъде… много по-далеч.

— А! — Челото на Мери се набръчка. — О! — И лицето ѝ стана предпазливо и безизразно.

— Но ние сме толкова близо до това, което искаме — опитах се да убедя съпруга си. — Знаем къде е ръкописът, а той може да отговори на всичките ни въпроси.

— Или да се окаже пълна глупост, също като ръкописа в дома на д-р Дий — сряза ме нетърпеливо Матю. — Ще го получим по друг начин.

Само че по-късно Уолтър го убеди, че кралицата е била напълно сериозна и наистина ще ни прати и двамата в Тауър, ако откажем да изпълним заповедта ѝ. Когато казах на баба Алсъп, тя беше също толкова против пътуването до Прага, колкото и Матю.

— Трябва да се върнеш в своето си време, а не да ходиш до далечна Прага. Дори и тук ще ти трябват седмици, за да направиш магия, с която да се прибереш. Магиите си имат правила и принципи, които още не си усвоила, Даяна. Засега имаш само един своенравен огнедишащ дракон, почти ослепителна аура и склонност да задаваш въпроси, които имат пакостливи отговори. Не притежаваш достатъчно познания в занаята, за да успееш с твоя план.

— Ще продължа да се уча и в Прага, обещавам. — Стиснах ръцете ѝ в моите. — Матю постигна договорка с кралицата, която може да спаси десетки вещици. С него не можем да се делим. Прекалено опасно е. Няма да го пусна сам в двореца на императора.